Октомврийската инфлация в еврозоната се е понижила до най-ниското си равнище за последните повече от две години заради икономическия спад в региона, предизвикан от безпрецедентното увеличение на лихвените проценти. Потребителските цени са нараснали с 2.9% годишно през октомври срещу 4.3% ръст през септември, съобщи на 31 октомври статистическата служба на блока на еврото Евростат. А БВП на общността през третото тримесечие е паднал с 0.1% при прогнозирана стагнация от икономистите.
Данните показват, че агресивният възходящ лихвен цикъл на Европейската централна банка е помогнал за връщането на инфлацията към целевите 2% годишно, но с цената на сериозни поражения върху домакинствата и фирмите, нанесени от значителното поскъпване на кредитите.
Германският химически гигант BASF обяви на 31 октомври, че очаква продажбите и печалбите за 2023-а да са в ниската част на прогнозирания диапазон. А клиентите на френската верига „Карфур“ продължават да пазаруват стоки на по-евтини търговски марки.
Икономичеките резултати на еврозоната са в рязък контраст със Съединените щати, които през миналата седмица отчетоха засилване на растежа в периода юли-септември и същевременно понижение на инфлацията.
Въпреки публикуваните по-слаби икономически данни за еврорегиона, единната европейска валута успя да запази спечеленото към зелените пари от началото на седмицата и в ранния следобед на 31 октомври се разменяше срещу 1.0640 щ. долара в очакване на решението на паричните стратези на Федералния резерв за паричната политика на 1 ноември. Десетгодишните германски облигации поскъпват, а доходността им е намаляла с повече от 10 базови пункта – до 2.78%, от миналата седмица насам в резултат на последните репортажи за по-слаб икономически растеж и ценови ръст на някои от 20-е страни членки на общността.
По оценка на икономисти, стопанството на еврозоната се свива слабо под натиска на по-високите лихвени проценти, по-ниското задгранично търсене на европейския износ и остатъчния ефект от ценовия шок на енергията. Все пак, икономиката не е паднала от скалата, а последните данни за инфлацията показват значимо охлаждане на основните ценови индекси и намаляващ натиск на разходите – комбинация, която вероятно ще се хареса на ЕЦБ. И която намалява до минимум вероятността за още едно лихвено повишение до края на годината.
Най-голямото слабо място на Европа е икономическият й двигател Германия, чийто БВП се е свил с 0.1% през третото спрямо второто тримесечие. И предвид досегашната стагнация или символичен ръст, е напълно реално тя да изпадне в рецесия.
Третата по големина икономика на блока на еврото – Италия, се изплъзна на косъм от техническа рецесия след като БВП през третото тримесечие не се е променил спрямо предишните три месеца когато падна с 0.4 процента. Стопанството на Ботуша е получило подкрепа от нетния износ, въпреки че вътрешното потребление е изиграло ролята на спирачка, съобщи италианската статистическа служба на 31 октомври. Което поставя правителството на премиера Джорджа Мелони в изключително трудно положение предвид плановете й да инвестира и същевременно да държи под контрол планината от дългове на страната. Италианската централна банка прогнозира едва 0.7% ръст на БВП през 2023-а.
Франция и Испания отчетоха увеличения на БВП през третото тримесечие.
Шефката на ЕЦБ – Кристин Лагард, заяви в Атина след края на съвещанието на банковия управителен съвет на 26 октомври, че икономиката на еврозоната ще остане слаба до края на годината, но с овладяването на инфлацията, по-нататъшното възстановяване на реалните доходи на домакинствата и подема на търсенето на произведените в общността експортни стоки стопанството ще се засили през идните години. Въпреки икономическото охлаждане, Лагард подчерта, че е прекалено рано да се говори за намаление на лихвените проценти, защото антиинфлационната мисия на банкерите не е приключила. Пазарните играчи пък вече залагат на 4% максимална депозитна лихва на ЕЦБ поне до април 2024-а.
Въпреки че по-високите кредитни разходи трябва да върнат ценовия ръст обратно до целевите 2% годишно през 2025-а, базовият индекс на потребителските цени, от който са изключени храните и енеригята, се понижава доста по-бавно. Годишният му ръст през октомври е бил 4.2% срещу 4.5% през септември.
Въпреки потиснатия растеж и надвисналата рецесия, председателят на „Банка д’Италия“ Игнацио Виско определи като правилно решението на ЕЦБ да поддържа високи лихви. Защото подобна мярка фиксира „правилния баланс между това да се прави прекалено много и да не се прави достатъчно“, коментира Виско в Рим на 31 октомври.
