Новоизбраният парламент не трябва да бъде нито лимитиран, нито гарантиран
Г-н Мерджанов, как оценявате политическата ситуация в България?
– Повече от необходимо е да имаме правителство. Но тежката отговорност за това е на партия ГЕРБ. Победата на парламентарните избори означава преди всичко отговорност и задължение. Няма какво да се размотаваме под формата на консултации. Ясно е, че с втората и третата политическа сила Бойко Борисов не може да направи кабинет. Следователно, оформя се дясноцентристко парламентарно мнозинство и на тази основа да бъде формирано правителството. Проблем на президента Росен Плевнелиев и на представителите на ГЕРБ е, че не се свиква бързо Народното събрание. Но всички български граждани чакат стабилизация на страната – политическа, финансово-икономическа и не на последно място това, което ние извадихме като приоритет – социална стабилизация. Кое налага парламентът да се свика чак на 27 октомври, при положение че повечето партии настоявахме това да стане по-рано? Дори датата 22-и щеше да е късна. Защото от ГЕРБ настояват за актуализация на бюджета, но това предложение трябва да бъде внесено в законодателния орган от редовно избрано правителство, каквото вероятно ще имаме не по-рано от средата на ноември. Тоест, ще имаме месец и половина загуба на технологично време. А по закон проектът за държавния бюджет за 2015 г. трябва да бъде внесен в парламента до края на октомври.
До нас достигат сигнали, че всъщност зад официалните консултации се водят и паралелни такива в Банкя. А това вече е задкулисие.
Какво по-точно знаете по въпроса на “Позитано” 20?
– Вижте, достатъчно е, че предупреждаваме за това. Все пак ние искахме и зададохме колегиален, но и неотстъпчив тон по отношение на нашите виждания за това какво трябва да се прави в парламента и в държавата. Не става дума само за нашите 12 ограничителни червени линии, но и за състоянието на определени секторни политики, което е достатъчно тревожно, за да се изчаква. Има и друго: виждаме как при малките партии започва роене. Това също е елемент от политическата нестабилност. Така че ГЕРБ трябва първа да разколебае онези, които се съмняват в задкулисието.
Резултатът от изборите беше неочакван за тях. Те изобщо не са калкулирали такава фрагментация на парламента. Вероятно са си представяли по-удобно властване.
Но удобства в управлението на държавата няма. Има поемане на отговорности, в това число и лични, и публичност. Това са уроци от времето на нашето управление. След шоковата загуба на 5 октомври осмисляме всичко онова, което сме пропуснали през годините.
И сте категорично против бъдеща широка коалиция?
– Чакайте сега. Ние ясно заявихме своите намерения. А и не виждам възторг от страна на ГЕРБ да се коалира с БСП.
Но соцлидерът Михаил Миков даде знак, че заради стабилността на държавата може да настъпи промяна в позициите.
– Върху компромиси може да се умува само ако отсрещната страна даде тон за подобно поведение. Ние не виждаме такова желание.
А мислите ли, че ДПС ще подкрепя твърдо евентуално бъдещото дясно правителство в продължение на 300 дни, както твърди Лютви Местан?
– Нека видим какво ще бъде първото гласуване в парламента. Не може да искате от нас, политиците, да заковаваме визията за след седмица – две напред. Динамиката е изключително сериозна. Виждаме как определени партии се преметнаха няколко пъти под предизборните си ангажименти и са готови на всичко само и само да влязат във властта.
Например?
– ББЦ.
Означава ли това, че допускате четворна управленска коалиция между ГЕРБ, РБ, ПФ и ББЦ?
– Нека видим резултата от консултациите на ГЕРБ. Важно е да чуем “тежката” дума на Борисов.
Готови ли сте на отстъпки за актуализация на бюджета?
– Отстъпките трябва да ги направи силният в момента – този, който има числово предимство в парламента. Ние държим на анализ на състоянието и изпълнението на бюджета. Как можем да правим актуализация на бюджета, при положение че там се визира завишаване на дефицита с още 4-5 млрд лв. и за това да ни се дава като аргумент само необходимите 100-120 млн. лв. за заплати на полицаите? Нека да видим параграф по параграф какви разходи са необходими. Друг е въпросът, че се намираме в парадоксална ситуация. Служебният кабинет продължава да си действа, предполагам, че работи и по проекта за бюджет за следващата година. Налице е пълно покритие между вижданията на правителството “Близнашки”, президента Росен Плевнелиев и ГЕРБ.
Що се отнася до създалата си ситуация около КТБ, ние настояваме БНБ да предостави обективен доклад за състоянието на банката. Нужна е информация, това е важното.
Трябва ли да бъде ограничен във времето следващият парламент – две години например, както настояват реформаторите?
– Новоизбраният парламент не трябва да бъде нито лимитиран, нито гарантиран. Всичко ще зависи от неговата и на бъдещото правителство дейност. Ако по някакъв начин животът на Народното събрание бъде гарантиран, чрез политическо съгласие или под някаква друга форма, това може да доведе до доста безотговорни действия на членовете на кабинета и на отделни народни представители. В крайна сметка виждаме, че авторитетът и рейтингът на българските институции съвсем не са на подобаващите равнища.
Какви промени се очакват в Изпълнителното бюро на БСП?
– Това е привилегия на председателя. Той вече заяви, че промените ще бъдат свързани с конструирането на ръководството на парламентарната група. Може би ще се мисли в посока на диференциация на отговорностите. Нека да изчакаме. Бързите смени на този или на онзи едва ли ще доведат до ново качество. Те може да бъдат някакъв знак. Ние преди изборите сменихме лидера си и кой знае какъв обрат не се получи. Следователно, причините са по-дълбоки от смяната на една фигура с друга.
Сергей Станишев обажда ли се, разговаряте ли с него по важни въпроси?
– Той участва активно в работата на Националния съвет на БСП. Няма как да не бъдем във връзка с него, все пак е президент на ПЕС.
Но Станишев изрази мнение за евентуално ваше коалиране с ГЕРБ.
– Друга би била ситуацията, ако парламентарната група на “БСП – лява България” беше, да речем, от 65-70 депутати, а не от 39. Ако ГЕРБ имаха не 84, а 100 народни представители, тогава можехме да говорим за широка коалиция, която да поеме необходимите за страната ни мащабни промени. Изборите изненадаха всички. Гласуваха под 50% от българските граждани. Много хора говорят за широка представителност в парламента. Но аз силно се съмнявам в това. Присъствието на осем партии в парламента съвсем не е репрезентативната извадка на българското общество. Къде са негласувалите?
Доколко преференциалното гласуване и купеният вот повлияха на резултата ви?
– БСП анализира резултатите на общинско, областно и национално равнище. В края на месеца ще имаме пленум, на който ще обсъдим всички тежки парадокси, които се случиха. Няма да подминем нито купуването на гласове, нито преференцията. Защото се оказа, че тя по-скоро беше спекулативно използвана на гърба на партията, отколкото да привлича повече и по-широк кръг от периферията – симпатизанти и подкрепящи БСП граждани през годините. Преференцията се затвори в рамките на БСП и това до голяма степен създаде състезание вътре в партията вместо да работи за по-широка подкрепа. Поне такива са резултатите.
Това дойде от лидерската битка и оформянето на различните лобита в БСП.
– Не съм сигурен. По-скоро се случи заради битката за място в парламента.
Скоро ще имате ли конгрес?
– Не виждам смисъл да бързаме. Претупването би било поредно замазване на проблемите.
Чували ли сте версията, според която БСП се унищожава съзнателно чрез чужди служби, използвайки възлови лица в партията?
– Конспиративните теории са нещо много интересно и занимателно преди всичко като четиво. Не споделям подобна хипотеза. България е малка страна и вероятно това дава изкушения на много външни фактори да влияят по определен начин на политиките. Що се касае до БСП, тя е партия с над 120-годишна история, преживяла е и победи, и погроми. Ситуацията в настоящия момент аз я намирам като полезен ход – за ръководството и за структурите. Ще си направим съответните изводи дали наистина партията отговаря на интересите на болшинството български граждани. Защото бедността, безработицата, липсата на социална справедливост, на достатъчно сериозна правосъдна защита – това са дефицитите, които ни ангажират и въоръжават с повече отговорност и мисъл за работа.
Как ще си сътрудничите с АБВ занапред?
– Сътрудничеството с всички парламентарно представени партии ще върви на базата на подкрепа или не подкрепа на определени закони, политически и парламентарни действия. АБВ фактически се самообявиха не за лява, а за либерална формация. Поне такъв е сборът от съставляващите коалицията АБВ партии.
Кои ще са първите внесени в новия парламент от БСП законопроекти?
– Работим по въпросите с прогресивното подоходно облагане, борбата с монополите и други останали от предишния парламент закони.
Трябва ли да отпадне депутатският имунитет? Питам Ви, тъй като бяха прекратени дела срещу знакови политици – Цветан Цветанов и Волен Сидеров.
– Въпросът за имунитета е сложна конституционна тема. Тя вече е доста чувствителна за повечето български граждани поради липсата на справедливост в държавата. След като вече се замисляме за задължителното гласуване и надделяват повече гласове за прилагане на този принцип, може да се мисли по-активно и за отпадане на имунитета на народните представители. В крайна сметка лично аз не виждам никаква пречка това да стане. Стига да е налице политическото желание.
Сещате ли се за среща с избирател от кампанията, по време на която нещо Ви стегна гърлото?
– Имаше покъртителен случай с една разведена жена в моя избирателен район. Мъжът й отказал да плаща издръжка и тя нямала възможност да покрие разходите си за ток. Двете й дъщери – отличнички в Математическата гимназия, се подготвяли за училище, решавайки задачи на свещи. Това е убийствено и унизително. Помогнахме в случая. Надявам се и занапред да даваме кураж и подкрепа на подобни семейства. Всъщност, в това е мисията на една социалистическа партия. Но индивидуално не могат да бъдат решени всички проблеми на хората. Трябва политика.
Атанас Тодоров Мерджанов e политик от БСП. В продължение на години е бил областен лидер на социалистическата партия в Ямбол. По професия е социолог. Народен представител в 38-ото, 40-ото, 41-вото, 42-рото и 43-ото Народно събрание.
Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 42-я парламент. Член е на Националния съвет (НС) на БСП. На 8 август тази година Мерджанов стана говорител на партията.
Баща е на пет деца.
