Испанският премиер Мариано Рахой потърси подкрепа от европейските си колеги за усилията на правителството да финансира спасителната акция на местната банкова група Банкиа. На очакваната с нетърпение специална пресконференция в Мадрид на 27 май Рахой призова лидерите на Европа да разсеят всякакви съмнения за еврото и да потвърдят, включително чрез действията си, че то е необратим проект. Премиерът, който рядко коментира публично кризата извън парламента или по време на участието си в международни срещи на върха, свика извънредната пресконференция, когато ножицата между доходността на испанските и на германските държавни облигации се разтвори до 513 базови пункта – най-широко от въвеждането на еврото през 1999-а досега. Котировките на десетгодишните испански ДЦК надхвърлиха 6.5% – доста близко до опасния таван от 7%, при който Гърция, Португалия и Ирландия потърсиха помощ от международните кредитори.
nbsp;
Положението в Испания се дестабилизира допълнително на 25 май, когато ръководството на холдинговата компания BFA на Банкиа обяви, че ще са необходими 19 млрд. евро за изчистване на токсичните й активи и за заздравяване на банковия капитал, подяден от безконтролното кредитиране на жилищния сектор. Това се случва две седмици след национализирането на кредитора на 9 май.
В отговор правителството на Рахой обяви, че ще инжектира спешно необходимите средства в Банкиа, за да предотврати евентуалния й фалит, който ще повлече и цялата страна. Това ще качи общата сума на държавната помощ в компанията на 23.5 млрд. евро (след като предишното правителство на социалистите вкара в нея 4.5 млрд. евро, за да насърчи обединението на седем спестовни банки, от което се роди Банкиа). По този начин държавата ще получи 90% дял във втората по размер на националните депозити банкова група. Въпросът е как правителството ще събере тези пари?
Засега е ясно, че компанията майка на Банкиа – BFA , няма да получи финансирането до юни или дори юли. Бордът на групата одобри в късните вечерни часове на 28 май балансовите й отчети за 2011-а, които показват загуба от 3.3 млрд. евро, а не печалба от 41 млн. евро, каквито бяха първоначалните очаквания.
Финансирането на Банкиа
се превърна в ябълката на раздора между Мадрид и Европейската централна банка. Традиционният начин е правителството да събере необходимата сума от капиталовите пазари. Но то среща все по-големи затруднения да заеме пари от тях заради високите разходи по обслужване на кредитите. Поради това испанският кабинет лансира идеята рекапитализацията на Банкиа да стане индиректно от Европейската централна банка. За целта правителството обмисляло да инжектира в BFAдържавни дългови книжа вместо пари, които да послужат като залог по заеми от ЕЦБ (те пък са от програмата за регулярното тримесечно рефинансиране), съобщи на 27 май испанският Ел Паис.
Новината предизвика острата реакция на европейските централни банкери, които обясниха на Мадрид, че Банкиа се нуждае от нормална капиталова инжекция и че плановете за заобикаляне на пазара заплашвали да нарушат
забраната на Европейския съюз
върху монетарното финансиране. С други думи – централна банка да дава пари на някое правителство.
Рахой обаче упорито поддържа предложението Европейският стабилизационен механизъм (ESM) да участва директно в рекапитализацията на банки в затруднения, като заобикаля националните правителства. Въпросният постоянен спасителен фонд на еврозоната (от 500 млрд. евро) трябва да започне да работи в началото на юли и на него се възлагат огромни надежди да стабилизира общността.
Европейската комисия подкрепи Мадрид по този пункт и предложи допълнително време за намаляване на бюджетния дефицит на страната. Председателят на ЕК Жозе Барозу каза на 30 май в Брюксел, че трябва да се има предвид варианта за използването на средства от ESM за рекапитализация на банките и за прилагане на всички възможности за по-голяма гъвкавост. Предложенията за по-либерално използване на спасителните средства обаче ще се натъкне на съпротивата на страните кредитори (като Германия, Финландия и Холандия), защото те ще трябва да натоварят допълнително своите данъкоплатци и бъдещ електорат.
Лагерът на опонентите
се оглавява от Берлин, който иска ESM да вкарва финансовата помощ за банките чрез националните правителства, които задължително след това да ги връщат. Докато директните инжекции ще позволят на държавните лидери да заобикалят условията, налагани при нормалните програми за подпомагане като по-резки бюджетни съкращения и по-голяма намеса на европейските институции в икономическото управление на национално равнище.
Истината е, че Испания не може да се справи сама, защото не може да си позволи да спаси или да рекапитализира банковата си система, коментира за агенция Блумбърг Оли Бъроуз – кредитен анализатор от Рабобанк интърнешънъл в Лондон.
Досега испанският банков спасителен фонд (известен катоFROB) е предоставил 18.7 млрд. евро в подкрепа на местните кредитори и има още 5 млрд. евро в наличност. Министърът на икономиката Луис де Гиндос заяви на 11 май, че испанската банкова система се нуждае от по-малко от 15 млрд. евро за увеличение на капитала й. Ако обаче се вземе предвид какво се случва с Банкиа, средствата за рекапитализация на испанските кредитори могат да скочат до 60 млрд. евро, коментират анализатори. Повечето от тях отхвърлят версията на испанския министър на икономиката, че Банкиа е специфичен случай, който няма да повлияе върху останалата част на сектора.
Испанските банки са и един от най-големите консуматори на кредити от ЕЦБ, чиято обща средна нетна стойност е достигнала рекордните 264 млрд. евро през април срещу 42 млрд. евро година по-рано, по данни на Бенк ъф Спейн.
Рисковете за финансовия сектор и за държавата
стават все по-взаимно обвързани заради намаляващия достъп на правителството до заемен капитал. Премиерът Рахой дори предупреди, че съществува риск пазарите да откажат достъп на Мадрид до тях. Чуждестранните инвеститори са намалили през април вложенията си в испански облигации до 37% от общия размер на намиращия се в обращение дълг на страната срещу 50% в края на 2011-а. Местните кредитни институции, подпомогнати от извънредното финансиране на ЕЦБ, са поели разликата и през този период са увеличи дела си от 17 на 29 процента.
