В една песничка се пееше: „Подаръци ще има за всички от сърце“. Цяла седмица дилъри и инвеститори очакваха с трепет заседанието на управителите на ЕЦБ, насрочено за четвъртък, когато трябваше да се реши до каква степен ще се разшири обхватът на извънредните мерки на банката за финансово стимулиране на пазарите. Иначе казано: колко още пари ще се изсипят на пазара. Излизащите през седмицата данни за състоянието на икономиките на Стария континент не бяха никак обнадеждаващи. Това беше и основната причина за срива на еврото спрямо долара. Очакванията за още по-голямо разхлабване на паричната политика на централната банка взеха превес. Купувачите на по-рискови активи се оживиха, в резултат на което апетитът за по-висока доходност се изостри. Цените на носещите по-голяма възвръщаемост корпоративни книжа, както и на държавните облигации (но с по-нисък инвестиционен рейтинг) се повишиха.
Цените и на българските книжа се повишиха, а доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената им, се понижи. Друг важен стимул за понижаване на доходността на българските книжа се оказа и яснотата за начина на финансирането, което държавата ни ще осъществи, за да покрие бюджетните си дефицити. Мнозина от пазарните участници у нас очакваха това да стане най-вече с вътрешни емисии на държавни книжа. Това означава по-голямо предлагане на ДЦК, т.е. по-ниска цена и по-висока доходност. Имаше очаквания доходността по петгодишните ни книжа да достигне 3%, че дори и 4%, а 10-годишните да ударят 5% на годишна база. Министерството на финансите обаче взе практичното решение да се финансира както от вътрешния, така и от външния пазар. Финансирането от вътрешния пазар обаче ще е за сметка на краткосрочни държавни бонове със срок до една година. Оказа се, че по-големи количества 5- и 10-годишни книжа няма да има. Ето защо тяхната доходност автоматично се върна на нивата отпреди два месеца, че дори и по-ниска. А пари в банковата система има в излишък. Най-малкото защото парите на Фонда за гарантиране на влоговете – около 2 млрд. лв., вече са на разположение на банките. А 2 млрд. лв., при това свободни – са много пари.
Ето защо цените на книжата ни се повишиха драстично. Еврооблигационната ни емисия с падеж след 10 години добави нови 50 цента към цената си и вече се търгува при 102.9 евро за 100 евро номинал. Всъщност това е рекордно висока стойност, откакто емисията бе пусната на пазара в началото на месец юли тази година. В момента нейната възвръщаемост е 2.6% на годишна база, което е със 7 базисни точки по-ниско спрямо предишната седмица, което също е нов рекорд.
Цената и на другата ни еврооблигационна емисия с падеж юли 2017 г. отбеляза повишение, но по-скромно. На междубанковия пазар тя вървеше по 107.95 евро за 100 номинал, което е с 25 цента по-високо от предишната седмица. Осигуряваната от нея годишна възвръщаемост на инвестицията се понижи и е 1.1%, а в края на предишната седмица беше 1.2 процента.
Драматично се понижи доходността на вътрешните ни емисии от държавни съкровищни облигации. Те реагираха светкавично на обявените от финансовото ведомство планове за външно финансиране. Цените им изхвърчаха в небесата.
Десетгодишните ни книжа вече се търгуват срещу феноменалните 109 лв. за 100 номинал. Доходността им е едва 2.9% на годишна база. Никога досега доходността на тази емисия не е била толкова ниска. Цената на емисията с падеж през януари 2019 достигна 103.2 лв. за 100 номинал и осигурява доходност от 1.7% на годишна база.
Министерството на финансите успешно пласира две емисии от държавни бонове всяка за по 400 млн. евро. На 1 декември се продаде едногодишната емисия при доходност 0.84% на годишна база и коефициент на покритие 3.07 пъти. Два дни по-късно се реализираха и деветмесечните книжа при 0.61% годишна възвръщаемост. Интересът към нея беше по-слаб – коефициентът на покритие бе 2.15 пъти.
На 8 декември Българската народна банка ще проведе 7-ми поред аукцион за преотваряне на емисия с падеж юли 2024 година.
Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
