Финансовият министър Кирил Ананиев е взел участие в неформален видеоконферентен разговор на министрите на финансите и икономиката на държавите-членки на ЕС. "По време на разговора бяха обсъдени различните аспекти на икономическото възстановяване на Съюза от последствията от пандемията от COVID-19", съобщи Министерството на финансите в сряда (17 февруари).
В бюлетина с решенията, разпространен от финансовото министерство, е посочено, че министрите са обменили мнения за настоящото икономическо положение и перспективи, основани на зимната прогноза на Европейската комисия.
Според нея реалният растеж на БВП на България се очаква да достигне 2.7% през 2021 г., и да се ускори до 4.9% през 2022 година. Въпреки това за тази година очакванията на ЕК за българската икономика са силно занижени в сравнение със страните от региона. За сравнение, Еврокомисията очаква 5.3% растеж в Хърватия, 4.7% в Словения и по 4 на сто в Словакия и Унгария.
Дискусиите между министрите от ЕС са били посветени и на актуалното състояние на Механизма за възстановяване и устойчивост. Въпросният механизъм, по който страните членки ще получават финансова подкрепа, се очаква да влезе в сила от 19 февруари, а плащанията да започнат до септември тази година. От държавите обаче се изисква да представят национални планове с техните инвестиционни приоритети.
Безвъзмездните средства, до които България получава достъп, са в размер на 6.3 млрд. евро (около 10% от БВП). Общата сума може да нарасне до над 10 млрд. евро, ако страната ни реши да използва подпомагането под формата на заеми.
"Планът трябва да съдържа изчерпателни инвестиционни инициативи и адекватни предложения за реформи", обяви във вторник Йоханес Любкинг, главен съветник в Работната група за възстановяване и устойчивост към Европейската комисия и добави, че ЕК е поставила и изрично изискване държавите да изразходват поне 37% от получените от фонда средства за зеления преход и поне 20% за дигиталния преход.
По-конкретно, представителят на Еврокомисията препоръча реформите да са свързани с декарбонизацията, социалната сфера, подобряване на бизнес средата и реформа на публичната администрация.
От бюлетина на МФ се разбира, че в началото на февруари България е изпратила на ЕК втори работен проект на своя план, "в който са взети предвид новите изисквания и насоки на Комисията". В актуализирания вариант на плана бяха преразпределени повече пари за иновации, за трансформация на енергетиката, дигитализация на икономиката и за свързаност на страната, намаляване на парите за саниране, но и много проекти, забавени от години за електронизацията на съдебната система, модернизацията на МВР, намаляването на течовете по ВиК мрежата.
