„Кредити като за последно”, „Истеричен ръст на заемите”, „Лихвите ще скачат, но тегленето продължава”, „Бум в кредитирането и през юни”. Хубави медийни заглавия, нали?
Такава картина очертавали данните от публикуваната от БНБ лихвена статистика към юни. Докато надзорът вадел тежката артилерия от мерки в опит да охлади апетита за заеми в банковия сектор, информацията за обемите новоотпуснато финансиране не само не давала сигнали за охлаждане, а дори показвала ускорение към края на полугодието.
Нека направим обаче едно сравнение на числата от централната банка и данните от Агенцията по вписванията. Обемът на ипотечните заеми се е увеличил за шестте месеца с 18% или с 578 млн. лева, отбелязва БНБ. Но при вписванията виждаме, че от началото на годината броят на сделките, в които участва ипотечен заем, е спаднал с 2 процента.
Какво говори това? Първо, че гражданите все пак са се поуплашили от бъдещото увеличение на лихвите. Второ, че жилищният балон според тях вече достатъчно се е раздул и те не желаят да участват в спукването му. И трето, че инфлацията и поскъпването на жилищата са допринесли за нарастване на обема на заемите – при по-високите цени е естествено да се теглят и по-големи кредити.
Потребителските кредити пък растат с 11% или с 698 млн. лв. въпреки лихвените скокове. Така изглежда обобщението на заглавията по медиите.
Само че няма никакви скокове. За година време повишението на лихвите по ипотечните кредити е между 0.1 и 0.3%, а при потребителските – между 0.2 и 0.5 на сто. Освен това скокове няма и да има – ще се случи много плавно повишаване и с не повече от нови 0.5 процента.
Според финансовия консултант Тихомир Тошев, при ипотечен кредити от 200 хил. лева, изтеглен за 30 г. и при лихва 2.5%, месечната вноска е около 790 лева. Така че, ако лихвата се вдигне на 3%, вноската ще стане 840 лева. Което, при среден ръст на заплатите около 15% за годината, е сума лесна за преглъщане.
И това, отбележете, се отнася само за новите кредити. По вече изтеглените лихвите ще тръгнат нагоре едва след като банките решат да вдигнат лихвите по депозитите. Дали обаче те ще предприемат този ход скоро, след като за тях той е икономически безсмислен? Та те разполагат с над 74 млрд. лв. ликвидност…
Колкото до нарастването на потребителските заеми, налага се отново да изтъкнем, че „вината” почти изцяло е на инфлацията. Бялата и черната техника не променят цените си, но при колите например – и стари и нови, поскъпването е впечатляващо.
И така: причината за увеличението на обема на ипотечните кредити е все още активният пазар на имоти и интересът към закупуване на собствено жилище. Реално броят на тези кредити намалява, но заради високите цени на имотите има ръст в обема.
В крайна сметка, нормално е да си предпазлив заради очакваното нарастване на лихвите. Но от друга страна желанието да имаш имот, това, че безработицата остава на исторически ниски нива, а и увеличението на доходите от последните няколко години, днес все още мотивират хората да теглят пари от кредитните институции.
Накрая, за да не изглежда напълно безметежно кредитното бъдеще на българина, отново ще обърнем внимание на тези, чиято лихва по кредита е вързана за европейския борсов индекс EURIBOR. Ако досега тя не се е удвоила, то със сигурност ще се удвои.
Според БНБ проблемните кредити в банковата система нарастват за първи път от септември 2022 година. За първи път през юни 2023-та обаче, в рамките на един месец, проблеми в обслужването или преструктурирания са се проявили при експозиции за над 100 млн. лв. – общо 134.7 млн. лв. с което те достигат 2.4 млрд. лв., а делът им се покачва само за месец от 5.4 на 5.6 процента.
