Нов преглед на качеството на активите ли готви Комисията за финансов надзор? Това се питат от около седмица мнозина шефове на застрахователни компании на управляващи дружества и на пенсионноосигурителни фондове. Причината е едно от последните съобщения, качено на интернет страницата на комисията на 17 февруари. В него се казва, че КФН отправя покана към независими външни експерти да участват в проверката на балансите на застрахователите и на активите на пенсионните фондове. След тези първи изречения човек наистина започва да си мисли, че се подготвя повторен преглед.
По-внимателният прочит обаче показва, че КФН не готви нов преглед на качеството на активите. КФН иска одиторите да проверят как са отразени резултатите от прегледа в балансите и в отчетите за приходите и разходите на отделните застрахователни и пенсионноосигурителни дружества. В смисъл, че ако при проверката на дадено дружество е констатирано, че на него не му достига капитал от 1 млн. лв., за да покрие коефициентите за платежоспособност, това трябва да бъде отразено в неговия годишен баланс и отчет за 2016-а. Ако това вече е коригирано, също ще намери отражение в баланса за края на годината.
Важно е да се знае, че проверките на активите са правени спрямо финансовите резултати на отделните компании към средата на 2016-а. Много по-важно е обаче, че по времето когато са се правили самите проверки, много от компаниите са предприели мерки за подобряване на капиталовите си показатели и съотношения. Тези мерки са свързани с увеличаване на капитала, включително и чрез вземане на подчинен срочен дълг, продажба на активи и т.н. За някои дружества въпросните мерки водещи до капитализирането им са в порядъка на милиони левове.
Това, което КФН смята да направи, е международни одиторски компании, различни от тези при предишния одит, да проверят и да удостоверят дали констатациите от проверката на активите са отразени в балансите и отчетите на застрахователните и пенсионноосигурителните компании. И също така дали мерките, предприети за капитализирането им, коректно са осчетоводени. Само не е ясно защо компаниите трябва да се "изръсят" за втори одитор за една година.
Официалното обяснение е, че това могат да направят дружествата, с които застрахователите са сключили договор за проверка и заверка на годишните им отчети съгласно международен одитен стандарт 4400. Те и без това били длъжни да изготвят такива доклади съгласно чл.128, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането и Европейския регламент, въвеждащ изискванията на "Платежоспособност ІІ". Изискването е тези одиторски компании да са с международен опит.
Дружествата, които не са сключили договор с такива одиторски компании, ще трябва да го направят, за да удостоверят, че резултатите от приключилия преглед на активите им, както и предприетите мерки за капитализация, са правилно отразени в балансите им. За целта КФН е поканила всички международни одиторски компании с офис в България да заявят своя интерес към участието в тези проверки и заверки. На базата на подадените заявления КФН ще изготви специален списък от одиторски дружества, измежду които застрахователите и пенсионноосигурителните компании ще могат да избират.
Всъщност допълнителната финансова тежест от цялото това мероприятие ще е само за онези застрахователи и пенсионни дружества, които нямат сключени договори с международни одитори. Тя обаче трудно може да бъде избегната по две причини. Първо, защото след промените в Закона за независимия финансов одит, който депутатите гласуваха в края на 2016-а, балансите и отчетите на всички поднадзорни на КФН лица ще трябва задължително да се заверяват от две одиторски компании. На второ място в излезлия през седмицата доклад на ЕК ясно се посочва, че КФН трябва да следи изкъсо за изчистване на констатирания при прегледа недостиг в капиталовите покрития на отделни дружества.
