Над 14 млрд. лв. са исковете по съдебните производства, предприети от синдиците на КТБ. Те са заведени срещу длъжници, срещу лица, извършили прихващания, както и искове за обезпечаване на претенциите на фалиралата банка и за връщане на имущество в масата на несъстоятелността. Това става ясно от последното съобщение до медиите на синдиците на обявената в несъстоятелност кредитна институция. Най-голяма – 3.93 млрд. лв., е общата сума на исковете за несъстоятелност на нередовни длъжници на банката.
Следваща по ред – около 2.72 млрд. лв., е общата сума на производствата по реда на чл. 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Следващата като размер – близо 2.6 млрд. лв., е общата сума на изпълнителните листове и на заповедите за незабавно изпълнение. Веднага след нея се нареждат образуваните изпълнителни производства – общата им сума е 2.52 млрд. лева. Да не изреждаме повече.
В съобщението изрично се отбелязва, че синдиците използват всички законови способи за събиране и за обезпечаване на вземанията. По тази причина в немалко случаи едно вземане е обект на няколко вида съдебни производства. Това обяснява защо общият размер на интереса на всички предприети правни мерки надхвърля над два пъти общия размер на активите на КТБ, преди да бъде поставена под особен надзор. За някои вземания "мултипликацията" е тройна и дори четворна, защото спрямо тях са започнати едновременно заповедно, установително, изпълнително и обезпечително производство.
Тъй като всички тези искове трябва да минат през три съдебни инстанции (ако, разбира се, всяка от страните в съдебния процес отстоява позициите си до последно) е съвсем ясно, че тези дела ще продължат с години – поне още две или три. А преди приключването им трудно може да се пристъпи към реално събиране на вземането. След приключването на делата пък може да се окаже, че от длъжника няма какво да бъде събрано. Така че правното усърдие на синдиците е похвално. Но въпросът, който вълнува кредиторите на банката, е какъв ще е материалният ефект от него. А по-точно – какви пари и кога ще бъдат събрани вследствие на тази правна инвазия и дали тези пари ще са повече от разноските, свързани със съдебните дела. Да не се окаже, че след години заради всички тези усилия банката ще е на минус, и те не само няма да допринесат за увеличаване на осребрената маса на несъстоятелността, а напротив – ще я намалят.
Тук има още един важен детайл. Тъй като делата се водят от банка в несъстоятелност, по силата на закона тя е освободена от съдебни такси за своите искове. Но ако банката загуби някое дело, поема и всички разноски по него. И сега си представете едни разноски в размер на 4% от матералния интерес на заведените дела който общо е над 14 млрд. лева. И си представете, ако след време банката загуби съдебни дела, чийто общ материален интерес е десет пъти по-малък от въпросната сума и трябва да плати 4% от него. Върху 1.4 млрд. лв. това става 56 млн. лева. Тези пари би трябвало да излязат от сумата, която иначе банката трябва да разпредели между кредиторите си. Затова е много важно синдиците да водят дела, които не само че имат реални шансове да спечелят, но и след като ги спечелят – да могат да съберат пари от осъдените. Това се гарантира чрез надлежно и навременно заведени обезпечителни искове. А те са само за 437 млн. лева. И не е ясно дали реалната стойност на блокираните чрез тях активи е такава или е по-малка. И ако е по-малка – с колко?
Фактите досега говорят, че независимо от огромния общ размер на заведените искове синдиците са успели да съберат през изминалите близо две години на несъстоятелност на КТБ общо около 185 млн. лева. А през първия месец на 2017-а, според отчета им в банката, са постъпили още 257.52 хил. лева.(!) Достатъчно ли е това?
