Годината на банковия катарзис – така накратко можем да определим изминалата 2016-а. Преведена буквално на български, думата катарзис означава пречистване. И банките го преживяха – и в прекия, и в преносния смисъл.
Почти през цялата година, както прогнозира още в началото й в. "БАНКЕРЪ", основните им усилия бяха съсредоточени върху успешното приключване на оценката на качеството на активите. Този акт погълна огромни финансови и човешки ресурси. Добре поне, че заключенията в официалния доклад бяха положителни: "Банковата система остава добре капитализирана, стана ясно, след като бяха оповестени резултатите от Прегледа на качеството на активите. Съотношението на базовия й собствен капитал от първи ред е 18.9%, което е значително над регулаторния минимум от 4.5 процента. При това резултатите на отделните банки показват, че капиталовата им адекватност – на всички без изключение, остава над задължителния регулаторен минимум." Редно е да напомним, че това бе ясно за всички, които следят безпристрастно банковия сектор. Друг въпрос е, че човек неминуемо се пита кому бе нужно да се правят всички тези огромни усилия да се наемат значителен брой екипи от чуждестранни консултанти, за да чуем нещо, което го пише във всеки месечен доклад на БНБ? Защото усилията да се извърши упражнението по оценката наистина бяха огромни. Това също е описано в доклада. "Обект на прегледа бяха активи на обща стойност 84.2 млрд. лв. (към 31 декември 2015 г.), или 96% от банковата система. Прегледани бяха над 3400 индивидуални кредитни досиета, чиято равностойност е 23.2 млрд. лв., или 71% от корпоративните портфейли на банките и големите кредити за малки и средни предприятия", се посочва в него.
Всъщност хората, които следят събитията в банковия отрасъл, много точно знаят
кому беше нужно всичко това
На т. нар. политици – онези самозванци, които се хранят за сметка на хазната и се правят на държавници, заливайки електората си с какви ли не безумни страхове с прицел в банковия сектор. Едва ли не на кръгъл час ни застрелват с какви ли не изявления за проблеми в банките, с какви ли не налудничави планове – за влизане в Европейския банков съюз, в Единния европейски банков надзор и в еврозоната ни бяха предложени от вече бившия президент Росен Плевнелиев и неговото обкръжение и от управляващото мнозинство. Не остава назад и опозицията. Е, вече казахме, че това са безумия и неосъществими брътвежи. Банковата ни система си е наред. Във всеки случай тя не е по-зле от германската (може да го установи всеки, който си направи труда да прочете сравнителните данни между стрес-тестовете на ЕЦБ и тези в България). А Единния банков съюз и еврозоната ще продължаваме да ги гледаме през крив макарон. Не е ясно дали това е за добро, или за лошо. Но за това, че сме извън тези структури, не са виновни банките, а действията на т. нар. български политически "елит". Експертите са наясно с това. Крайно време е и редовият гласоподавател да го разбере. Защото цялото това натрапено упражнение, наречено оценка на качеството на активите, доведе до един много неприятен за цялата икономика ефект:
замразяване на кредитирането
Вестник "БАНКЕРЪ" предупреди за възможността той да се прояви още в края на 2015-а. И числата показват недвусмислено, че го има. От началото на 2016-а до края на август (резултатът от оценката бе обявен на 13 август) общият размер на банковия кредит е спаднал от 51.6 до 51.42 млрд. лева. Едва в месеците след като бе приключена оценката, бе отбелязано повишение, и то съвсем немалко – от над половин милиард лева. Разбира се, бяха лансирани много обяснения за стагнацията в кредитирането. Но и по време на оценката – до средата на август и след нея, лихвите не претърпяха кой знае какви промени. Същото се отнася и за икономическата конюнктура. Така че преднина получава една причина: потиснатият апетит за поемане на риск от страна на банките, който бързо нарасна след обявяването на резултатите от оценката и стрес-тестовете. Впрочем тази оценка и възможните негативни резултати от нея предизвикваха смразяващ ужас в управляващото мнозинство и сред политиците въобще. Тази управляваща прослойка в българското общество, или поне повечето от хората в нея, така и не се научиха да мислят и да действат държавнически – когато става дума за финансовата стабилност на държавата. В нормалните държави, когато възникнат някакви колебания или съмнения за наличието й, политиците не мислят дълго, а вадят колкото пари са необходими – когато е необходимо и както е необходимо. И никой не реве, че това нарушава интереса на данъкоплатеца. Така направиха в Португалия при преструктурирането на "Еспирито Санкто". Същото се случи преди около месец в Украйна при спасяването на "ПриватБанк", което ще погълне 4.5 млрд. евро. Това става сега и в Италия. Държавата просто вади парите и ги дава. А политиците поддържат мерките и не дрънкат глупости, а още по-малко си позволяват да хвърлят кал върху ръководствата на централните банки и надзорните органи. Само в България е различно. Затова тук нямаме държавност.
Тук е моментът да припомним още една политическа глупост, която в началото на годината в. "БАНКЕРЪ" развенча. Става дума за твърденията, че банковата криза от 2014-а е "изяла" парите на бюджета и по този начин е накърнила интересите на данъкоплатците. Става дума за онези 2.88 млрд. лв., които през 2014-а хазната даде за справяне с финансовата криза. В началото на 2016-а прогнозирахме, че
бюджетът ще се окаже единственият печеливш
от цялата тази операция. Всички останали ще загубят: и банките и клиентите им – фирми и граждани. Но бюджетът ще си върне парите до стотинка. Не само това – даже ще спечели от тях. И точно така се случи. Първа инвестиционна банка, която през юли 2014-а получи ликвидна подкрепа от 1.2 млрд. лв., върна депозита изцяло. Освен това тя плати на бюджета лихви по него за 28 461 040.49 лева. Това стана на три транша – 10 921 643.83 лв. през 2014-а, 14 296 986.30 лв. – през 2015-а, и 3 242 410.36 лв. – през 2016-а.
Същото се случи и със заема, който в края на 2014-а държавата отпусна на Фонда за гарантиране на влоговете, за да плати защитените депозити в КТБ. Припомняме, че размерът на заема по договора е до 2 млрд. лв., от които ФГВБ е усвоил 1.675 млрд. лева. Лихвеният процент е фиксиран в размер на 2.95 %, а лихвените плащания са веднъж годишно – на 15 април. Погасяването на заема е еднократно – на 15 април 2020 г., като е предвидена възможност изцяло или частично да се направи предсрочно погасяване. Общият размер на изплатените лихви по заема през 2015-2016 г. възлиза на 65 987 054.80 лева. В началото на декември фондът върна предсрочно 1.15 млрд. лв. от заема. След извършване на частичното предсрочно погасяване ФГВБ планира да погаси оставащата главница в размер на 530 млн. лв. също преди падежа на заема. Така общата печалба от лихви на хазната от тези две финансирания е близо 100 млн. лева. Лихви, които са платени за сметка на ПИБ и на нейните клиенти, и за сметка на банките, правещи вноски във Фонда за гарантиране на влоговете и на клиентите на тези банки.Така че хазната нищо не губи от поддържане на финансовата стабилност. Тя само печели, а покрай нея и цялата държава. Хубаво е политиците най-накрая да прозрат тази елементарна истина и да започнат да действат адекватно и държавнически, когато това се налага.
