Възможността малките и средните предприятия да се финансират чрез "БФБ-София" става още по-достъпна, ако се реализира инициативата "Ваучерната схема за покриване на разходите за достъп до капиталовия пазар". Това е един от основните приоритети в дейността на борсовия оператор през тази година, който би осигурил повече емитенти. Проектът вече е на финалната права от гледна точна на регулации, уточни Иван Такев, изпълнителен директор на фондовата борса. След като влезе в действие Многостранната система за търговия, там ще бъде създаден пазар за растеж на малки и средни предприятия (SME Growth market), които ще могат да предлагат акции без проспект, когато размерът на емисията не надхвърля законоустановения праг за това.
От "БФБ-София" очакват към платформата да се присъединят и останалите фондови пазари от региона, които вече са заявили включване към платформата SEE Link. Автоматизирането на комуникацията между нея и членовете на отделните борси в Югоизточна Европа ще разшири броя на компаниите, с които може да се сключват сделки, а това би привлякло повече и по-големи инвеститори и би повишило ликвидността у нас и на останалите борси.
Основно влияние върху приходите на "БФБ-София" АД през 2017 г. оказваше финансовата криза и обусловената от нея ниска инвеститорска активност на капиталовия пазар. Въпреки това проектите, които лансираха борсата и Съвета за развитие на капиталовите пазари, предизвикаха повишен интерес към дейността им и доведоха до активизиране на търговията и съответно – до нарастване на приходите. Положителен ефект оказа и откриването на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК).
По отношение на приходите от основна дейност борсата постигна ръст от 26.63% спрямо 2016 г., показват данните от счетоводния отчет на дружеството. Той пък се дължи главно на увеличение в паричните постъпления от комисиони за сделки на борсата (+65.1%) и такси за информационно обслужване (+8.73%), както и в по-малка степен от такси за право на ползване на търговска марка и на такси за членство. Финансовите приходи обаче намаляват от 223 до 187 хил. лв., което е следствие от промяната в политиката по управление на свободните парични средства. През миналата година дружеството няма срочни депозити в банки, както и в края на 2016-а. Всички налични парични средства са по текущи сметки на дружеството в "Юробанк България" АД и в "СИБанк" АД. Като цяло приходите и оперативните парични потоци са стабилни, предвидими и относително слабо зависими от промените в пазарните лихвени равнища, доколкото основната част от финансовите активи са с фиксиран лихвен процент.
По отношение на основните харчове има намаление спрямо 2016 година. По-малко са разходите за външни услуги, свили са се таксите за членство, намаляват и платените данъци и такси. Похарчените средства за персонала обаче се увеличават, макар служителите да са по-малко. Промяната в останалите разходни пера е незначителна.
В крайна сметка "БФБ-София" АД се отчете пред акционерите си с печалба в размер на 206 хил. лв., което се дължи главно на ръста на приходите от основна дейност вследствие на по-високия оборот през годината, на спад на разходите за външни услуги, на намалението на другите доходи от дейността и незначителното нарастване на парите за персонала.
Преди година положителният финансов резултат е бил тройно по-нисък (63 хил. лв.). Общото събрание на борсовия оператор е гласувало 50% от печалбата за 2016 г. – в размер 31 623 лв., да се разпредели като дивидент между акционерите. Брутната сума на една акция е била 0.0048 лева. А това означава, че акционерите на "БФБ-София" могат да очакват част от печалбата и за 2017-а да се върне при тях.
Въпреки добрите резултати през миналата година спирането на приватизацията у нас в някаква степен ограничава приходите на борсовия оператор. Управляващите все още срамежливо говорят за търговията с акции на държавни фирми – най-често го правят около избори, а след това си мълчат.
Държавата чрез Министерството на финансите притежава 50.05% от акциите в основния капитал на "БФБ-София" и упражнява контрол върху финансовата и оперативната политика на дружеството. Инвестиционни посредници и търговски банки притежават 17.72%, а други юридически лица – 19.17% от книжата с право на глас. Индивидуални инвеститори са собственици на 13.05% от акциите.