Падащите пазарни оценки не са достатъчни, за да убедят австрийската "Ерсте груп банк" – третия по големина кредитор в Източна Европа, да купува активи в Полша. Основната причина за въздържанието на австрийците е растящата политическа несигурност във Варшава. Тя впрочем бави и консолидацията в полския банков сектор.
Всъщност първостепенният дразнител е планът на правителството да конвертира заеми, деноминирани в чуждестранна валута на стойност, еквивалентна на 44 млрд. щ. долара. Предложението бе определено от председателя на полската централна банка Марек Белка като "истински дявол".
Регистрираната във Виена "Ерсте банк" отдавна си е набелязала полска мишена, но не сключила сделка, защото цената е била неприемливо висока, споделя главният изпълнителен директор Андреас Трайхл. Но не разкрива името на потенциалната придобивка. В момента стойността й е дори по-ниска от желаната. Но условията са рискови, защото полският парламент може да приеме купища закони, които да обезценят драстично покупката.
Още от конструирането си преди три месеца новият кабинет на Полша е в сблъсък с Брюксел, който проверява дали управляващата партия се придържа към демократичните стандарти на Европейския съюз. Ключовото бойно поле на Варшава е финансовият бранш. Отдавна звучат призиви той да сподели част от приходите си с обикновените поляци. Един от начините, който се коментира, за да се случи това, е чрез нов данък върху банковите активи. Но той ще източи около една трета от годишната печалба на кредиторите. В тази връзка полският министър на финансите Павел Шаламаха заяви още в началото на годината, че ерата на "висока доходност на капитала в банковия бранш е минала". И предизвика сериозни опасения у инвеститорите от несигурната правна среда. В резултат "Райфайзен банк интърнешънъл" и "Дженеръл илектрик" се опитват да продадат полските си поделения, които ще са най-потърпевши от замисленото конвертиране в полски злоти на ипотеките, деноминирани в чуждестранни валути. А пазарната оценка на 15-членния борсов индекс на полските банки – WIGBank Index, е едва 1.2 пъти над счетоводната стойност на включените в него компании в сравнение с 1.6 пъти през миналата година.
Варшава иска да отмени и двустранните инвестиционни споразумения с други членове на ЕС с мотив, че те вече не са необходими, защото Полша е стабилна и демократична държава. И освен това те повишават юридическите разходи при спорове и се използват за натиск върху правителството по икономически проблеми. Страната има двустранни договори с 60 държави и в момента води 11 арбитражни дела по тях с искове за общо 9 млрд. злоти (2.3 млрд. щ. долара). Прекратяването на споразуменията обаче не може да влезе в действие незабавно, защото по много от тях са предвидени гаранции за инвестиционна защита в рамките на доста дълги срокове след изтичането им. Например в случая с договореностите на Полша с Германия допълнителният гаранционен период е 20 години, а с Франция – 15 години.
Междувременно, в чест на 100-те дни на правителството, които бяха отбелязани на 26 февруари, министърът на държавната хазна Давид Яцкевич огласи желанието на кабинета мениджърите на най-големите държавни компании да поставят на първо място икономическите интереси на страната и след това – корпоративните. Яцкевич разкри намеренията на правителството до средата на 2017-а да прехвърли дяловете си в някои от най-големите, регистрирани на борсата във Варшава държавни дружества (като кредитора "ПКО банк Полски", застрахователя PZU и производителите на мед KGHM и на химикали Grupa Azoty) в нова холдингова структура. Освен че ще упражнява "по-ефикасен" надзор, тя ще притиска шефовете им да изпълняват заповедите на политиците, дори те да не са в интерес на компаниите им. Или, както обобщи Яцкевич, "трябва да се променят нещата там, където главните изпълнителни директори на държавните фирми ги третират като собствени владения и не искат да се съобразяват с правителствената програма". Този конфликт е особено остър в енергийния бранш, където мениджърите на дружествата, контролирани от държавата, не искат да инвестират в нерентабилните и губещи каменовъглени мини, които обаче са приоритет на кабинета.
Анализаторът от "Банк заходни" – Павел Пучалски, определи новата идея на правителството като "феномен, за който никъде на друго място не са чували". Пучалски посочва, че по принцип фирменият мениджмънт трябва да работи в полза на всички акционери, но в случая има предпоставка да се вземат решения в ущърб на дребните инвеститори.
Полското законодателство не позволява на фирмените ръководители както в частния, така и в държавния сектор да предприемат умишлено действия, които ще са в ущърб на компаниите им. И въпреки че се прилагат много рядко, новите управляващи искат да въведат нови "правни формулировки", когато разрешават на главните изпълнителни директори "да вземат трудни корпоративни решения". Според министър Яцкевич подробности по последните идеи на кабинета ще има през март. Откакто е на власт обаче пазарната оценка на борсовия индекс WIG20 е олекнала с 6.8%, измерван в злоти, срещу 11% ръст на индекса на развиващия се пазари – MSCI Emerging Markets Index – през същия период.
