Общото лично състояние на петимата най-богати мъже в света се е увеличило над два пъти – до 869 млрд. щ. долара, от 2020-а насам, докато пет милиарда души са станали по-бедни, твърди „Оксфам“ – конфедерация от 21 независими благотворителни организации, основана през 1942 с цел да се бори срещу бедността в световен мащаб. Проучване на „Оксфам“, публикувано на 15 януари – в деня на откриването на поредната среща на Световния икономически форум в Давос, установява, че в момента милиардер ръководи или е основен акционер в седем от всеки 10 от най-големите компании на глобуса.
Организацията призовава правителствата да ограничат корпоративната мощ като разбият монополите, започнат за облагат свръхпечалбите и личните състояния и предложат алтернативи на акционерния контрол каквито са формите на собственост на служителите във фирмите.
„Оксфам“ пресмята, че 148 корпорации са спечелили 1.8 трлн. щ. долара – с 52% повече от средната стойност за период от три години, което е позволило щедри плащания на акционерите докато милионите работници се сблъскват с криза на издръжката на живота защото инфлацията на практика намалява реалните им доходи.
„Това неравенство не е случайно – класата на милиардерите гарантира, че корпорациите ще насочват повече средства към тях за сметка на когото и да било друг“, посочва временният изпълнителен директор на „Оксфам интърнешънъл“ Амитаб Бехар. И допълва, че срещите в Давос са замислени да популяризират „капитализъм на заинтересованите страни“, който, според Световния икономически форум, дефинира корпорацията не просто като средство за максимизиране на печалбите, но и като изпълнител на „човешките и социални стремежи като част от по-широката обществена система“.
В доклада си, основан на данни от различни източници – от Международната организация на труда и Световната банка до годишната класация на богаташите на „Форбс“, „Оксфам“ посочва, че въпросните „стремежи“ далеч не са постигнати. И че абсолютно сигурно е само едно – „сегашната екстремна система на акционерен капитализъм, чийто основен приоритет е да насочва все по-нарастващите приходи към богатите акционери, задълбочава неравенството“.
Коригираният съобразно инфлацията скок на личните състояния на водещите петима милиардери е резултат от мощния ръст на пазарната оценка на активите на шефовете на „Тесла“ Илон Мъск и на „Ел Ви Ем Ейч“ Бернар Арно, на основателя на „Амазон“ Джеф Безос, на съоснователя на „Оракъл“ Лари Елисън и на инвеститора Уорън Бъфет.
Докато трудовите възнаграждения на техните почти 800 млн. служители не се повишават с темповете на инфлацията през последните две години, което, според анализите на „Оксфам“, е еквивалентно на загубен доход за 25 дни на година на човек.
От най-големите 1600 корпорации в света едва 0.4% са заявили публично готовност да плащат на работниците реални заплати за издръжка на живота.
