Еврото поевтиня в последния ден на ноември след публикуването на новината, че инфлацията в еврозоната се е понижила по-чувствително от прогнозите, което умножи залозите, че Европейската централна банка ще започне да сваля лихвените проценти още през първото полугодие на 2024-а. Ноемврийските потребителски цени на еврорегиона са се увеличили с 2.4% на годишна база след 2.9% ръст през октомври. Ценовият натиск продължава да отслабва в почти всички сектори и е най-слаб от две години насам. Базовият индекс, от който се изключени силно колебаещите се компоненти, включително храните и горивата, се е успокоил за четвърти месец – до 3.6 процента.
По оценка на икономисти, посланието е ясно – инфлацията продължава да се топи скоростно в Европа, и, което е по-важно, по-бързо отколкото очакват пазарните играчи и дори европейските централни банкери. А комбинацията от падаща инфлация и стагнираща икономика ще обосноват евентуални лихвени намаления още през първото тримесечие на идната година.
Еврото поевтиня с 0.5% към зелените пари – до 1.0910 щ. долара след като на 29 ноември докосна най-високата си стойност от август от 1.1017 долара.
В момента пазарите са вкарали в цените лихвено понижение през април и орязване с около 115 базови пункта до края на 2024-а.
На 30 ноември, в първата си голяма реч след като оглави Италианската централна банка, Фабио Панета, който е и член на управителния съвет на ЕЦБ, предупреди, че институцията не трябва да причинява „ненужни поражения“ на икономиката и финансовата стабилност чрез устойчиво високи лихви и че поредицата от десет лихвени увеличения до септември – до рекордно високите 4%, все още не са оказали пълното си въздействие и ще продължат да потискат търсенето и в бъдеще. Панета изрази надежда, че ЕЦБ би могла да започне да облекчава паричните условия, ако слабият продукт ускори понижението на инфлацията.
Междувременно, доларовият индекс, който отчита пазарната оценка на щатския долар към шест основни валутни конкуренти, между които и еврото, се повиши до 103.25 пункта след като докосна 102.46 на 29 ноември – най-ниското му равнище от 11 август. Индексът е загубил около 3.2% от пазарната си оценка през ноември – най-дълбокият му месечен спад от същия месец на миналата година, заради растящите очаквания, че Федералният резерв също ще започне да орязва лихвените проценти през първото полугодие на 2024-а.
Ключовите двигатели на доларовата слабост през ноември са данните за отстъпващия инфлационен натиск и за охлаждането на пазара на труда. Един от членовете на борда на Федералния резерв – Кристъфър Уолър, обяви на 30 ноември, че е възможно понижение на лихвите през идните месеци.
В момента американските лихвени фючърсни контракти са вкарали в цените лихвени редукции от над 100 базови пункта от май 2024-а нататък.
Междувременно, очакванията, че „Бенк ъф Джъпен“ скоро ще прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти извади йената от тинята, с което отслаби натиска върху централните банкери да подкрепят националната валута чрез интервенции на валутния пазар. На 30 ноември японската парична единица се предлагаше срещу 147.46 йени за един долар в 15.10 ч. българско време след като ден по-рано се изкачи до 146.675 йени за един долар – най-високата стойност за последните два месеца и половина. Йената е добавила почти 3% към пазарната си оценка към зелените пари през ноември и приключва най-силния си месец за тази година. Членът на борда на „Банк ъф Джъпен“ Тойоаки Накамура коментира на 30 ноември, че централната банка ще има нужда от още известно време преди да започне да изтегля огромните стимули.
