Изминалата 2017 г. остава в спомените и статистиката с някои постижения и успехи, но и с познати стари слабости. Имаше много противопоставяния (конструктивни или не), имаше и напрегнати моменти. Весник "БАНКЕРЪ" попита популярни анализатори как виждат случилото се през последните дванадесет месеца и кои са събитията, които ще останат в топ класацията на годината или пък те имат отражение върху живота и икономиката ни и през новата 2018 година.
Георги Ангелов,
старши икономист от институт "Отворено общество“"
Повишение на кредитния рейтинг
В началото на декември две агенции за кредитен рейтинг повишиха суверенния рейтинг на България – Standard&Poor's: BBB – със стабилна перспектива, Fitch: BBB със стабилна перспектива. Така страната има инвестиционен кредитен рейтинг от всички рейтингови агенции.
Рекордно ниски лихви
Лихвените проценти достигнаха рекордно ниски нива през 2017 година. Дългосрочните лихви по десетгодишните държавни ценни книжа паднаха до 0.9% в края на декември – за първи път в историята на България. Лихвите по банковите кредити също са на рекордно ниски нива и продължават да намаляват.
Рекорден растеж на пътниците на "Летище София"
Навлизането на нискотарифните авиокомпании и отмяната на роуминга в ЕС увеличиха пътуванията и изведоха "Летище София" до първо място в Европа по ръст на пътниците – 30.3 процента. Общият брой пътници надминава 6.5 млн., което също е рекорд.
БВП надмина 50 млрд. евро
През 2017 г. българската икономика надмина 50 млрд. евро, измерено чрез брутния вътрешен продукт. Икономическият бум в Европа е особено силен в новите страни членки и България, което дава тласък на настигането.
Рекордна сделка за ОББ
През 2017 белгийската KBC приключи сделката по придобиването на ОББ, създавайки най-голямата банково-застрахователна група в страната. Това е най-голямата банкова сделка историята – 610 млн. евро.
Икономическият растеж се ускорява
Доц. д-р Виктор Йоцов, Институт за икономически изследвания, БАН
Намаляване на безработицата (в момента под 7% от близо 13 % през 2010) , но заетостта остава ниска. Има реална опасност от дефицит на работна ръка в краткосрочен план.
Икономическият растеж се ускорява (почти 4% през 2017 г.), но остава по-нисък от необходимия за т.н. „догонващо развитие“, който се оценява на минимум 5 на сто. В същото време, потенциалният растеж остава в границите около 4% главно поради проблеми със заетостта.
След три поредни години на дефлация, през 2017 г. бе отбелязано слабо нарастване на ценовото равнище. Има всички основания да се предполага, че инфлационната динамика е повлияна от по-високото търсене и вероятно ще се ускори в краткосрочен план.
Лихвите постепенно се оттласват от дъното. Покачването обаче няма да е в синхрон с инфлацията и вероятно реалният лихвен процент ще намалее. Маржът между лихвите по кредити и депозити остава висок с тенденция за допълнително покачване.
Бързото развитие на производството на специализирана продукция (оръжия) беше характерна черта за отминалата година. Предвид нестабилността в региона на Близкия износ определено може да се очаква продължаване и дори засилване на тази тенденция, която вече започва да оказва и макроикономически ефекти. По неофициални данни става дума за оборот от около 2 млрд. лв., или около 4-5 % от обема на износа.
Бюджетът е с голям излишък
Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Годината беше добра в икономически план и съответно всичките последствия са положителни. Негативните събития бяха в политическата сфера.
Ето и нещо като класация:
Рекордна заетост. През 2017 г. достигнахме рекордна заетост от началото на прехода – 68.5% заети от населението на 15-64 години (данни за трето тримесечие на 2017 г.). Дори и 2008 г. в най-силното тримесечие този дял беше по-нисък.
Добрата макрокартина и рекорден растеж след кризата – през 2017 г. реалният растеж достигна 4% (най-високо след кризата). Потреблението също тръгна по-сериозно нагоре.
Бумът в Пловдив. При ръст на заетостта от 172 хил. души за страната (третото тримесечие на 2017-а спрямо третото тримесечие на 2016-а) покачването в Пловдив е с цели 48 хил. души. Доброто развитие на Икономическа зона Тракия вече дава отчетливо отражение на икономиката в региона.
Излишъкът по бюджета. За втора поредна година бюджетът се движи с голям излишък и въпреки харчовете през декември финишираме на плюс от 800 млн. лева.
Биткойн – бумът на криптовалутата се превърна във водеща тема и у нас, като можем да кажем, макар и малко спекулативно, че криптопазарът в България съвсем не е за подценяване.
Коефициентът на заетост се повиши
Румен Гълъбинов, икономист
През 2017 г. икономиката ни растеше, подтиквана главно от крайното потребление, а ръстът му пък бе стимулиран от сравнително ниските лихви, както и от повишението на доходите. Спадът на инвестициите продължи, като бруто образуването в основен капитал спрямо 2016-а намалява в реално изражение. По шестобалната система оценката ми за икономиката на България през миналата година е 4 (добър).
БВП нарасна до почти 4% на годишна база, което е най-доброто ни постижение в следкризисните години.
Коефициентът на безработица спадна до около 6%, като броят на безработните намалява спрямо 2016 година.
Коефициентът на заетост се повиши, а общо през годината бяха разкрити доста нови работни места.
Увеличиха се средната работна заплата, минималната работна заплата и минималната пенсия.
Индивидуалното потребление на населението има увеличение и оборотът в търговията на дребно бележи ръст .
