"Алчни старци излязоха на припек." С това шокиращо заглавие излезе вестник "Демокрация" през 1992-ра по повод митинг на пенсионери на пл. "Св. Александър Невски”. Тогава на власт бе кабинетът на СДС с премиер Филип Димитров. И партийният вестник се опитваше да защити правителството си. Негов главен редактор пък беше Волен Сидеров, днес лидер на "Атака". Сега "Атака" и другите патриотари настояват за 300 лв. минимална пенсия…
Иначе пенсионерите от Бистрица викат на датата за пенсии: "Денят, в който сере лъва." Имат предвид държавната пенсия и я свързват с държавния герб.
Нека обаче да отпорим хастара на проблемите. Сегашните работещи не могат да хранят сегашните пенсионери. Само че такъв ни е моделът на държавната пенсия – солидарен, сиреч комунистически. Това не е новина. Знае се, че трудещите се маси в момента не могат да докарат и половината пари за алчните пенсионери. Над 50% от необходимите средства за пенсии се покриват не от осигуровки, а от данъци, които имат съвършено друго предназначение. А и не е морално спрямо нас, работещите, да плащаме пенсиите един път чрез внесените осигуровки и втори път – от налозите, вместо те да отиват за здравеопазване, сигурност, благоустройство и образование.
При тази ситуация вездесъщата държава взема мерки. През 2018-а осигуровката за фонд "Пенсии" отново ще се увеличи с 1 пункт до 19.8% за родените преди 1960-а (11.02% за работодателя и 8.78% за работника) и до 14.8% за родените след 1960-а. Тук е мястото да добавим, че от началото на тази година имаме вече увеличение на осигуровката за държавната пенсия с 1 процент.
Това са част от политиките, разписани в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., изготвен от Министерството на финансите. Документът се създава всяка година и отразява посоката, в която ще се развиват публичните финанси за няколко години напред, както и очакванията на управляващите за икономиката на страната.
Всички тези решения са от типа "да не виждаш по-далеч от носа си". Защото държавата ще смъква по няколко кожи от нас, работещите в момента, за да й помогнем да изхрани пенсионерите. А нас кой ще ни храни, когато клекнем на държавната ясла? Тогава най-вероятно тези управляващи няма да са управляващи или ще са управляващи, ама от друга управляваща сила. Един вид, Волен (като олицетворение на политическата класа) пак ще смени полярно възгледите си.
Зад цялата благовидност на намеренията в правителствената програма прозират една лъжа и една дискриминация. Които не се забелязват поради обществената късопаметност. Още от 2009-а датира идеята за увеличение с два пункта на пенсионната осигуровка, но за универсалните пенсионни фондове, т.е за втората пенсия на родените след 1960-а. При реформата "Дянков", някъде през 2011-а, се записва, че това ще стане през 2017-2018-а. Записва се, и то не къде да е, а в основния социален закон – Кодекса за социалното осигуряване. Подчертавам, това е при "Борисов 1". Идва обаче "Борисов 2". При него по реформата "Калфин" се заличава записаното при "Борисов 1". Процентът на нарастване остава същият, но не за втория пенсионен стълб – универсалните пенсионни фондове, а за първия – Фонд "Пенсии" към Държавното обществено осигуряване. Та, това, което се изпълнява сега, е една лъжа и една дискриминация. Процентът е същият, адресатът е подменен. В Бистрица му викат: "Лева ръка – десен джоб."
"Операцията" с лъжата и дискриминацията променя и смисъла, допълващата функция, на втория пенсионен стълб. Миналата година съотношението между държавната осигуровка и частната бе 17.8% към 5%, сега е 18.8% към 5%, а догодина ще стане 19.8% към 5 процента. По този начин делът на втората пенсия постоянно се свива, а заедно с това се руши и възприетият тристълбов модел на пенсионно осигуряване. Каквато е и мечтата на властта, защото по-лесно ще може да разколебава осигуряващите се във втория стълб и да им източва средствата от личните партиди в частните фондове в бездънната каца на държавното пенсионно осигуряване. За родния държавник е важно да има държавни пари, нали?
