Казусът „Калиакра“ по всяка вероятност скоро ще бъде задушен в оплетеното кълбо на десетките проверки, които се втурнаха да правят почти всички институции у нас.
Както си му е редът, и Върховната административна прокуратура, която се зае със случая (по реда на надзора за законност на заповедта на министъра на околната среда и водите Нено Димов), успя да се произнесе само за няколко дни.
Специалистите на държавното обвинение очевидно са работили денонощно, тъй като са успели да обследват всички обстоятелства около защитената зона и са решили, че нашенската "Натура 2000" била с по-голям обхват от необходимото.
В съобщението си магистратите казват: "В процеса на извършването й (на проверката) са събрани данни, че при изграждането на европейската екологична мрежа „Натура 2000" през 2007 г. е обявена по-голяма площ, заета от Понто-Сарматски степи *62C0, а на практика е била по-малка.
По този начин заповедта е издадена, без министърът на околната среда и водите да е установил категорично, че във всички места на приложения координатен регистър се намира природно местообитание 62C0* Понто-Сарматски степи.
Допуснатото нарушение е преценено от ВАП като съществено, тъй като заповедта е издадена "за опазването на това местообитание".
Прокурорите имат забележки и към начина, по който е процедирал административният орган (бел. ред. – Министерството на околната среда и водите), който не съответствал на целите за осигуряване на биологичното разнообразие – част от текста на Директива на ЕИО от 92-ра за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (бел. ред. – точно нейното нарушаване е повод за една част от присъдата ни от Съда на ЕС в Люксембург…)
Затова и Върховната административна прокуратура оспорва тази точка от заповедта, с която на територията на защитена зона „Комплекс Калиакра" е въведена забрана за "разораване, залесяване и създаване на трайни насаждения на територията, плодови и зеленчукови култури, зърнено-бобови култури, листно-стъблени зеленчукови култури, кореноплодни зеленчукови култури, луковично-зеленчукови култури, маслодайни култури, влакнодайни култури, етеричномаслени култури, едногодишни или многогодишни фуражни култури".
Тези констатации обаче далеч не кореспондират с тези на Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Тук е моментът да припомним, че за разлика от нашенските магистрати, на европейското съдебно следствие му трябваха близо две години, за да установи, че страната ни е „поспестила“ евентуални бъдещи ограничения върху доста територии. Още когато са оформяли заявките, нашите управници не са вкарали достатъчно големи площи в т. нар. Специална защитена зона, факт, на който се опира и осъдителното решение срещу България.
Що се отнася до тази част от заповедта на министър Димов, с която се забранява строителство в защитената територия, прокурорите явно са се убедили, че нещата със застрояването у нас отдавна са излезли извън контрол. В този случай те са преценили, че "подобни действия са от естество да увредят защитената зона въобще".
След като обявиха решението си, прокурорите от Върховната административна прокуратура са изпратили документацията и координатен регистър на защитената зона (BG0000573 „Комплекс Калиакра") по компетентност на Върховната касационна прокуратура.
Ако тя потвърди тяхното решение, резонно ще изникне въпросът какво точно е „проспал“ Европейският съд, че преди година е взел, та ни е осъдил…?!
