Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) към края на ноември 2016 г. е положително и възлиза на 3 465,1 млн. лв. или 3.8% от прогнозния БВП. Това се вижда от отчета на Минситерството на финансите за 2016 година.
За сравнение, за същия период на 2015 г. беше отчетен дефицит по КФП в размер на 406.4 млн. лв. или 0,5% от БВП. Това означава, че като относителен дял в БВП бюджетната позиция се подобрява с 4,3 процентни пункта. Факторите за подобрението продължават да бъдат по-високите приходи и по-ниското усвояване на капиталовите разходи, посочват финансистите. Подобрението от страна на текущото превишение на приходите над разходите по сметките за средства от ЕС върху салдото по КФП също е значително и възлиза на 1,9% от прогнозния БВП.
Фискалният резерв към края на ноември достигна 14,3 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в Българската народна банка и банки и 1,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Ако към тази сума се прибави и вземането по заема към ФГВБ в размер на 1,675 млрд. лв., фискалните буфери във фискалния резерв биха се увеличили до близо 16 млрд. лв. На база на тези данни от ведомството на Владислав Горанов обобщават, че наличният ресурс е безпрецедентен по размер. В обхвата му се гарантира буфер в случай на непредвидени шокове, което минимизира рисковете за негативно развитие на показателите по държавния дълг в средносрочен хоризонт. Поради тази причина с рамката на Бюджета за 2017 г. не се предвижда нова емисия на международните капиталови пазари през предстоящата година. Падежиращите през юли 2017 г. 5-годишни облигации, емитирани през 2012 г., в размер на 1,86 млрд. лв. ще бъдат изцяло обезпечени за сметка на наличен ресурс във фискалния резерв. В резултат на тази стратегия външният дълг на страната ще отчете спад в номиналния размер и относителния дял на дълга към БВП към края на 2017 г., което ще се случи за пръв път след 2008 година. Основните фактори за формирането на наличния към края на ноември 2016 г. рекорден ресурс в обхвата на фискалния резерв са спестените буфери, предназначени за евентуални мерки във връзка с проведения преглед на качеството на активите на всички български банки през настоящата година, спестяването на планирания ресурс за финансиране на дефицита за 2016 г. и успешното приключване на програмния период 2007-2013 г., което доведе до постъпването през 2016 г. на по-високи от планираните грантове от ЕС за извършени разходи в края на 2015 година. По този начин основната част от набавения ресурс с успешно проведените през 2015 г. и 2016 г. емисии дълг, остава на разположение във фискалния резерв, като в средносрочен план ресурсът може да бъде използван за погасяване на дълг.
Политика за управление на дълга
От финансовото ведомство посочват сред успехите си и запазването на водещата позиция на България като държавата с най-ниска задлъжнялост сред 28-те страни-членки на ЕС. Съгласно последните публикувани тримесечни данни на "Евростат" през октомври 2016 г., стойността на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"/БВП възлиза на 29,4%, което нарежда страната ни на трето място, само след Естония (9,7%) и Люксембург (22%).
"Това ниво е не само далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, но и значително под средните нива за страните в ЕС-28 и ЕС-19, които съответно са 84,3% и 91,2%", пише в отчета.
Поетият нов държавен дълг за 2016 г. по отчетни данни е 4.4 млрд.лв., при предвиден в бюджета максимален размер на новия държавен дълг до 5,3 млрд. лв. В края на 2016 г. се очаква номиналният размер на държавния дълг да възлезе на 25.8 млрд. лв., при предвиден максимален размер на дълга в края на годината до 26.6 млрд. лева.
Проверки на банки и застрахователи
тази година Централната банка публикува резултатите от прегледа и стрес тестовете. Те показаха стабилна, добре капитализирана банкова система, с капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 18,9%, значително над регулаторния минимум от 4,5 на сто. Резултатите от оценката на отделните банки доказаха, че капиталовата адекватност на всяка една банка остава над задължителния регулаторен минимум.
В средата на седмия месец на годината Комисията за финансов надзор (КФН) подписа договор с външния консултант "Ърнст и Янг" за осъществяване на прегледа на активите на пенсионните фондове и балансите на застрахователите в България. Началото на тримесечния процес по събиране на данни от независимите външни експерти, извършващи прегледите, започна на 15 юли 2016 г., вместо първоначално предвидената дата 1 април 2016 година. Това се наложи заради натовареността на независимите външни експерти с провеждането на задължителен одит, както и с прегледа на качеството на активите в банковия сектор. Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите следва да приключат по график до края на годината. КФН подписа и втори договор с "Ърнст и Янг". с него компанията се задължи да консултира и провеждането на стрес тестове на българските застрахователи и презастрахователи. Те следва да приключат до края на годината. Методологията за извършване на стрес тестовете беше изготвена от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване по препоръка на Управляващия комитет..
През юли 2016 г. стартира и FSAP 2017 година. Това е оценка, която се извършва съвместно от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка и представлява изчерпателен дълбочинен анализ на финансовия сектор на страната. Тя включва два основни компонента – оценка на финансовата стабилност и оценка на финансовото развитие. Обект на оценката е целият финансов сектор у нас, като ще бъдат отчетени резултатите от оценките на активите на банките, пенсионно-осигурителните дружества и балансите на застрахователите. Основната цел на програмата е да определи силните страни и рисковете за финансовата система на държавите и да оцени потенциалния принос на сектора за растеж, както и да помогне на властите да набележат подходящи мерки за укрепване на сектора. Подобна оценка по линия на FSAP за България е проведена за последен път през 2008 година. Предварителната мисия на МВФ и Световната банка се състоя в периода 5-8 юли. Тогава в нея участваха представители на Международния валутен фонд, Световната банка, Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Фонда за гарантиране на влоговете в банките, одиторите, извършващи оценката на качеството на активите на банките и одиторите на небанковия сектор. В периода юли-септември, въз основа на разработени от Световната банка и МВФ въпросници, българските институции предоставиха необходимата за анализа информация, която беше обсъдена по време на мисията на Световната банка и МВФ в София октомври. Следващата мисия е планирана през януари 2017 година. Очаква се в средата на следващата година докладът, съдържащ заключенията на оценяващите институции, да бъде завършен и предоставен на компетентните власти в България.
Средствата от ЕС
Успешно стартира и процесът по приключването на първата счетоводна година за програмен период 2014-2020, в която се отчитат разходи към Европейската комисия, пише в доклада. В резултат на активната сертификация в края на 2015 г. и през 2016 г., бяха получени приходи в размер на над 2 млрд. лева. С тях беше осигурен ресурс за извършване на плащания по всички оперативни програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, както и по програми и механизми, финансирани от други донори. От друга страна приключването на изминалия програмния период също е ключов момент за отчитане на успешното усвояване на определения за България финансов ресурс, пише в доклада. В тази връзка успешно бяха изпратени към ЕК финалните междинни доклади по сертификация по всички оперативни програми, а в момента в процес на проверка са окончателните доклади по сертификация, които ще бъдат основата за изготвяне на документите за приключването на програмния период 2007 – 2013 година.
Фонд на фондовете
"Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД или Фонд на фондовете бе създаден тази година с идеята да управлява финансовите инструменти, които ще бъдат прилагани по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, както и по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Eвропейския фонд за морско дело и рибарство в България.
Към октомври Фондът е сключил две споразумения за управление на средствата по ОП "Развитие на човешките ресурси" в размер на 35 802 966 евро и по ОП "Иновации и конкурентоспособност" в размер на 235 000 000 евро като Инвестиционните стратегии за прилагане на финансовите инструменти са одобрени от съответните Комитети за наблюдение, което е задължителна стъпка преди подписване на финансови споразумения. В началото на ноември бе подписано и споразумение по ОП "Региони в растеж" за управление на финансови инструменти с бюджет от 189 048 496 евро.
