Страшната тайна, за която вече писахме, е, че финансовият министър клати втория пенсионен стълб – капиталовия – с желанието да изтръска от него колкото може повече пари за първия – солидарния, за да не фалира. А държавното осигуряване е в незавидно положение поради няколко причини: демографската криза, състоянието на втория стълб, намаляването на размера на вноските и задържането на ръста на работната заплата. Принос имат и фалшивите инвалиди, също – ранното пенсиониране.
Не е тайна, че заради вноските в универсалните и професионалните пенсионни фондове НОИ "губи" по 1 млрд. лв. на година, защото броят на родените след началото на 1960 г. относително расте. Оттук растат и постъпленията във фондовете, но за сметка на приходите в НОИ. От друга страна, хората, които се пенсионират сега, са доста повече от онези, които правят вноски за пенсиите им днес.
Фалшивите инвалиди трудно се броят, а рано пенсиониращите се са предимно военни – маса, която не е безопасна за властта при евентуални протести.
Та при това положение Владислав Горанов предлага едното от възможните решения на казуса – наследяването на партидите да отпадне, а сумите, останали неизползвани от преждевременно починалите пенсионери, да бъдат използвани за изплащане на пожизнени пенсии на "столетниците". Сякаш няма солидарен стълб въобще.
Напрежението между мениджърите от бранша и ресорния му министър съдържа потенциал да се превърне в конфликт. Той усети това и смекчи тона – обяви, че ще покани представителите на частните пенсионни фондове и синдикатите за обсъждане на варианти за реформа на втория пенсионен стълб. Ден преди изтичането на срока за обществено обсъждане на предложения от министерството законопроект – на 19 май, Горанов обяви, че няма да бърза да го внася в Министерския съвет, а първо ще се срещне със заинтересованите.
Според редица анализатори липсата на доверие е основната причина за скандалите, които разтресоха за пореден път пенсионното осигуряване. Финансовото министерство подготви на тъмно промените в Кодекса за социално осигуряване и ги представи за обсъждане през майските празници. Представителите на бранша скочиха срещу промените – не толкова защото засягат интересите им, а заради опасението дали това не е първа стъпка към последваща национализация на пенсионните фондове, към намаляване или спиране на вноските или какво ли още не.
Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване отговориха на Горанов със становище, изложено на 100 страници – нито повече, нито по-малко. И го депозираха в Министерството на финансите на 19 май, за да може министърът да си го чете по празниците. Гневните осигурители упрекнаха министъра, че предвидените изменения в Кодекса за социалното осигуряване не усъвършенстват досегашния модел, а до голяма степен го подменят. „Няма да е пресилено, ако се каже, че приемането на промените несъмнено поставя под въпрос съществуването въобще на допълнителното пенсионно осигуряване в Република България“, убедени са частните осигурители.
Всъщност, това е поредната генерална промяна и поредният експеримент за сметка на осигурените граждани. След 2010 г. социалният кодекс е променян цели 45 пъти, а откакто е влязъл в сила преди 16 години – общо 117 пъти, с което се нарежда сред рекордьорите по изменения и допълнения. През декември 2014 г. и през август 2015 г. вече бяха извършени две такива по-съществени промени в кодекса, а все още не е направена оценка на ефекта от тяхното приемане. Сегашният законопроект би бил трета такава значима промяна, което за юристите показва висока степен на нестабилност на законодателството в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.
„Честите промени създават непредвидима среда за осъществяване на стопанска дейност, включително са предпоставка за отлив на инвестиции и са пречка при създаването и поддържането на работни места в страната, както и при осигуряването на социална сигурност и икономическа стабилност“, констатират в становището си пенсионните осигурители. Асоциацията им категорично настоява всякакви промени, които се отнасят до сектора на допълнителното пенсионно осигуряване, да се предлагат, дискутират и осъществяват след приключване на предстоящия преглед на активите. Иначе казано, промени да се правят едва след като е изяснено какво е реалното състояние на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, каква е оценката за тяхното управление и каква е ефективността на нормативната уредба и на надзора върху тях, регламентиращи дейността им. Това подсказва и здравият разум – да се оцени състоянието и едва след това да се вземат съответните мерки.
Подобен подход при уреждането на трайни обществени отношения, каквито са свързаните с пенсионното осигуряване, подкопава доверието в осигурителната система и поддържа колебания за резултата от осъществяването на стопанската дейност и в крайна сметка вредят на нормалното функциониране на сектора на допълнителното пенсионно осигуряване.
Анализът на предлаганите промени показва, че те имат по-скоро демонстративен характер – МФ предприема мерки, с които се внушава, че вината за „негативното“ представяне на фондовете е в “некачествената” управленска и контролна структура на пенсионните дружества, което налага съответните промени. Подобни мотиви явно са попречили на вносителя да предложи въвеждането на мултифондовете, както и обвързването на инвестиционния процес с жизнения цикъл.
Заложените изисквания и рестрикции, много от които са неразривно свързани с влагане на значителен допълнителен финансов ресурс (изключвайки дори завишените изисквания за капиталовата база), тенденцията за намаляване приходите на ПОД, отчитайки също и приетото вече поетапно намаляване на таксите, които те събират, могат да затруднят изключително тяхната дейност. Подобно развитие на ситуацията в бранша може напълно да я обезсмисли, а това на свой ред напълно да ликвидира идеята за допълнително пенсионно осигуряване. Неведнъж са излагани безспорни аргументи, че тя е само в полза на осигурените лица.
На база на анализа на съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, а и на изрични доклади на Европейската комисия (ЕК) могат да се констатират нарушения на няколко правни принципа и характеристики на правовата държава.
Накърнен е принципът на законността, който включва прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес. Не е зачетен и принципът на правната сигурност, който изисква разпоредбите да са ясни и предвидими (особено за адресатите им, подчинени на тях) и да не се променят ретроспективно. Не е достатъчно потисната и възможността за произвол на изпълнителната власт, за намеса на публичната власт в сферата на частната дейност на дадено лице. Нуждата от подобна защита е общ принцип на правото на Европейския съюз.
Вече казахме, че не е проведено предварително обществено обсъждане със заинтересованите лица и с браншовите асоциации (в частност с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване – БАДДПО, а дейността на нейните членове значително се засяга от законопроекта). Първоначално беше определен срок от три седмици за обществено обсъждане, но значителна част от него съвпадна с официални почивни дни. Такива съвпадения вече не са прецедент при промените в социалния кодекс – очевидно с цел да се сведе до минимум възможността за даване на бележки и предложения.
Като цяло подобен законодателен подход – „набързо“, „на тъмно“ и в „тайна“ от бранша, създава риск от противоречива правна уредба, ерозира доверието в пенсионната система, а като цяло и във финансовата система и нейната стабилност. В мотивите към законопроекта не са коментирани допълнителните разходи за дружествата (нови административни режими, прелицензиране на всички заварени дружества, ново одобрение на всички техни управителни и контролни органи, което предполага нови такси към Комисията за финансов надзор, нови задължения към банките – попечители и одиторите, които неизменно ще се отразят на цената на техните услуги и т.н.).
Асоциацията им смята, че е от значение последователното прилагане на принципа за свободен и информиран избор на осигурените лица, който бе основен мотив за предходните изменения на кодекса. За съжаление предложеният законопроект не създава убеждение, че на осигурените лица е предоставен такъв избор. Логично стои въпросът защо след като преди по-малко от година Министерският съвет и парламентът промениха кодекса с мотива да предоставят на гражданите „право на избор“ във фазата на осигуряване, сега с този законопроект не им се предоставя такова право в ключовата фаза на осигурителните правоотношения, а именно – получаване на пенсия.
