24 дни делят държавите от Г-7 от въвеждането на таван на цените на всички руски рафинирани петролни продукти – поредният исторически момент за глобалния пазар на черно злато. Ако всичко върви по план, купувачите на руски горива ще могат да ползват необходимите услуги на Г-7, включително танкери и корабни застраховки за товарите, единствено ако плащат под засега неопределените ценови лимити. Подобни мерки са в сила от 5 декември 2022-а за руския суров петрол, за който е фиксиран таван от 60 щ. долара за барел.
Тези ограничения, в тандем със забраната за внос на почти всички преработени руски горива в Европейския съюз от 5 февруари може да предизвика хаос, ако лимитите са определени нецелесъобразно за пазарите, за които са предназначени. И може да принуди някои танкери да изминават допълнителни хиляди морски мили, за да доставят товарите на купувачите. Експерти на официалната американска енергийна информационна агенция очакват по-голяма част от руски петролен износ да продължи да намира потребители. И същевременно санкциите върху петролните производни да нанесат по-големи поражения върху руския добив на черно злато и на експорта, защото намирането на алтернативни купувачи, на транспорт и на други услуги за тях вероятно ще е по-проблемно.
Най-простото решение ще е таванът да е достатъчно висок, за да гарантира, че горивата ще продължат да текат, какъвто е случаят със суровия петрол. Въпросът е дали ще има достатъчно политическа воля за подобен подход, след като някои държави, особено от ЕС, искат да орежат приходите на Москва.
Има няколко основни препятствия, които Г-7 трябва задължително да помислят как да преодолеят.
1. Множеството продукти
Г-7 иска да въведе два ценови лимита: единият – за горивата, които традиционно са по-евтини от суровия петрол; вторият, по-висок – за по-скъпите.
Този подход е прост, но пазарите, към които е насочен, не са толкова прости. Защото има много основни категории петролни продукти, с които трябва да се съобразява, включително и най-популярните – дизел и бензин. Има и други – автомобилни горива, нафта и т. нар. „вакуумен газьол“ – които помагат за ефективното функциониране на глобалните системи за рафиниране и петрохимикали.
Дори при съобразяването с тези по-широки групи има доста подмножества от продукти, всеки от които е с различни качества, било съдържание на сяра, на метали или плътност, определящи какво прави търговията им уникална. Някои от тях имат и скрито значение: например вакуумният газьол се използва от много рафинерии извън Русия за получаването на други горива; нафтата пък може да послужи за производството на бензин или пластмаси.
Следователно, влиянието на ценовия таван върху отделните пазари на горива ще зависи от равнището, на което е фиксиран. В момента дизелът е доста по-скъп от бензина и ако по-високият лимит е достатъчно нисък, за да потисне цената на бензина, той може да окаже далеч по-драматичен ефект върху дизела. Същото се отнася и за по-ниския таван: автомобилното гориво с високо сярно съдържание се търгува доста под цената на нафтата и тя може да се окаже потърпевша; ако пък лимитът е предназначен за нея, то влиянието върху автомобилното гориво ще е сравнително малко.
Допълнителни затруднения внася фактът, че котировките на някои горива са почти равни на суровия петрол.
2. Прецедентът с черното злато
Откакто през декември 2022-а бе въведен таван на суровия петрол, цените на руската суровина варират основно в зависимост от мястото на експорт на барелите. Например, руският базов сорт „Уралс“ се търгува далеч под въпросния лимит от 60 щ. долара за барел. Защото превозът й от западните пристанища на страната изисква изминаването на хиляди мили до няколкото по-едри купувачи от Азия, най-вече Китай и Индия. Същевременно, черното злато от източните руски терминали се котира доста над лимита заради по-ниските транспортни разходи и то вероятно избягва ограниченията като се превозва от т. нар. сенчеста флота от танкери.
Лъвският пай от петролните продукти, които изнася Русия, са от западните пристанища и вероятно ще имат същата съдба като „Уралс“. И те ще трябва да отидат при купувачи, които имат достатъчно количества от тези продукти от съществуващи доставчици. Някои държави пък ще дадат всичко от себе си, за да откажат руски внос.
Като се има предвид обаче, че някои от тези горива вече се търгуват с отстъпка от суровия петрол и че сорт „Уралс“ е доста евтин, както и потенциалната по-сложна транспортна динамика, влиянието на европейската забрана и на ценовият лимит не е ясно.
Ако пък цените на горивата паднат до равнища, на които руските рафинерии не биха искали да продават, производството на някои преработени продукти може да спре.
3. Транспортни усложнения
След ограничаването на цените, всичко, което проваля достъпа до корабен превоз, ще засегне пазара, който е по-сложен от транспортирането на черно злато. През миналата година Русия е имала 9.3% дял от световния корабен превоз на рафинирани петролни продукти срещу 8.8% на суров петрол, по данни на фирмата за проучвания „Кларксън рисърч сървисиз“.
Когато забраната влезе в сила, корабното гориво също ще е обект на ценовия таван. То се превозва със същите танкери както и черното злато, въпреки че „Кларксън“ го категоризира сред рафинираните петролни продукти.
Възникват и други корабни усложнения: за разлика от черното злато, танкер, превозващ един вид преработено гориво може лесно да се пренасочи „пътьом“ към друг вид без никакво замърсяване на товара. Единствено вътрешните резервоари може да изискват почистване. Освен това, търговията на такива горива е доминирана отдавна от по-малки плавателни съдове, които са по-слабо пригодени за доставки на дълги разстояния, което ще се среща по-често след 5 февруари.
Вакуумният газьол има сравнително специален статус. Ако трябва да се превозва с кораб, който преди това е бил натоварен със суров петрол, то вътрешността на цистерните на танкера трябва първо да се почистят. Ако пък се превозва с плавателен съд, транспортирал бензин, той трябва да се почисти преди да започне да товари отново бензин.
4. Ледът: вторият вид транспортен проблем
По-голяма част от руските петролни продукти са старателно калибрирани за сравнително малки пратки гориво на по-малки танкери за къси пътувания до Европа. Те са организирани по такъв начин, че да отчитат превозите през Балтийско море, чиито води замръзват в най-студените месеци на годината. Специалните търговски плавателни съдове, които могат да преминават през заледени пространства, са сравнително малка част от общия капацитет на флота. Така че е малко вероятно тези кораби да започнат да изминават хиляди мили без да създадат недостиг на танкери. И е възможно да понижат цената, която ще получи Русия, ако горивата трябва да се пренатоварват на други плавателни съдове. Защото именно транспортните разходи са основният виновник за падащите цени на руското черно злато.
5. Ръст на цените на горивата.
Най-големият от всички рискове е комбинацията от загубените европейски пазари и ценови тавани на равнища, препятстващи руски доставки за други региони.
Нежелан сценарий за политиците от Г-7, най-вече за Белия дом – ще е евентуална значителна загуба на доставки, които да качат рязко цените, особено в Европа.
6. Арбитражи.
Глобалният пазар за превозвани по море петролни продукти отдавна включва съществени арбитражни търговски операции: примерно, покупка на товари на едно място и време и по-късната им продажба на друго място.
Тези арбитражи възникват заради присъщата природа на пазарите на горива: складовите запаси стават небалансирани, ако рафинериите спрат работа и се наложи попълване на резервите. Това налага допълнителни товари и ценови корекции до връщането към нормалните стойности.
Европейската забрана за внос ще има огромно отражение върху арбитражната търговия: определена група от купувачи на горива ще бъдат помолени да купуват продукти, които не биха взели преди без да е ясно какво ще се случи, ако търсенето падне и няма достатъчен интерес за покупката им от никъде. Възможно е също да настъпи момент на срив на отделни цени на руски горива заради липса на достатъчно купувачи, което може да затвори някои местни рафинерии.
7. Лесното решение
Ценовият таван на руския суров петрол бе фиксиран на сравнително висока стойност, за да запази потока от черно злато. Ако същият подход се приложи и към производните горива, той ще позволи на купувачите извън Европа да купуват свободно руските товари и ще премахне опасенията за достъп до превоз и услуги. Това би означавало, че всичките танкери, които теоретично могат да транспортират руски горива, ще могат да продължат да го правят и на практика.
