При липса на протокол от пътна полиция (КАТ) при настъпване на пътнотранспортно произшествие, реакцията на застрахователя зависи изцяло от типа застраховка (Каско или Гражданска отговорност) и условията по полицата.
При наличие на застраховка „Автокаско“ и при лек инцидент нещата могат да се решат във
ваша полза само с двустранен констативен протокол (ДКП). Става дума за леко ПТП (само
материални щети), без пострадали, участниците са двама и са съгласни за вината.
Застрахователят приема този протокол за напълно валиден.
Ако нямате нито протокол от КАТ, нито ДКП, застрахователят най-вероятно ще откаже плащане
на щетата или ще я плати в намален размер. Тук се намесват изключенията (по полица), защото
има компании, които позволяват завеждане на щета без документ за определени елементи
(напр. счупено стъкло, драскотина) до определен лимит или брой пъти в годината, ако това е
заложено в общите условия.
При наличие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, ако сте пострадал и
виновният водач не иска да попълните ДКП, задължително трябва да се обадите на тел. 112, за
да дойде КАТ. Защото, ако нямате протокол или ДКП, ще бъде изключително трудно да
докажете вината на другия водач и застрахователят може да откаже обезщетение.
И още нещо: при инцидент на пътя винаги уведомявайте застрахователя си.
Дори да смятате, че нямате нужда от протокол, звъннете на компанията, за да регистрирате събитието. Ако не идва КАТ, задължително направете подробни снимки на мястото, автомобилите и номерата им. Но дори и да дойдат на местопроизшествието често пътните полицаи обясняват случилото се с понятието „несъобразена скорост”. Така е удобно и лесно да се обвини водача за всички грехове на пътя – от ударен пешеходец до пропадане в дупка.
Нормалният разум не може да побере как, ако водачът е спазил ограничението от 50 км в час,
но в тъмницата общината му е заложила капан – дълбока дупка, без да я огради по законов
начин или да сигнализира за нея, единствено виновен е човекът зад волана? А ако карате с 30, но пропаднете и си потрошите колата, пак ли причината ще е „несъобразена скорост”? Впрочем, коя е съобразената скорост – 20 километра в час, 10 километра в час? Или 10 километра за два часа?
Резонен е и въпросът: има ли в българското законодателство определение за „несъобразена
скорост” и какво гласи то?
Оказва се, че има нещо такова. Но както всичко при нас – уж европейско, ама побългарено.
В българското право понятието „несъобразена скорост“ съществува, макар че не е дефинирано
като самостоятелен термин с отделно легално определение, а произтича от разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Текстът гласи:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост…“
Оттук идват практическите понятия:
превишена скорост = над разрешената максимална скорост по чл. 21 ЗДвП;
несъобразена скорост = скорост, която може дори да е под разрешената, но не е съобразена с
конкретната пътна обстановка (мокър път, мъгла, завой, ограничена видимост, интензивно
движение и др.).
Например: ако ограничението е 90 км/ч, но при гъста мъгла безопасната скорост е 40 км/ч,
движение с 70 км/ч може да е „несъобразена скорост“, въпреки че не е „превишена“.
Съдебната практика изрично приема това. В чл. 20, ал. 2 ЗДвП е посочено: „Несъобразена скорост е всяка една такава, независимо от това дали е ниска или висока, която не е съобразена с конкретните предпоставки“ и „Превишената скорост не винаги означава несъобразена, нито всяко ПТП автоматично доказва несъобразена скорост“.
Тоест, понятието е напълно реално в българското законодателство и съдебна практика,
макар основата му да е именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а не отделна дефиниционна норма.
Но отзовалите се на повикване пътни полицаи често любезно и съвсем категорично отказват да издадат протокол за ПТП с материални щети. Защо? Защото ще има документ, който освен за пред застрахователя важи и ако решите да се съдите общината за безхаберието ѝ.
Няма единен национален публичен регистър с точна бройка колко общини са осъдени за дупки
по пътя в цяла България. Има обаче отделни съдебни и медийни данни, които показват, че такива дела са много и са постоянна практика.
Случаен поглед показва, че например Окръжен съд Кюстендил само за една година е
потвърдил 5 решения, по които общини са осъдени заради необезопасени дупки, заледени
тротоари и други пропуски в поддръжката. Обезщетенията са между 1 700 и 15 000 лева.
В четирите най-големи града (София, Пловдив, Варна и Бургас), гражданите са осъдили
общините за общо около 1.7 млн. лв. за последните пет години заради инциденти, свързани с
лоша инфраструктура. Само София е изплатила над 955 000 лв., а Пловдив – около 497 000 лева.
Срещу Велико Търново са били образувани 10 дела за 3 месеца, основно след щети от
попадане в дупки.
Малко или много е това? А и докато нещо не се промени ще продължаваме да се питаме: „С каква „съобразена скорост” можем да пропадаме в дупките по пътищата?”
