Може ли и у нас да се копира моделът на Турция и Гърция, където, като си купиш напитки от плажните барове, ползваш шезлонг и чадър за целия ден? Навярно всички, които са опитвали и от черното, и от бялото море, си задават този въпрос, защото не подозират, че в България ситуацията е коренно различна. Още през 90-те нашата държава се отказа да стопанисва пясъчните ивици и остави тази грижа на частниците. Затова днес много от временните собственици на плажове у нас имат "блестящи" дългосрочни договори и хич не се притесняват, че могат да изпуснат златната кокошка. Годишната вноска, която плащат, за да се разпореждат на морския бряг, се актуализира единствено спрямо инфлацията, докато източниците им на приходи растат главоломно. Засега за свободна консумация е останал само въздухът, но и това няма да е за дълго. Парите, които дават на държавата, пък по никакъв начин не са обвързани нито с броя, нито с цената на шезлонгите и чадърите.
Такива са нашенските реалности, такъв е нашенският туризъм. Не може от вчерашни свинари, месари, социалистически чиновници и бивши и сегашни политически угодници да се очаква по-високо ниво. Но от известно време насам министърът на туризма Николина Ангелкова упорито обещава точно чадърите и шезлонгите по българските плажове да станат безплатни или най-малкото да поевтинеят значително. Своеобразната революция щяла да настъпи с приемането на новите минимални критерии за комплексна оценка на офертите за участие в конкурсите за концесионери на морските плажове. Намеренията са още идната седмица Министерският съвет да гласува променените правила. Само че едно по-внимателно разглеждане на предложените разпоредби събужда сериозни съмнения за резултата от министерските напъни.
Безспорно въвеждането на
критерий "цена за 1 бр. чадър и 1 бр. шезлонг"
е значителна промяна спрямо действащия сега модел, който включва единствено размера на концесионното плащане при определянето на победителя в конкурсите за пясъчните ивици. Нещо повече, записано е, че относителната тежест на този критерий в офертите на плажните бизнесмени няма да е по-малка от 40 на сто.
"Цените на предлаганите основни плажни принадлежности (чадър и шезлонг) по българското Черноморие са както твърде различни за сходни плажни ивици, така и надвишаващи в пъти средните цени за някои морски плажове", пише в мотивите към промените Ангелкова. От ведомството й дори признават, че недоволството на туристите и на редица браншови организации е свързано с прекалено високите цени на тези услуги спрямо съседните държави като Гърция и Турция. "Новите моменти в методиката имат за цел при следващи концесионни процедури да се отчетат с необходимата тежест допълнителни критерии – цена на плажни принадлежности, предлагани допълнителни услуги и др., с което да се постигне значително намаление на цените на чадърите и шезлонгите, предлагане на качествени допълнителни услуги и обективна първоначална базисна оценка на концесионната такса за всеки плаж. Така ще се постигне балансиран подход при предоставянето на концесии за морски плажове, като се отчетат едновременно интересите на туристите, концесионерите и концедента", твърди още Николина Ангелкова в доклада си за предстоящото решение на кабинета.
Дотук добре, даже похвално, но никъде в разпоредбите не е записано, че повече точки ще получава този, който предложи по-ниска цена на чадърите и шезлонгите. От представените текстове се разбира, че ако, да речем, кандидат-концесионер обяви тарифа от 10 лв. за сянка на пясъка, ще получи поне 4 точки за класирането (10 лв. х 40% тежест). Конкурентът му с оферта от 8 лв. пък ще бъде оценен само с 3.2 точки (8х40/100). Така уж по-изгодната за туриста оферта може да бъде оценена по-ниско. Разбира се, не е изключено на по-късен етап (при обявяването на самите процедури) някой да упомене, че най-много точки ще получава този, който е предложил най-ниска цена, но когато няма ясни разпоредби в правителственото постановление, притесненията остават.
А и как не, след като формирането на другия компонент в крайната оценка – концесионното плащане (т. нар. роялти), е ясно определено и не подлежи на свободно тълкуване. Базата за изчисляването на неговия размер ще се определя по формула, която включва прогнозирания приход от едно плажно място в левове, броя плажни места, както и коефициент, отчитащ легловата база в зоната до 3 км от морския плаж. Последният коефициент съществува и сега, но обхваща разстояние от само един километър зад пясъчната ивица. Разширяването на периметъра де факто ще увеличи стойността на коефициента, а оттам и на концесионното плащане, тъй като нараства вероятността наличните в близост легла да са повече.
По същия начин, с една дребна поправка, изведнъж ще се окаже, че плажовете с площ от над 100 хил. кв. м разполагат
с 30% повече места
което на езика на парите означава с една трета по-висока концесионна такса. Това е така, защото се предлага едно плажно място да е с нормативни размери от 8 кв. м, без значение от големината на пясъчната ивица. Докато в момента за големите плажове площта е 12 квадрата. Според министър Ангелкова въпросното изкуствено разделяне на плажните ивици на големи и малки неоснователно е спестявало пари на някои бизнесмени и затова занапред всички трябва да са равнопоставени.
По нов начин ще се изчислява и прогнозираният приход от едно плажно място. Базовата стойност е 225 лв., но тя ще се умножава с различни коефициенти, в зависимост от условията. Тоест, дали даден плаж е близо до курорт, дали има изградена електро- и ВиК инфраструктура, достъп по асфалтов път, зона за паркиране, колко фин е пясъкът, какви течения има във водата, колко прозрачна е тя и т.н. Максималният коефициент, който може да се получи по този начин, е 2.5, което означава, че за най-добрите плажове
приходът от едно плажно място ще е 562.5 лв.
(225 лв. х 2.5). За сравнение, по сегашната методика тази сума може да набъбне до 1350 лева. Николина Ангелкова смята, че тази промяна ще позволи по-лесно да се намерят стопани за някои големи, но отдалечени плажове, които днес излизат необосновано скъпи.
Да вземем конкретен пример: Плаж с площ от 100 хил. кв. м в близост до курорт и с напълно изградена инфраструктура по новата схема би имал база за изчисляване на концесионното плащане от 7 031 250 лева. По старата обаче тази стойност ще е 16 875 000 лева. Да не забравяме все пак, че в случая става дума само за базова сума. Избраният концесионер ще плаща на държавата определен процент от тези пари, като възможният минимум е 0.1 на сто. Разбира се, който предложи повече при търговете, ще има по-голям шанс да спечели надпреварата.
При такова "раздаване на картите" логично възниква въпросът кое ще е по-изгодно за кандидат- концесионерите – да предложат по-ниска цена за чадърите и шезлонгите или да дадат по-голяма концесионна такса на държавата? За съжаление всичко клони към втория избор, и то не само защото той ще има по-голяма тежест в крайната оценка. На всеки отдавна е известно, че именно чадърите и шезлонгите пълнят най-много джобовете. Неслучайно таксите за тях се събират от най-близките хора на концесионера. Често дори самият шеф прекарва деня на горещия пясък, за да следи дали всеки посетител плаща за "сянката". Простите сметки показват, че при един средноголям плаж (с дължина 500 м и ширина 40 м) могат да се поставят около 450 чадъра (средно на 4 м разстояние един от друг върху 50% от площта на пясъчната ивица). Ако приемем, че цената е 5 лв., то дневният приход стига 2250 лева. При активен сезон от поне 60 дни крайната сума е близо 135 хил. лева. Отделно са постъпленията от шезлонгите, шатрите (на цена около 50 лв.), масички, постелки за шезлонгите, хавлии и други. Така че не чакайте кой знае какво поевтиняване на услугите.
Има и един друг съществен проблем, за който министър Ангелкова не говори. Плажовете у нас от години не се отдават на концесия. Всички договори минават по линия на наемите, където изискванията са съвсем други, често пъти доста по-занижени, таксите, плащани на хазната, в някои случаи са нищожни, а плажните бизнесмени си правят каквото искат, тъй като могат бързо да прекратят контракта, ако печалбите не си заслужават. При концесиите отговорностите и ангажиментите са много повече.
Как се печели от пясъка?
Най-сладки са приходите от заведенията – т. нар. временни преместваеми обекти. Техният брой по никакъв начин не се отразява върху размера на концесионната такса, а в същото време носят доста големи печалби. Достатъчно е само да не заема повече от половината площ на пясъчната ивица. Цените на крайбрежните барове за един сезон започват от 10 хил. лв. и надхвърлят 50 хил. лв., в зависимост от вида и големината им. В лъскавите курорти таксата дори достига 75-100 хил. лв. за едно лято. Реално се получава така, че ако на даден плаж има три-четири заведения, концесионерът може да се издължи на държавата само от техните наеми.
Друг източник на "чисти" печалби са плажните игри като миниголф, волейбол, батут, бънджи, федербал и други. Всеки, който иска да разположи подобни съоръжения по пясъка, плаща наем от няколко хиляди лева. Сумите стават доста по-големи, когато забавленията са вътре в морето. За водни колела, джетове, "банан", сърф и др. концесионерът взима по 10-15 хил. лв. на сезон, без да прави никакви разходи.
Добри приходи идват и от многобройните сергии и павилиони, които предлагат всевъзможни стоки. Таксите, които наемателите плащат за тях, започват от 2-3 хил. и надхвърлят 10 хил. лева. Малко по-различна, но също така доходоносна е ситуацията при продавачите на царевица, сладолед, закуски, плодове или минерална вода. По-често концесионерите наемат срещу определена надница (не по-малко от 50 лв. на ден) свои хора за тази работа. И само на малките плажове понякога тази дейност се преотстъпва срещу две-три хиляди лева на сезон.
Естествено, концесията на един плаж е свързана и с немалки разходи освен държавната такса. Това са основно почистването на пясъчната ивица, осигуряването на охрана, спасители, лекарски екип и редица други неща. Някъде липсва изградена инфраструктура, което значително ограничава възможностите за правене на пари.
