Още когато КТБ бе поставена под специален надзор (на 20 юни 2014-а), предрекохме, че тя ще бъде повод за дискусии всеки път когато дойдат избори. И познахме години наред. Точно това се случи на извънредните парламентарни избори през есента на 2014-а, на изборите за президент през 2015-а, набира скорост и сега с наближаването на избори за Народно събрание, които ще се проведат в края на март.
Всъщност темата се търкаля с различна скорост през цялото това време в политическото пространство, удобно използвана от различни политически сили – ту за да се противопоставят една на друга, ту в атаките им срещу БНБ, КФН, Фонда за гарантиране на влоговете и други институции. Удобна е и при опитите им да разтърсят или да защитят определени икономически групи. Най-агресивни в това говорене бяха представителите на новосъздадените десни формации – политическа партия "Да България" на Христо Иванов и "Нова република" на Радан Кънев.
"Настояваме за пълна ревизия на дейността на синдиците на Корпоративна търговска банка. Ако се установят нарушения, синдиците да бъдат сменени, както и да бъде сменено ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите в банките. Необходимо е да бъде публикувана подробна информация за действията, които са предприети по основните кредитни експозиции, както и кога са предприети. Настояваме за пълен финансов анализ на състоянието на фонда и за отговор на въпроса колко е очакваната загуба за фонда от фалита на КТБ", заяви Христо Иванов.
Не по-малко остър бе Мартин Димитров, кандидат за депутат от "Нова република" и бивш народен представител от гражданската квота на "Реформаторския блок": "Това, което бе направено досега по случая "КТБ", е много малко. Ние настояваме да има ново международно разследване, но не такова, което да пише доклади, а такова, което проследява и връща парите. Да бъде наета международна фирма ловец, която да установи къде са отишли парите, изнесени от КТБ, и да ги връща. В КТБ до момента са върнати под 5%, това е провал. При подобни случаи по света резултатът е 25-30% възстановени пари и заловени лица. Редно е да бъде проверена работата на квесторите, които са допуснали цесиите и прихващанията. Синдиците, които са допуснали да бъдат събрани толкова малко пари, е редно да бъдат отстранени и да бъдат сложени нови хора, които да вършат работа", каза Димитров.
Всъщност изказванията на двамата политици не са нищо друго освен микс от див популизъм и откровени лъжи
от време на време
Когато държавата (всъщност бюджета) не е засегната от фалита на едно дружество, политиците нямат никакво правно и морално основание да държат сметка за хода на несъстоятелността на въпросната компания. Такова основание имат само нейните кредитори. А в случая държавата (бюджетът), както много пъти е писал в."БАНКЕРЪ" и е доказвал с числа, не само че не загуби, а е единственият печеливш от фалита на КТБ. Що се отнася до потенциалните загуби на Фонда за гарантиране на влоговете от случая с КТБ, те са лесно изчислими. За сведение на Христо Иванов тези загуби се равняват на дадените от хазната средства за покриване на гарантираните влогове в КТБ – 3.7 млрд. лв., плюс платените лихви към бюджета – около 65 млн. лв., по полученото и до голяма степен вече върнато финансиране от бюджета, минус получените пари от разпределението на масата на несъстоятелността. По най-оптимистични сметки това са около 700 млн. лева. Или, ако обобщим: загубата на фонда ще е минимум 3 млрд. лева. Само че абсолютна глупост е да се твърди, че тя ще бъде покрита за сметка на клиентите на банките. Може би депутатите да смятат, че ако фондът получи 3.7 млрд. лв. от КТБ ще спре да събира годишни вноски от кредитните институции?! Едното няма нищо общо с другото.
Чуха се твърденията, че синдиците били събрали само 5% от активите на КТБ, но те дори и при най-песимистичното изчисление не са верни. Официалните данни са, че по сметката на синдиците има 600 млн. лева. При затварянето на КТБ тя имаше активи за 6 млрд. лева. Това означава, че
до момента са събрани 10% от активите
Ако приемем, че активите са намалели с размера на извършените прихващания – 850 млн. лв., към датата на отнемане на лиценза на КТБ нейните активи са 5.15 млрд. лева. А 600 млн. лв. от 5.15 млрд. лв. реално съставляват 11.65% събрани пари спрямо активите. Много или малко е това?
Мартин Димитров твърди, когато по повод на банки в несъстоятелност да са наемани фирми за събиране на активи, те са връщали в масата на несъстоятелността до 30% от вземанията на кредитните институции. Но много интересно бихме искали той да посочи конкретен пример с фалирала банка през последните десет години, защото нещата не стоят точно така.
Подчертаваме, че искаме пример с фалирала, а не с преструктурирана банка, защото от края на 2008-а насам единствената голяма фалирала кредитна институция в САЩ и в Европа е "Лиймън Брадърс". И "Нордън Рок" в Англия, и банките в Ирландия и "Еспирито Санто" в Португалия не бяха фалирани, а бяха преструктурирани. А всички знаят че вземанията на една действаща, макар и преструктурирана банка, се събират много по-лесно и ефективно от тези на банка в несъстоятелност. Да припомняме ли, че подобно преструктуриране бе предложено и за КТБ? Но във великата си държавническа "мъдрост" именно политическите сили през 2014-а не приеха този подход, гмурнаха се в дървени философии и запратиха банката във водовъртежа на фалита. Впрочем, като стана дума за
"Лиймън Брадърс" и нейния фалит
е добре да се напомни следното: Според радио "Ню Йорк" през 2012-а – три години и половина след обявяването на "Лиймън Брадърс" в несъстоятелност, фирмата, която администрира събирането на вземанията й – "Алварес & Маршал", обявява с гордост, че ще разпредели между кредиторите й 65 млрд. щ. долара. За три години и половина тя е събрала толкова от активите на "Лиймън Брадърс", чийто общ размер е 639 млрд. щ. долара. За тези събрани пари, които са малко над 10% от активите на "Лиймън Брадърс", на въпросната фирма "Алварес & Маршал" са й признали и платили разходи от 600 млн. щ. долара и е получила допълнително възнаграждение за успех от 91 млн. щ. долара. В САЩ събирането на 10% от активите на фалирала банка се смята за успех и се възнаграждава. А какво ли става, ако събирачите върнат 20 или 30 процента? И какво ли възнаграждение ще трябва да се плати на подобна фирма, ако бъде наета в България? Авторите на такива предложения трябва да отчетат, че по закон у нас фирми не могат да бъдат синдици. Такава функция може да се възлага само на физически лица. Депутатите или кандидатите за тази висока позиция трябва да са наясно и с тази подробност. Иначе какви закони ще творят занапред?!
В опита си да се защитят срещу политическата агресия
синдиците на КТБ също прибегнаха до спекулации
В последното им официално съобщение, което огласиха на 24 февруари 2017-а, пише следното: "Съвсем скоро в Търговския регистър ще бъде обявена първата сметка за разпределение между кредиторите на КТБ АД (н) на събраните парични средства от масата на несъстоятелността на банката. В нея съвсем ясно ще се види каква е събраната до момента сума, можем да анонсираме, че тя ще е около 600 млн. лева. Подозираме обаче, че дори и тогава ще има лица, които съвсем преднамерено ще продължат да „грешат” в изчисленията си, когато определят сумата като процент от активите на КТБ АД (н). Истината е, че въпросната сума представлява над 40% от общата стойност на активите на банката към датата на обявяване на КТБ АД в несъстоятелност – 22.04.2015 г., която е 1 милиард и 378 млн. лв. по оценка на международна одиторска компания, извършена съгласно чл.52 от Закона за банковата несъстоятелност".
Хайде по-кротко с хвалбите. Първо – приносът на синдиците за събиране на тези 600 млн. лв. е под една трета – около 480 млн. лв. от тази сума е вкарана по сметките на КТБ по времето на квестурата.
Освен това: от близо 185-те млн. лв., събрани по време на несъстоятелността на КТБ, само половината, а според някои експерти – под една трета от парите, са от принудително събрани кредити. Така че нека коректно да се определя какъв е приносът на синдиците и на усилията на техните правни екипи за натрупването на въпросните 600 млн. лв., които предстои да бъдат разпределяни между кредиторите.
И идва ред отново да охладим ентусиазма на синдиците: никой от кредиторите не се интересува каква е нетната стойност на активите на КТБ в момента. За тях е без значение дали тя е 1.35 млрд. лв., или повече, или по-малко. Единственото, което интересува кредиторите, в това число и Фонда за гарантиране на влоговете, е каква част от вземанията си ще получат. И за момента тази част е 11-12 процента. Толкова. Никакви 40%, никакви 30 или някакви други проценти са важни. Така че няма какво да пробутвате в общественото пространство разни други съотношения.
История незабравима
Оценката на активите на КТБ в несъстоятелност – за 1.378 млрд. лв., която е направена от "ПрайсУотърхаусКупърс", показва каква е максималната сума, която в най-добрия случай синдиците след време – 5 или 10 години, могат да съберат. Отсега е ясно, че тя няма да бъде достигната. В това отношение също така некоректно е да се правят сравнения със ситуацията от края на 90-те години на миналия век, когато бяха продадени активите на други десетина банки в несъстоятелност. Спираме се на този момент, защото някои членове на УС на Фонда за гарантиране на влоговете започнаха публично да правят подобни сравнения.
Припомняме, че в края на 90-те години много активи на банки в несъстоятелност бяха продадени на частни инвеститори. А частни инвеститори ги купиха, защото държавата, която тогава бе кредитор на такива банки, се провали в правните си машинации да изкупи тези активи на безценица.
Ще припомним, че всички активи на Първа частна банка бяха придобити от фирми, близки до Васил Божков за 1 лв. срещу ангажимента купувачите да разпределят между кредиторите й 18 млн. лева.
Активите на МИНЕРАЛБАНК бяха купени от РОСЕКСИМБАНК, по онова време собственост на Емил Кюлев, за 1 лев срещу ангажимента да разпредели между кредиторите й 14 млн. лева. (По-късно Кюлев бе убит.)
Активите на БЗК придоби ЦКБ също за 1 лев срещу ангажимента да разпредели между кредиторите й 3.8 млн. лева.
Същото се случи и с активите на Кредитна банка срещу ангажимента те да бъдат прехвърлени на кредиторите банката, които бяха концентрирани около дружества от групата "Овъргаз".
Активите на държавната "Стопанска банка" бяха продадени за 1 лев. Купувачът "Българо-руска инвестиционна банка" пое ангажимента да разпредели между кредиторите й 89 млн. лева. Сигурно прави впечатление, че купувачите са само банки и дружества с български, а не с чуждестранен капитал.
Да, тогава имаше силен български капитал в банковата система, а стойността на поетите ангажименти по тези сделки бе доста ниска. Сега националният капитал в българския банков сектор е омаломощен и в буквалния смисъл на думата – блокиран и по финансови, и по политически причини да участва в покупката на активите на КТБ. Впрочем, ако след разпределянето на събраните вече 600 млн. лв. синдиците на КТБ обявят, че продават останалите активи на КТБ за 200 млн. лв., със сигурност ще се появи банка, която да ги закупи. Но заради направената оценка от "ПрайсУотърхаусКупърс" подобна операция едва ли е възможна. Така че, когато говорим за събирането на парите от активите на КТБ, нека не се правят неадекватни сравнения със ситуацията от края на деветдесетте години. Не е коректно.
Некоректни са опитите на ГЕРБ и БСП да се дистанцират
от фалита на КТБ. Тези две партии, както и ДПС, водена през лятото на 2014-а от сегашния лидер на ДОСТ Лютви Местан, са пряко отговорни за обявяването на КТБ в несъстоятелност. Първо с истерията, която бе раздухана около КТБ преди нейния фалит – именно тя доведе до масово теглене на влогове. Да припомним и как Бойко Борисов говореше под път и над път за страхотиите, които се творели в банковата система и как тя била напът да се срине. Да напомним и как прокуратурата нахлу в сгради, където се намираха офиси на КТБ, уж за да разследвала сигналите за заплахи за убийство на Делян Пеевски, тогава депутат от ДПС. От самото начало бе ясно, че тези сигнали са направо смешни. Да припомняме ли как в разгара на тегленията от КТБ прокуратурата обезглави банковия надзор, като повдигна обвинения срещу тогавашния му шеф Цветан Гунев? Да се върнем и към това, с което започнахме: тогавашните парламентарни партии, в съгласие с тогавашния президент Росен Плевнелиев, категорично отхвърлиха плана на БНБ за преструктуриране на КТБ. И още – за да отнемат всякаква възможност на централната банка и на служебното правителство по онова време да предприемат каквито и да е смислени спасителни действия по отношение на КТБ, ГЕРБ и БСП категорично отхвърлиха и предложението на кабинета на Пламен Орешарски да актуализират бюджета за 2014-а в частта му за държавния дълг. Ако това предложение бе прието, служебното правителство на Георги Близнашки щеше поне да обмисли възможностите за преструктуриране на КТБ. Но големите партии, диктуващи съдбините на България, не му я дадоха. Така че ГЕРБ, БСП и ДПС сега да не се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. Те са до гушата в кацата с нечистотиите, в която бе удавена банката.
(Още по темата "КТБ" на стр.15)
