Бързо растящи активи, депозити и ликвидност, намаляващи приходи от лихви и печалби – това са основните характеристики на банковата ни система според данните за първото тримесечие на 2017-а. От сравнението между отделните балансови и финансови показатели се вижда, че за една година активите на банковия сектор са нараснали от 87.14 млрд. на 92.93 млрд. лева. Почти цялата сума на това увеличение от 5.79 млрд. лв. се дължи на натрупването на депозити, които за годината от края на март 2016-а до края на март 2017-а са скочили с около 5 млрд. лева. Това безспорно е огромно постижение при постоянно намаляващите лихвени равнища по привлечените средства, които удариха нулата. Тук малка, но важна подробност е, че по-голямата част от новопостъпилите за една година в банките депозити са инвестирани в ликвидни активи, които се отличават с много ниска – дори с отрицателна доходност. Тези активи за периода са се увеличили с 3.2 млрд. лв. и в края на март 2017-а са 30.9 млрд. лева. Останалите около 1.8 млрд. лв. са инвестирани в предоставянето на нови кредити. Именно те са основният приходоизточник на банките, защото са активите, които носят най-много постъпления от лихви.
Заради ожесточената конкуренция на пазара обаче през целия този период банките бяха принудени постоянно макар и бавно да намаляват лихвите по отпусканите от тях заеми. Всичко това неминуемо даде отражение както върху общия брутен лихвен приход на финансово-кредитната система, който за една година се сви с около 70 млн. лв., така и върху нетните лихвени приходи. Те намаляха с близо 30 млн. лева. Крайният резултат е, че печалбата за първото тримесечие на 2017-а, която е 287-6 млн. лв., е с около 20 млн. лв. по-ниска от отчетената за първото тримесечие на 2016-а. А е добре да се има предвид, че някои банки са реинтегрирали провизии, с което са повишили финансовия си резултат. Общият размер на тези реинтегрирани провизии е 16.2 млн. лева. Без тях печалбата на банковия сектор за първото тримесечие на 2017-а щеше да е още по-ниска. Този елемент трябва да се вземе предвид, защото реинтеграцията на провизии не е между постоянните източници за увеличаването на общия нетен приход на банките. От всичко казано дотук излиза, че състоянието на банковия сектор може да се изрази и с фразата
"стабилност на границата на мизерията"
Иначе казано: постоянно растяща ликвидност при намаляваща печалба и отслабващи показатели за ефективност като възвръщаемостта на капитала и възвръщаемостта на активите. Неприятното е, че ако лихвените равнища се запазят на сегашното си ниво или продължат да намаляват, има опасност и приходите на банките да продължат да спадат.
Лихвите по депозитите няма накъде да падат повече, а конкуренцията продължава да натиска надолу лихвите по кредитите. Вече има корпоративни заеми, които се предоставят срещу 2-2.5% годишна лихва.
Тази ситуация може да бъде преодоляна единствено чрез нарастване на доходоносния кредитен портфейл. При това този ръст трябва да е от порядъка на 10-15% годишно. А за момента увеличението при кредитите е около 3 до 4 процента. Трябва да се добави и че изгледите за увеличаване на този процент въобще не са добри. На първо място, заради приключилия през август преглед на качеството на активите банките вече много внимателно подбират своите кредитополучатели. Изискванията към фирмите за финансово състояние и обезпечения са завишени. Същото важи и за гражданите – една голяма група от хора загубиха възможността да получават заеми от банките и поради това се насочиха към услугите на фирмите за бързи кредити.
Освен това от началото на 2018-а банките трябва да започнат да кредитират според
условията на новия Международен стандарт за финансова отчетност 9
Той въвежда съвсем нови и доста по-строги условия за заделянето на провизии. Поради това изискванията към кредитополучателите ще стават още по-високи. На следващо място – отново заради въвеждането на МСФО 9, банките ще бъдат принудени да направят допълнителни и то немалки разходи за въвеждане на нови модели и системи за оценка на риска. Вече се вижда, че разходите им за издръжка нарастват. В сравнение с март 2016-а те са набъбнали над 9 млн. лева.
Пак заради МСФО 9 може да се наложи банките да преоценят част от вече предоставените заеми и да заделят по тях допълнително провизии. Оставяме настрани опасността от увеличението на разходите за одит, които със сигурност ще нараснат, ако Народното събрание не отмени законовото изискване за съвместна проверка и заверка на финансовите отчети от две одитни дружества. Както се вижда, независимо от постигнатата стабилност във финансово-кредитния сектор, няма кой знае какви предпоставки за трайно подобряване на финансовите му показатели. А на хоризонта се задават нови европейски директиви, които ще въведат още изисквания към банките – както по отношение на извършваните от тях операции, така и по отношение на капитала им. Ситуацията изглежда достатъчно сложна, без да се калкулира и евентуалното влошаване на външната и вътрешната конюнктура. А оттам винаги са ни сполитали неприятни сюрпризи.
На целия този фон, разбира се,
редица банки се справят много по-добре от останалите
Повече от 20 години в. "БАНКЕРЪ" всяко тримесечие оценява кредитните институции по пет критерия. Това са размер на активите, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на активите. Избрали сме тези показатели, защото при строго прилагане на правилата за благоразумен надзор от страна на БНБ те осигуряват хармонично представяне на значимостта на всяка една банка за сектора, за стабилността и за ефективността й. В класацията ни на най-добрите попадат само институциите, които се нареждат сред първите десет и по петте показателя.
За първото тримесечие на 2017 в елитната група попадат четири банки. Това са "Банка ДСК", ОББ, "Райфайзенбанк (България)" и Пощенска банка.
Повече четете в последния брой на "БАНКЕРЪ"
