Американската търговска камара в България представи своя изцяло нов доклад „Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 – 2050 г.“ Този широкообхватен анализ включва три сценария и пакет от препоръки за политики, които които способстват енергийния преход чрез удачна инвестиционна рамка. Анализът бе представен от Красимир Ненов, съпредседател на комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на камарата.
Докладът си поставя няколко цели: декарбонизация на електроенергетиката на страната, плавно навлизане на новите технологии за декарбонизация съобразено с пазарните и регулаторни изисквания, плавен и справедлив енергиен преход, запазване на устойчивостта и жизнеспособността на енергийната система на България, защита на конкурентоспособността на местната икономика, гарантиране на енергийните доставки за бизнесите и домакинствата.
Документът предлага стратегически подход за отговорен енергиен преход в посока декарбонизация на електроенергийния сектор на България. Той не фаворизира никоя от наличните технологии за постигане на декарбонизация, като се води от използване на обективни данни и потвърдени допускания, които произтичат от някои от актуалните документи, касаещи развитието на енергетиката и опазването на климата, приети от Европейската комисия и България. Такива са Националният план „Климат Енергетика“, планът „Готови за 55“ на ЕК от 2021 г. (Fit for 55), както и Референтният сценария на ЕС за 2020-а.
Докладът анализира следните ключови индикатори за представяне: инсталирана мощност, гъвкавост, инвестиции, емисии и разходи (цена). В резултат са изготвени трите сценария, като към единия от тях са разработени 5 подварианта, на базата на анализ на чувствителността.
Изследването е резултат от шестмесечна работа на екип на водещата консултантска компания за подобни анализи – Compass Lexecon. От самото начало Комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на Камарата се ангажира с ключови институции и различни заинтересовани страни за дефинето на възможните сценарии и показателите, които да се вземат под внимание, както и при подбиране на източниците и на конкретните данни.
Проектът бе подкрепен от членовете на камарата – AES България, КонтурГлобал Марица Изток 3, Фондация „Америка за България“, „Асарел-Медет“, Дънди Прешъс Металс България, Енери, ЕВН България, ГЕОТЕХМИН АД, Главболгарстрой Холдинг АД, Овергаз Инк, ИНГ Банк България, Шнайдер Електрик България, Уестингхаус България.
