Рекордният скок на суровините задълбочава страховете на инвеститорите, че инфлацията може да сложи край на "златния" период за повечето пазари.
Глобалните борсови индекси се понижават, а доходността на правителствените облигации расте в резултат на мощния и непрестанен ръст на енергийните котировки, на понижените прогнози на МВФ за икономическия растеж на световното стопанство и на започналия възходящ лихвен цикъл на централните банки.
Нова Зеландия стана поредната развита държава (след Норвегия), която на 5 октомври качи базовата си лихва с 0.25% – до 0.5%, в отговор на препускащите жилищни и потребителски цени. Това е първото лихвено повишение на Резервната банка на страната за последните седем години.
Подобна стъпка предприе Норвегия преди две седмици, а "Бенк ъф Инглънд" маркира завой към затягане на паричната си политика и предупреди, че инфлацията може да надхвърли 4% през идната година.
Управляващият директор на МВФ – Кристалина Георгиева, пък обяви на 5 октомври, че юлската прогноза за глобален ръст от 6% през 2021-а е актуализирана по посока на леко забавяне в темпа на растеж.
Зелените пари се катерят уверено нагоре и пробиха поредното психологическо равнище на съпротива от 1.16 щ. долара за едно евро.
В следобедната европейска търговия на 6 октомври те поскъпнаха до 1.1530 долара за едно евро. До голяма степен техният подем се отдава на очакваните силни данни за американския пазар на труда, който би наклонил везните към паричните стратези, препоръчващи по-скорошно повишение на лихвите на страната.
Японската валута падна до най-ниската си котировка към щатската за последната седмица от 111.79 йени за един долар в тандем с повишението на доходността на американските правителствени облигации, което може да привлече инвестиционни потоци от Япония.
Доларовият индекс се повиши до 94.36 пункта – 0.4% дневен ръст.
По оценка на валутни анализатори, случващото се е класическо залагане на долара в качеството му на спасително убежище от последна инстанция.
Американската парична единица печели подкрепата на инвеститорите, които се надяват Федералният резерв да започне да изтегля паричните стимули през тази година и да сложи край на ерата на почти нулеви лихви далеч преди това да направят еврозоната и Токио.
По-високата доходност на щатските дългови книжа осигурява допълнителна подкрепа на зелените пари и редом с това намалява привлекателността на другия класически спасителен пристан – японската йена, която продължава да се търгува в отрицателна корелация с възвръщаемостта на американските облигации. Валутните пазари за пореден път се ръководят от борсовите индекси, които на свой ред "вървят по свирката" на правителствения дълг, защото по-високата доходност засенчва блясъка на акциите.
Пазарните оценки на фючърсните контракти на федералните фондове предвиждат повишението на лихвите в САЩ да започне през ноември 2022-ра, но ръстът да се ограничи до малко над 1% до края на 2025-та.
Това противоречи до голяма степен на прогнозите на американските парични стратези за 1.75% основна лихва през 2024 година.
Доходността на по-дългосрочните дългови книжа напредва уверено. Тя се повиши до 1.55% за базовите десетгодишни американски облигации, до минус 0.17% за аналогочния по срочност германски дълг и до 1.12% за британския.
Данните за наетите през септември на работа по трудов договор (без селското стопанство) американци, които трябва да бъдат публикувани в последния работен ден на седмицата, се смятат за жизнено важен информационен индикатор за тона и позицията на Федералния резерв относно паричните стимули. Прогнозите са за около 500 хил. нови работници, което ще доближи щатските централни банкери до целта им за максимална заетост – един от основните фактори за затягане на паричната политика.
Оптимизъм за дори по-силни резултати вдъхва докладът за наетите в частния сектор през септември на агенция ADP, публикуван на 6 октомври. Той показва, че са запълнени нови 568 хил. броя работни места при прогнозирани 428 хил. от икономисти, анкетирани от агенция "Ройтерс".
На фона на тези оптимистични данни за заетостта в Америка расте нервното напрежение от по-високите цени на енергията, които застрашават растежа.
Газовите котировки в Европа скочиха с 60% в рамките само на два дни, тласкайки нагоре енергийните разходи и задълбочавайки страховете, че икономическият растеж ще се забави, което предизвика спад на цените на европейските борсови индекси.
Мощният подем принуди борсовият оператор ICE да ограничи за кратко търговията на газови фючърсни контракти в Лондон на 6 октомври след като котировките се раздуха с 39% – сигнал за очевидно прегряване на възхода.
За експерти от бранша процесът изглежда като класически пример за необичайно голям брой налични къси позиции, което ще вкара някои търговци във фалит и ще ликвидира позициите им. От това следва, че последният скок ще има кратък живот.
Тези разсъждения не заличават факта, че търсенето на природен газ далеч надхвърля предлагането. В резултат на което икономисти на агенция "Блумбърг" очакват средногодишната инфлацията в еврозоната да достигне почти 4% през четвъртото тримесечие. Същевременно Азия продължава да се бори с Европа за доставки на втечнен газ: азиатските вносители на суровината не се отказват да плащат премия над базовия холандски газов индекс въпреки "солените цени", твърдят търговци в Сингапур.
Сложната конфигурация на енергийна криза в комбинация с растяща доходност на държавния дълг и увеличаващи се цени на ред суровини, съживи дебата за стагфлацията и за най-подходящия набор от активи, в които да инвестират хората с пари.
По оценка на "Джей Пи Моргън Чейз", "стагфлационният портфейл трябва да даде превес на суровините, да е неутрален към акциите и да редуцира облигациите". За разлика от него, "инфлационният портфейл трябва да съдържа основно суровини и акции и да ограничи агресивно дълговите книжа".
На развиващите се пазари инвеститорите трябва да балансират инфлационния риск за облигациите и валутите и ще печелят от по-високите цени на суровините, особено при износителите на енергия. В този смисъл мнозинството развиващи се стопанства, особено от Латинска Америка и от Европа, Близкия изток и Персийския залив, които са нетни износители на суров петрол, ще се облагодетелстват от високите цени на енергията. А най-тежко ще пострадат "колегите" им от Азия, които са вносители на горива и енергията има огромен дял в инфлационната кошница.
Поради това тайландският бат, индийската рупия и филипинското песо са най-губещи към щатския долар през последния месец.
Всеобщо е мнението, че никой не трябва да търси спасение в златото, защото то не може да работи като застраховка срещу инфлацията в сегашните условия. То по-скоро е успешно в среда на увеличаващо се паричното предлагане.
