На днешния ден можем да си спомним за Димитро Дончов Папазоглу – по-големият син на Дончо Папазоглу от Казанлък (създателят на първата фабрика за производство на розово масло у нас). Димитро Папазоглу е починал на 17 декември през 1902 година.
Родът Папазоглу (и Папазови) е български чорбаджийски род от град Казанлък. Той е произлязъл от преселени от Копривщица крупни овцевъди – джелепкешани, през първата половина на 18 век.
Джелепкешаните (на турски: celepkeşan) са специална категория зависимо население в Османската империя, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени. Основен източник на информация за стопанската география на българските земи през османския период е данъчният Регистър-опис на джелепкешаните от 1573 г., днес съхраняван в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Най-често джелепкешаните са християнски търговци на овце и друг дребен рогат добитък. Те са снабдители на пазарите, армията и двореца с месо и месни продукти. От списъците на регистрираните джелепкешани са изваждани имената на починалите, разорилите се и забягналите и липсващите бройки са попълвани с нови джелепкешани. Забранявало се със задълженията на джелепкешани да се товарят лица, вече включени в други категории със специални задължения към османската държава, като доганджии, челтюкчии, юруци, мюселеми, въглищари, войнугани, а и онези сред населението, които се водели спахии. По време на Възраждането някои български семейства от Средна гора (особено Чалъкови и Моравенови) значително забогатяват чрез джелепчийство.
През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в града фабрика за розово масло "Дончо Папазоглу и синове".
Роденият през януари 1828 г. Димитро Папазоглу завършва пловдивската гимназия.
Търговията се разраства и през 50-те години на XIX век Димитро, заедно с брат си Ботьо, поемат фирмата на баща си. През 1858 година те основават първата българска търговска къща за износ на розово масло "Дончо Папазоглу и синове" като тя става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Братята изнасят розово масло за цял свят. Търговската им къща "Братя Папазоглу" има кантори за продажба на розово масло в Цариград (където работят с Хр. Тъпчилеща), Александрия (Египет), Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Партньори и кредитори на братя Папазоглу са Христо Тъпчилещов (абаджия и търговец), Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница (майор, един от строителите на българската армия), Марко Балабанов (юрист и политик) и други видни българи.
През 1873 г. розовото масло на "Братя Папазоглу" печели златен медал на изложението във Виена.
Единият от братята Папазови – Ботьо, построява в Казанлък първата фабрика за дестилация на розово масло.
Димитро е сред най-влиятелните чорбаджии в Казанлък, активен деятел на борбата за независима българска църква. През 70-те години на XIX век неколкократно приема в дома си Васил Левски и дарява пари за революционния комитет. Родът Папазоглу са известни и като дарители за изграждане на православни храмове в района.
По време на Руско-турската война в дома на Димитро в Казанлък се установява генерал Гурко.
Димитро е участник в т.нар. "Цариградски кръг", той е и сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I (на 16 февруали през 1872 г.).
След Освобождението Димитро Папазоглу е кмет на Казанлък (1879-1880 г.) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880-1883 г.) от народната пъртия. При обявяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси.
Димитро Папазоглу завещава пари, с които е построена градската болница в Казанлък.
Известният български мореплавател – Дончо Папазов, е един от наследниците на известния род Папазови от Казанлък (розопроизводители).
Друг един родственик на фамилията Папазови – Александър, е основател на първата българска парфюмерийна фабрика в Пловдив, която пък поставя началото на фабрика "Ален мак" в Града под тепетата.
Една от най-красивите къщи на Казанлък е била тази на богатия Папазов род – известните розопроизводители и търговци. Сградата е построена през 1860 година. Папазовата къща е призната за архитектурно-строителен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение. Любопитен факт около историята на Папазовата къща е и този, че по време на руско-турската освободителна война в нея са водени преговори между руската главна квартира и турските пълномощници за изготвянето на проекта за Санстефански мирен договор, с който по-късно се провъзгласява създаването на свободна българска държава.
