Европейските банки спечелиха първия рунд от битката срещу някои от новите следкризисни регулации на Базелския комитет за банков надзор ("Базел ІІІ"), които биха могли да нанесат непропорционален удар върху балансите им. Насрочената за 8 януари среща на представителите на световните банкови регулатори и на централните банкери за разрешаване на спорния пакет от реформи е отложена, съобщиха на 3 януари представители на Базелския комитет. Дългоочакваното съвещание трябваше да даде зелена светлина на поредица от промени, които биха парирали усилията на банките да заобиколят по-високите капиталови изисквания на "Базел ІІІ".
Отлагането е удар по Базелския комитет, който се зарече да прокара целия пакет от реформи до края на 2016-а. Забавянето ще се проточи поне до март, защото в състава на този орган, както е известно, влизат управителите на централните банки и шефовете на контролните органи – общо 45 души, които изключително трудно биха могли да се съберат на едно място по едно и също време. Най-вероятно биха могли да постигнат решение на насроченото през март редовно съвещание на комитета, твърдят вътрешни източници. Това означава, че той ще трябва да работи с новата щатска администрация на Доналд Тръмп, който пък вече даде заявка за отмяна на част от американските регулации, въведени след кризата от 2007-2008-а.
Сложностите около приемането на регулациите дойдоха заради невъзможността да се постигне съгласие по ключови части от реформата. Комитетът взема решенията си с консенсус и няма формално право да ги наложи на държавите, които не се съобразяват с промените. В случая ябълката на раздора между надзорниците от Европа и от Щатите е предложеният глобален стандарт за начина, по който банките изчисляват какъв капитал им е нужен съобразно степента на риска. Ако се приложи формулата на регулаторите за оценката му, особено ощетени ще бъдат едрите германски кредитори, чиито собствени модели за изчисление сочат, че рисково претеглените активи трябва да са едва 28% от общите, докато за американските им конкуренти този показател е 50 процента. Огромната разлика в методиките подтикна американците да поискат въвеждането на прагове, които да не позволяват на банките да използват оценки за риск, които са значително под тези на стандартизирания модел на регулаторите.
В случай че стандартната формула се превърне в база за изчисление на необходимия капитал, Базелският комитет предложи праговете първоначално да са между 60 и 90% от него. През миналия месец пък се очерта обещаващ компромис за праг в размер на 75 процента. Това означава, че всяка банка може да използва собствения си модел за оценка на риска дотогава, докато получените оценки не паднат под 75% от стандартните за един и същи клас активи. Оказва се обаче, че и този процент не устройва Германия. Според Дирк Йегер – член на управителния борд на Асоциацията на германските банки, определянето на прагове не е правилният начин за премахване на неприемливите отклонения при определянето на риска. Защото например германските ипотеки не са толкова рискови, колкото в други държави. Някои кредитори дори определиха предлаганите правила като пореден кръг за набиране на капитал през задната врата и нарекоха пакета "Базел ІV".
Швеция също е против въпросните 75%, защото нейните кредитни институции имат по-големи вложения в ипотеки, отколкото другите държави. Но пък шведският жилищен пазар е пословично стабилен, което прави ипотечните кредити далеч по-малко рискови, отколкото показват резултатите от стандартната формула. Подобно е положението в Дания и в Холандия.
Испания не е особено гласовита в дебата за праговете, въпреки че в кредитните портфейли на местните кредитори се съдържат доста едри порции от жилищни заеми. Просто защото испанските банки са с едни от най-високите рискови нива в Европа.
Япония и Франция първоначално се противопоставяха на промените, предприети в Базел, но възраженията им изчезнаха след предложения през декември компромисен праг от 75 процента.
В претеглянето на риска участват три компонента: кредитен, пазарен и оперативен. Кредитният измерва риска на всички кредитни инструменти – корпоративните заеми, ипотеките и кредитните карти. Пазарният риск покрива ценните книжа, съдържащи се в търговските банкови портфейли, и вероятния натиск от променящите се пазарни условия. Оперативният риск трябва да оценява потенциалните загуби от пропуски във вътрешния контрол на компаниите, като например търговци измамници или нарушаване на наредбите срещу прането на мръсни пари.
Обсъжданите в момента промени не засягат използването на вътрешните модели за изчисление на оперативния риск, защото за него има нова стандартна методика, базирана върху наложените през последните години глоби на банките и похарчените пари за съдебни процеси. Анализатори на инвестиционния бутик Keefe, Bruyette & Woods пресмятат, че този компонент може да повиши с 16% рисковото тегло за всички банки. Не са планирани промени за изчислението на пазарния риск, който се оценява само отчасти от стандартизирани формули. Което означава, че праговете ще се отнасят само за кредитния риск – в случаите, в които се наблюдават значителни отклонения между вътрешните и стандартните модели.
Запознати с плановете на Базел консултанти твърдят, че се обмисля праг от 55% през 2020-а, който постепенно да нарасне до 75% през 2025-а.
