ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Причинените от водача щети ще определят цената на „Гражданска отговорност”

Конференция на тема: Прелом в застраховането - публично обсъждане на нов кодекс за застраховането Владимир Савов зам. председател на КФН

Владимир Савов – заместник-председател на КФН и ръководител на Управление „Застрахователен надзор“, пред „БАНКЕРЪ”- част II

Г-н Савов, в промените в Кодекса за застраховането се предвижда дългоочакваната система „бонус-малус“ да бъде децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Това е радикално различен модел от заложения досега, който предвиждаше централизирана система, базирана основно върху поведението на водача. Защо се стигна до такова ново разбиране за системата „бонус-малус“, особено след като е известно, че за подготовката на предишните предложения бяха изхарчени значителни средства от Гаранционния фонд?

– Да, неколкократните опити за приемане на система „бонус-малус“, базирана на поведението на водача, срещнаха безпрецедентна съпротива от страна както на потребителите, така на застрахователите, професионалните организации на превозвачите и академичните среди.

Отделно от това, изискването за приемане на нормативна уредба – наредба „бонус-малус“ – от  три институции – КФН, МВР и Министерството на транспорта – във времето също доказа своята неадекватност. Наред с това измененията в директивата за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с хармонизацията на удостоверенията за застрахователни претенции еднозначно стимулират децентрализиране на системата. Правните изследвания, извършени в процеса по разработване на проектите за наредба за единна система „бонус-малус“, също показват, че във все повече държави членки на ЕС системата „бонус-малус“ се децентрализира, и във всички случаи тя е базирана на причинените от превозното средство щети.

Ето защо предложението предвижда застрахователите да обявят собствени правила за третиране на повишения риск, произтичащ от влошена история на щетите, като според законопроекта ще се запази централизираният достъп посредством единната система за оценка, управление и контрол на риска до информацията за причинените претенции.

В този смисъл, когато едно лице се обърне към един застраховател за сключване на застраховка, застрахователят автоматично ще получава информация за цялата история на щетите на лицето през последните години. При това положение застрахователят ще извърши собствена оценка на риска и ще може да приложи предвижданите от него утежнения за влошен риск, респективно облекчения за по-благоприятна ситуация. Допуска се застрахователят да използва и допълнителни коригиращи фактори при формирането на премията – например информация за поведението на водача.

Предложението изхожда от разбирането, че застрахователите самостоятелно определят цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и основната конкуренция между тях на този пазар е именно ценовата конкуренция. Едновременно с това застрахователите са длъжни да правят собствена оценка на риска и сами да преценяват как да остойностяват риска във всеки конкретен случай. Затова КФН е задължена да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд, така че да се предостави възможност на застрахователите за информирано, справедливо и прозрачно определяне на рисковия профил на всеки застраховащ. Тази система ще доведе до намаляване на премията на водачите с добра история на щетите и до справедливо диференцирана премия за водачите с лоша история на щетите. 

Някои наблюдатели изразяват мнение, че тези промени обезсмислят самата система „бонус-малус“, а държавата „бяга от отговорност“ за въвеждането на централизирани правила за ценообразуването на застраховката. Как ще коментирате твърденията, че застрахователите ще могат да образуват премията по нелоялен начин?

– Това, разбира се, не е вярно. Напротив, задължение на държавата е да приеме работещи и обществено приети механизми на регулиране. Системата „бонус-малус“ не трябва да служи като инструмент за централизирано ценообразуване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това би противоречало на правилата на конкуренцията и би премахнало ползите за потребителите от ценовата конкуренция между застрахователите.

Единната система „бонус-малус“, наложена по административен ред, по своята природа стимулира практики по заобикаляне на уредбата и по запазване на лошите практики. Наличието на уж „единна система“, но при запазване на правото на всеки застраховател свободно да образува базовата си премия, на практика обезсмисля единната система. Ето защо следва да се даде предпочитание на система  „бонус-малус“, при която застрахователите легитимно биха могли да укажат, че прилагат собствени ставки за корекция в зависимост от историята на щетимостта.

Какви са Вашите наблюдения във връзка с прилагането на новия стандарт за отчетност на застрахователните договори МСФО 17. Какви предизвикателства постави той пред застрахователите в България и как КФН съдейства за преодоляването им?

– Изискванията на МСФО 17 спрямо действащите застрахователни стандарти, регулации и практики са в редица отношения съществено различни. Новият стандарт внася много промени в много фундаментални области за всички застрахователи, изготвящи отчети по МСФО, в изискванията към системите, данните, процесите, актюерските модели и финансово-счетоводната отчетност на застрахователите и презастрахователите.

Преходът към новия стандарт е предизвикателство  както за застрахователите, така и за нас като застрахователен надзор. В тази връзка беше важно сътрудничеството и ранното обсъждане на въпросите със заинтересованите страни. За целта КФН е в тясно сътрудничество с  Асоциацията на българските застрахователи, както и с Института на дипломираните експерт счетоводители, с които заедно се изготвиха всички необходими изменения в  Наредба № 53 за изискванията към отчетността, както и в съпътстващите заповеди относно отчетността.

Освен това КФН проведе редица обсъждания с други европейски органи и държавни институции с цел проучване на практиката и своевременното въвеждане на новия стандарт. По този начин заедно успяхме да преминем успешно през прехода към МСФО17, въпреки наличието на редица пречки от законодателно естество.

Вече две години КФН прилага своята наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Как според Вас застрахователите посрещнаха и как прилагат тези нови регулаторни изисквания?

– Да, наредбата за системата на управление на застрахователите беше една дългоочаквана регулация, чието приемане беше доста позакъсняло след въвеждането на директива Платежоспособност II, считано от 2016 година. Затова тази наредба беше един от първите приоритети след встъпването ми в длъжност като ръководител на управление „Застрахователен надзор“ и бе успешно въведена през 2021 година.

В рамките на преходния период след влизането й в сила всички застрахователи се съобразиха и изпълниха задължението си да преразгледат системите си на управление, управленските и организационните си структури, ключовите си функции, информационните си системи, вътрешните правила и политики, като те отчетоха пред КФН всички изменения в тях, които произтичат от наредбата.

Регулаторните изисквания относно системата на управление станаха част и от надзорните наръчници на КФН при извършване на проверки, така че вече всяка пълна проверка включва и нарочни установявания по отношение на тази част от регулациите в застраховането.

Нашето наблюдение е, че българските застрахователи приеха тази наредба с дълбокото осъзнаване за нейната необходимост и полезност за тяхната дейност. Макар и тежки, тези регулаторни изисквания помагат на застрахователите да се организират по такъв начин, че да гарантират в максимална степен постигането на целите, заложени в техните бизнес стратегии и планове.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст