Дълго чаканата справедливост в отношенията банка – клиент се случи в началото на тази година. Досега отделни длъжници са правили опити да потърсят по съдебен ред правата си, но в повечето случаи резултатът от тези опити е бил неудовлетворителен. От есента на миналата година обаче има промяна.
Добре е още в уводните думи на този текст да уточним за какво гражданите успешно осъждат кредиторите си. Повечето банки отпускат кредити при условия, които след определен момент променят. Промените са регламентирани предварително в договорите. Пример за това е една доста разпространена клауза в контрактите, даваща право на банките едностранно да променят лихвения процент (по-често – да повишават лихвата). Точно по този параграф длъжниците удряха на камък – съдът по-често приемаше, че договорът съдържа предварително съгласие на длъжника банката да извърши едностранни действия.
Но вече има обрат – точно тази клауза съдът започна да определя като неравноправна. Това позволява кредитополучателят да претендира за надплатени (или платени без основание) суми за минали периоди, представляващи размера на повишената лихва. На пръв поглед сумата не изглежда значителна, но при внимателна калкулация се оказва, че вредата, която е понесъл клиентът, никак не е малка.
…
В средата на януари тази година с решение по въззивно гражданско дело състав на Окръжен съд – Габрово, потвърди решение на Габровския районен съд, с което двама габровци осъждат банка за надвзети лихви по договор за кредит.
На 19 юни 2008 г. между двамата ищци – единия като кредитополучател, а другия – като солидарен длъжник, и банката е сключен договор за ипотечен кредит на физическо лице, по силата на който им е предоставен кредит в размер на 70 000 лв. за покупка на имот.
Задължението следва да бъде погасено до 15 декември 2031 г., чрез плащане на анюитетни (равни) месечни вноски, предвидени в приложения погасителен план. Договорът е сключен при годишен лихвен процент 8.20 %, формиран от два компонента: базов лихвен индекс в размер на 6.536% и надбавка към него в размер на 1.664 процента.
Базовият лихвен индекс – едномесечен SOFIBOR, е променлив компонент и се явява обективен измерител на изменението на пазарните условия. Вторият компонент – надбавката за редовен дълг, е фиксирана и размерът й е определен при подписване на договора за кредит.
Съгласно Общите условия на банката при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяка промяна на базовия лихвен процент с повече от 0.5 пункта спрямо действащите към момента на промяната величини банката променя годишния лихвен процент в същия размер. Промяната влиза в сила автоматично, с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.
В конкретния случай ищците твърдят, че въпреки отчетеното във времето намаляване на базовия лихвен индекс годишният лихвен процент по договора им за кредит не е променян. В резултат на това те са заплащали по-високи лихви.
Претенцията им е, че за периода от 15 април 2013 г. до 25 август 2015 г. (датата, на която са депозирали исковата си молба пред районния съд) те са платили с 9400 лв. повече лихви по кредита. Посочената сума банката е надвзела (удържала) от "захранваната" от тях кредитна сметка.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, включително и изготвената по него основна и допълнителна счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че искът на кредитополучателите е основателен. На основание на чл.55, ал.1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите банката е осъдена да им заплати 9400 лв. – платена без основание възнаградителна лихва по договора за ипотечен кредит, както и 1151.58 лв. – закъснителна лихва за периода 15 април 2013 г. до 25 август 2015 г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Производството през Окръжен съд – Габрово, е образувано по жалба на банката против първоинстанционния акт. След преценка на всички събрани по делото доказателства въззивният съд счете, че същата е неоснователна, а постановеното от Районен съд – Габрово, решение следва да бъде потвърдено.
Решението на Габровския окръжен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.
Малко преди габровската одисея русенка осъди една от най-големите банки в България да й върне неоснователно взети 9734.08 лв. с лихвата по ипотечен заем. Районният съд в крайдунавския град постанови финансовата институция да покрие и 1632.84 лв. разноски по делото. Решението може да се обжалва пред окръжния съд.
В.И. получава 31 780 лв. кредит при 6.48% годишна лихва за 25 г., който трябва да погасява с по 214.18 евро на месец. Въпреки изричните условия в договора банката едностранно увеличава лихвения процент, като изпраща две писма на клиентката си с уведомление за дължимата по-висока вноска. Тя обаче оспорва надвзетите пари и завежда дело в съда.
По договор банката можела да вдига автоматично лихвата при увеличен шестмесечен Euribor. Но той се понижил, а вноската на клиента не била намалена. Банката дори си начислила недоговорена надбавка и премия към лихвата. Икономическата експертиза по делото показва, че с решение на управителния съвет на банката едностранно фиксираната надбавка и премия по кредита е увеличена за сметка на клиента.
Основателната причина да се измени едностранно лихвеният процент трябва да се посочи ясно и конкретно в договора и допуснатата от банката практика за промяна на пазарни условия е недопустима, напомнят магистратите. През тази година още един клиент на кредитора го осъди да му върне 15 806.50 лв., надвзети под формата на лихви по ипотечен кредит.
На 19 януари пък стана ясно, че добричлията С. С. също е осъдил банка за неправомерно повишена лихва. Човекът теглил кредит за ремонт на жилището си, плащал съвестно всички вноски чрез електронно банкиране. Един ден обаче получил обаждане, че дължи още една вноска заради повишаването на лихвата. Оказало се, че без негово знание лихвата е повишавана многократно и е нараснала с над 100 процента. Отишъл в банката, където му изготвили нов погасителен план. Потърсил услугите на адвокат, който го посъветвал да потърси правата си в съда заради едностранна промяна на договора.
През ноември миналата година и гражданин на Търговище осъди банка за надвзети лихви и трябва да получи 12 342 лв. обезщетение. Това реши Районният съд в града, който назначил икономическа експертиза и две допълнителни преценки, за да се установят механизмът и точният размер на сумата, с която банката незаконно се е обогатила за сметка на клиента си.
Кредитополучателят сключил договор за заем от 60 000 лв. през септември 2006 година. Според документа лихвата трябва да се изчислява за всеки период на база на актуалното ниво на основния лихвен процент (ОЛП). На петата година клиентът на банката погасил кредита предсрочно, но установил, че банката му е взела повече пари, отколкото е реално дължимата сума. Докато се гледало делото, става ясно, че при изчисляването на лихвата тя не е взела предвид спада на ОЛП след февруари 2009 година.
Неправилното изчисление на дълга довело и до неправилно определяне на таксата за предсрочно погасяване. Главницата към момента на изплащане на целия кредит реално била 50 068 лева. "Това означава, че при увеличение на ОЛП този факт е бил отчитан от банката, но не и когато е намалявал. Именно неспазването на определените правила за формиране на дължимата по договора лихва от страна на банката е довело до получаване от нейна страна на суми, които не й се дължат. Изобщо не е ясен механизмът, по който банката решава колко ще погаси за главница и колко за лихва от месечната анюитетна вноска", пише в решението.
Това признал на делото и представителят на банката, който заявил, че тя не е имала задължение да следи и съответно не е отчела спада на ОЛП. На това основание кредитната институция е осъдена да върне на клиента 7379 лева. Тя му дължи и 3009 лв. лихви за забава. Трябва да му плати и разноски по делото в размер на 1954 лева.
Разковничето
Адвокатът по банкови дела Емил Трифонов обяснява как точно се е стигнало до обрат. През 2011 г. Софийският районен съд се произнесе с едно революционно, поне за България, решение, съгласно което разпоредбите в договор за банков кредит, предвиждащи правото на банката едностранно да променя лихвите по кредита, са нищожни. Съгласно масовата практика – банката е предложила проект на договор на клиентите и въобще е отказала да коментира и да промени определени клаузи, от които клиентите са недоволни. Била е договорена конкретна месечна анюитетна вноска съгласно изготвения от банката погасителен план. Но само след няколко месеца банката е увеличила едностранно размера на договорената и изрично упомената в договора лихва. Без да уведоми клиентите. След още известно време анюитетната вноска е била още два пъти повишена – след последното увеличение вече е била с почти 20% по-висока от първоначално договорената.
При горната фактическа обстановка клиентите са предявили иск за нищожност на договорните клаузи, съгласно които банката е имала право да променя едностранно размера на дължимата лихва. Основните аргументи в подкрепа на горното са, че са налице неравноправни клаузи – във вреда на потребителя, тъй като банката си запазва правото да вдига лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин. Това не може да се определи като добросъвестно поведение от страна на търговеца. Налице е и значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Неравноправна клауза е тази, която "поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля". Клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Банката, разбира се, оспорва всичко това. Най-вече с мотива, че правилата относно неравноправните клаузи били неприложими към банковите кредити. А европейските директиви нямали пряко приложение.
Съдът обаче приема, че неравноправна клауза е тази, която "поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля". И още, че неравноправността на клаузата следва да се преценява именно към момента на сключване на договора за кредит. Нормата е заимствана от чл.3 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Идеята на закона изхожда от това, че потребителят се свързва с по-слабата икономически страна в това правоотношение, който трябва да бъде защитен, за да се улесни изграждане на вътрешен пазар и свободно движение на стоки. Поради това той не трябва да бъде поставен в позиция на неинформираност и не трябва да бъде принуждаван да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика услуги, без да може да повлияе на съдържанието им.
