Правосъдното министерство представи рамка за съдебни назначения, която урежда начина, по който министърът на правосъдието ще предлага кандидати за ръководни длъжности в съдебната власт.
Ведомството съобщи, че документът е изготвен по възлагане на служебния министър Андрей Янкулов след консултации със съсловни организации, представители на неправителствения сектор и академичната общност. Рамката не създава нови правомощия и не въвежда задължителни изисквания към кандидатите, нито ограничава преценката на министъра. Тя има за цел да осигури по-ясна методическа и организационна основа за вземане на кадрови решения, както и по-голяма прозрачност и обществена видимост на процеса. Основният акцент е върху използването на правомощието за номинации като инструмент за дългосрочни цели – повишаване на ефективността, независимостта и доверието в съдебната система.
Документът обединява три основни елемента. Първият е компетентностен модел за ключови позиции като главен прокурор, председатели на върховните съдилища, директор на Националната следствена служба и административни ръководители в прокуратурата. В него законово определените функции са преведени в конкретни знания, умения и качества, необходими за заемане на длъжностите.
Вторият компонент е методика за оценяване на кандидатите, която включва обективни и проверими показатели за професионален опит, резултати от дейността, управленски способности и репутация.
Третият елемент е процедурна рамка със състезателен характер, която предвижда етапи за набиране, оценка и сравнение на кандидатите, както и механизми за публичност и прозрачност на процеса. В същото време не се фиксират конкретни срокове или технически детайли, които да ограничават гъвкавостта при прилагането ѝ.
Още през март Янкулов заяви, че целта е кандидатурите за ключови постове да бъдат излъчвани с подкрепата на професионални и граждански организации, преди да бъдат предложени на Висшия съдебен съвет.
