Г-н Тодоров, има ли проблеми с плащанията на обезщетения при смърт на пътя в последно време?
– Преди всичко искам да кажа, че няколко големи български застрахователи отказват да плащат обезщетения доброволно – съгласяват се само след дело. Това е безумие, защото минават поне две-три години, докато приключат такива дела срещу застрахователи. В новия закон, който е в сила от тази година, вкараха извънсъдебната процедура като предшестваща – първо, трябва да се водят преговори със застрахователя, което отнема поне шест месеца и често не се постига резултат.
И докога тази гавра ще продължава? Искаш толкова и толкова за смъртта на детето си, а застрахователят го оценява десет пъти по-евтино и накрая губещият си ти…
– Да, точно така – десет пъти евтино. Половин година ти искат всякакви ненужни документи, след което отиваш на дело. А там пък ти казват: "Такава катастрофа няма." И трябва да започнеш да доказваш фактите от нула.
Защо да казват "няма", нали има полицейски доклади?
– Те ти казват: “Виновният е с влязла в сила присъда, за нас такова ПТП няма." А всъщност всичко се прави с цел протакане.
В крайна сметка как вървят "цените" на човешкия живот?
– Някъде около 100-150 хил. лв. на наследник. Но в тези суми са включени и разходите за съд и за лихви през тези три-четири години, през които се е влачело делото – те са поне 30-40 хиляди. След това наследниците трябва да водят и изпълнително дело, защото застрахователят не плаща доброволно. Трябва да му запорираш сметките и пак да чакаш. С влизането в сила на новия закон нещата не само не се подобриха, влошиха се.
Но все пак цената на живота се е вдигнала? Последно се говореше за около 50 000 лв. обезщетение при смърт на пътя.
– Да, съдебната практика в момента е такава – 100 хил. лв. на наследник.
Какво предлага в такъв случай оглавяваната от вас асоциация, за да се облекчи състоянието на наследниците при смърт в резултат на ПТП?
– Първото е да се съкратят сроковете. Когато имаш безспорно виновен водач и в резултат на това – отговорен застраховател, може би трябва да се сложи и долната граница на обезщетението. Големият проблем е в това – никой в България не признава "пропуснати ползи". Българските съдилища въобще не се занимават с такива претенции.
Дайте пример.
– Умира един човек на 30 години, който е взимал 2000 лв. заплата и е издържал семейство. До пенсия този човек е щял да издържа децата си и да помага на родителите си, което за тях са пропуснати ползи. Съдът у нас обаче въобще не ги признава тези неща.
Как, без да се признават тези пропуснати ползи, съдът отсъжда каква да е сумата на обезщетението?
– Обезщетението в цивилизования свят включва обезщетение за болки и страдания, за пропуснати ползи и медицински разноски, ако е жив пострадалият. Големите обезщетения на Запад идват от пропуснатите ползи. А у нас съдът въобще не допуска дела за пропуснати ползи, въпреки че в Кодекса за застраховането те са задължителен елемент за изчисляване на крайната сума. Съдиите казват: ама каква е гаранцията, че той ще получава тези пари чак до пенсия? Контрата на това нещо е: а каква е гаранцията, че загиналият не би могъл да стигне и до по-висока заплата – примерно 5 хил. лв., защото е бил много кадърен. Другият огромен проблем е за кръга на наследниците. Това е пълно безумие, българска работа. В момента в България братята и сестрите не наследяват нищо, противно на европейската практика. Давам пример: при смърт на единия от двама братя близнаци родителите и децата на загиналия го наследяват, но не и брат му. Той не търпи ли болки и страдания, на него брат му не му ли липсва?
Това не трябва ли законово да се регулира?
– Да, в момента има заведено дело във ВКС и се чака произнасяне по него. За да може да се преодолее тази безумна практика.
Какво ще посъветвате хората, ако претърпят ПТП?
– Когато човек пострада при ПТП, той има право на първо място на обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност". Ако в инцидента участват два автомобила, винаги в хода на последващото дознание и на делото се доказва кой е виновен. Затова трябва да се изисква непременно протоколът от КАТ, в който се описват подробностите около ПТП – участници, обстоятелства, условия.
Друга група важни документи, които трябва да се събират, са медицинските документи, свързани с различните фази на лечението – анамнези, епикризи, изследвания, болнични листове и така нататък. Понякога е необходимо да се вземе и становище на съдебен лекар – например когато има белези по тялото и особено по лицето. Добре е да се потърсят и свидетели, очевидци на катастрофата, защото в хода на дознанието това може да се окаже много съществено. Това важи особено при ПТП с пешеходци, които се появяват внезапно в т.нар. опасна зона – зоната, в която ударът на може да бъде предотвратен. В този случай пешеходецът няма право на обезщетение, както и когато пресича на място, където е забранено. Тези действия се тълкуват от закона като съпричиняване и това намалява размера на обезщетението.
