Имена

Владислав Горанов - мин. на финансите

Балансиран бюджет, постепенно намаляване на дефицита и консервативна фискална политика са сред основните параметри на приетата от Министерския съвет тригодишна бюджетна прогноза, която очертава основната рамка в развитието на публичните финанси и разпределението на разходите по сектори през следващите три години. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов. Той обясни, че засега оценките клонят към ръст от около 3% и малко над тях, но има предпоставки и за по-висок растеж.

 

Финансирането през банки затруднява фирмите заради изискванията за кредитна история и оборот, а също заради огромния брой документи при кандидатстване и тромавите процедури. Това е констатирал финансовият анализатор от "Моите пари" Иван Стойков. Сред съображенията на бизнеса да заобикаля банковото кредитиране се нареждат несигурната бизнес среда, концентрацията на дейността на кредитните институции само в големите градове, отказът да се вземат като обезпечения имоти в провинцията, както и липсата на регулации при небанковите финансови институции, които отпускат заеми при високи лихви, посочва икономистът.

 

Правителството назначи Митко Симеонов за изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Симеонов заемаше длъжността заместник-изпълнителен директор на агенцията, а сега поема поста, след като досегашният ръководител на ведомството Емил Караниколов стана министър на икономиката. Като нов заместник изпълнителен директор в изпълнителния съвет е назначен Петър Петров.

 

Фискално пространство за намаление на данъците има и това се вижда от първите три месеца, в които се работи по сегашния бюджет  с излишък от 1 млрд. лева. Това посочи Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика.

 

Ефективността на частните съдебни изпълнители не подлежи на съмнение, смята икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев. Той е пресметнал, че за десет години – при постоянно намаляване на техните тарифи, те са възстановили на бюджета някъде около 1 млрд. лв., а на икономиката – около 7 млрд. лева. По думите му държавните съдебни изпълнители, които са повече и които са на държавна издръжка и имат по-високи възнаграждения, а разходите им са изцяло покрити от разходите на районните съдилища, за същия период са възстановили едва 69 млн. лв. на хазната – при внесени жалби за общо 2.5 млрд. лева.

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че първата задача на новото Народно събрание трябва да е изборът на нов ВСС, който да излъчи нов главен прокурор?

Подкаст