Несигурните времена, в които живеем, създават идеални условия за поредната дългова криза на еврозоната. Този път тя ще бъде предизвикана от пандемията от COVID-19, защото единствено вирусът, а не политиците, ще реши кога ще може да се рестартира глобалното стопанство.
Германските икономически институти излязоха с обща прогноза за 4.2% спад на националния БВП през тази година, последван от 5.8-процентен скок през идната – перфектното V-образно възстановяване. Ако това наистина се случи, Германия (в частност) и еврозоната (в по-широк план) ще ги бъде – няма да има дълбока криза, нито пък нужда от допълнителни изключителни мерки извън вече предприетите.
Икономическият коментатор за Европейския съюз на "Файненшъл таймс" Волфганг Мюнхау обаче не е съгласен с тези предвиждания. Просто, защото те не отразяват ефекта от въведените (заради разпространението на вируса) икономически ограничения върху глобалната икономика, продължителността на влиянието им върху отделните индустриални сектори (примерно транспорт и туризъм) и
вероятната втора вълна на заразата през зимата.
Което означава, че общността ще разчита на националните фискални политики и на подкрепата на Европейската централна банка.
Според базовия сценарий на Мюнхау икономическият спад на еврозоната ще бъде близо 10% през тази година, като германското стопанство ще се представи по-добре от всяка средностатистическата държава членка на блока, а Италия и Испания – по-зле.
През 2021-а германският БВП ще се повиши скромно, а възстановяването на южните държави на континента ще е по-слабо. Комбинацията от растяща задлъжнялост и намаляващ БВП ще повиши съотношението на дълга към БВП на Италия от сегашните 135% до 160-180 процента.
В определен момент рейтинговите агенции или инвеститорите ще започнат да оспорват платежоспособността на икономиката на Ботуша. При това – не само заради огромното дългово бреме, но и заради слабия икономически растеж. Това е
третата рецесия на Италия от 2008 г.
насам и всеки път стопанството излиза по-слабо от нея. Което означава, че кредитните агенция със сигурност ще отсъдят, че Рим не може да обслужва задълженията си и ще понижат рейтинга на страната.
Това може да се случи през 2021-а или 2022-а, точно преди следващите парламентарни избори в Италия. В момента правителството на премиера Джузепе Конте се ползва с популярност, която едва ли ще се съхрани когато рецесията разгърне пълния си потенциал. И тогава изтласкания по-встрани Матео Салвини може отново да излезе на преден план. А в случай, че спечели изборите през 2022-а или 2023-а и състави правителство, той може да спре да обслужва дълга по обективни причини.
Повече от очевидно е, че измъчената сделка за извънредна икономическа помощ, договорена в късните вечерни часове на 9 април от финансовите министри на Еврозоната, ще се разглежда под лупа от онези, които чертаят различни сценарии. И нищо чудно, докато четат текстовете с дребен шрифт, инвеститорите да стигнат до извода, че наглед впечатляващият пакет от 500 млрд. евро без пришити към него специални условия за ползване
няма да има макроикономически ефект.
Защото основните елементи на сделката са кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност, кредитна подкрепа от Европейската инвестиционна банка и презастраховане на националните схеми за безработица (планът Sure).
Единствената програма с реален икономически ефект – създаването на следкризисен фонд, е обвързана с неясни текстове за иновативни финансови инструменти. А идеята за емитирането на съвместни "коронаоблигации" бе загърбена.
Сходно е и мнението на Мориц Кремер – главен икономически съветник на консултанта за оценка на риска Acreditus и бивш старши експерт в рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" (2013-2018 година). Той признава, че икономическите и финансовите прогнози са обвити в несигурност, перспективитe пред държавните кредитни рейтинги на евзороната не са окуражителни, а шокът върху общността заплашва да се превърне
в сериозна заплаха за публичните финанси.
За да илюстрира позицията си, Кремер приема сценарий "10/10", при който тазгодишният ръст на номиналния БВП на еврозоната ще се свие с 10% спрямо миналогодишния (когато имаше 3% ръст) и бюджетните дефицити ще набъбнат с 10% на годишна база.
Така че публичният дълг на Евроленд ще скочи от 84 до 103 процента от БВП през 2020-а. И, ако се приложи моделът на предишната дългова криза на общността от 2008-а, задълженията ще продължат да се трупат и през 2021-а, достигайки 112% от БВП до началото на 2022-а. При този сценарий ръстът на дълговото бреме може да надхвърли акумулирането на задължения при предишната криза. И, което е още по-обезпокоително, най-дълбоко ще затънат най-уязвимите членове на еврозоната, тръгващи от значително по-слаби позиции.
Кремер припомня, че съотношението на дълга към БВП на еврозоната скочи от 65% през 2007-а на 90% през 2012-а. И дори след дългите години на затягане на коланите и на бюджетна консолидация, до края на 2019-а беше
компенсирана едва една четвърт от това увеличение
и коефициентът слезе до 84 процента.
Разбира се, еврозоната не е държава и няма собствен дълг – той е на страните-членки. Така че онези от тях – с най-високи дългови съотношения към брутните си вътрешни продукти – ще натрупат най-бързо нови задължения.
Например, при сценария "10/10" италианският дълг може да се увеличи до 158% от БВП през тази година и до 167% през идната. През същия период дълговото бреме на Франция ще нарасне до 135% от БВП, на Португалия – до 144% процента. Германската задлъжнялост би могла да се задържи на 80% от БВП, а на Нидерландия – в близост до 70 процента.
Страните с по-ниски кредитни рейтинги, каквато е Италия, ще доближат дългови равнища, които повдигат въпроса дали те ще могат да обслужват натрупаните задължения. И тъй като
не разполагат с гъвкавия инструментариум на валутните курсове
и на самостоятелната парична политика, те няма да успеят да коригират тези стойности до по-поносими нива.
По време на кризата от 2008-а, "Стандард енд Пуърс/ "Мудис" понижиха рейтинга на средностатистическия член на еврорегиона с 2.6 степени (2008-2011-а). А за т. нар. държави от "периферията" намалението беше по-дълбоко – с 4.5 за Италия и с 9 за Испания и Португалия.
Ако днешният отговор на кредитните агенции е сходен, това определено ще е проблем. Защото оценката на Италия – най-големият европейски длъжник, е едва една-две степени над линията, разделяща инвестиционния от рисковия рейтинг. Същото се отнася и за Португалия, докато Испания е в по-комфортна позиция с буфер от три-четири стъпки над чертата. Това означава, че Италия не е защитена от изпадане във високорисковото пространство, подобно на Гърция през 2010-а. И като се има предвид, че италианският дълг е 20 пъти по-голям от гръцкия по онова време, можем да си представим бурята, която предстои.
