Банковата ни система се държи като мечка при минусови температури – свила се е в бърлогата си и не шава. Спи и топи мазнини. Добре, че са големи, та да мирува звярът. Защото иначе лошо. В последния си доклад БНБ "рапортува", че към края на ноември ликвидността на банковия сектор е значителна – 28.84 процента. Толкова е голяма, че банките с чуждестранен капитал дори са започнали да връщат пари на своите "майки" извън страната – сумата е общо 532 млн. лева. За хората, които следят събитията в банковия сектор, това не е изненада. От близо половин година насам е ясно, че нашите банки изпитват затруднения да пласират свободните си средства като заеми за платежоспособни клиенти. Това потвърждават и ноемврийските данни за сектора, според които кредитите за фирми са се увеличили само с 57 млн. лв., а отпуснатите на населението намаляват. Независимо че лихвите по кредитите за търговски дружества и тези по жилищните заеми за гражданите продължават да пълзят надолу. Годишният процент на разходите за ипотечни кредити за населението е паднал под 7%, но дори и този факт не може да стимулира платежоспособните клиенти да сключат примерно жилищен заем. Затова банките с чуждестранен капитал предпочитат да връщат на майките си взетото от тях финансиране и дори им предоставят за управление по-голямата част от ликвидните си средства. Правят го с ясното съзнание, че ако им е нужна допълнителна ликвидност, централите зад граница ще ги финансират. Но е по-добре да не се стига дотам, защото, за разлика от тях, банките с български капитал не могат да разчитат на подобно финансиране, няма откъде. Стигне ли се до кризисна ситуация, колегите им ще капсулират ликвидните си авоари, а отвън няма кой да даде. Остава държавата като кредитор от последна инстанция. Държавата, а не БНБ.
Интересното е, че през ноември големите получатели на банкови кредити са други финансови институции. В случая става дума за банкови заеми на сума 551 млн. лева. Най-вероятно това са най-вече кредитни линии към фирмите за бързи заеми, защото те са изключително активни на пазара, пък и при тях не се прилагат толкова строги правила при подбора на кредитополучателите, както в банките. Само че и това финансиране е свързано с доста висок риск. Доброто е, че той не е концентриран в пет или десет субекта.
Привлечените средства в банките продължават да растат, но не и със скоростта, с която това ставаше до лятото на 2014-а. При това този ръст отново изцяло се дължи на влоговете на гражданите. Хората не харчат, а пестят всеки свободен лев в банковата си сметка. Нищо, че лихвите по тях драстично паднаха – средният им размер по годишните депозити е под 3%, и то благодарение на две банки с български капитал, които концентрират в себе си големи спестявания на населението. Докато повечето кредитни институции с чуждестранни собственици предлагат годишните си депозити за граждани с лихви под 2 процента. Но това явно не стряска хората и през ноември те са увеличи спестяванията си с 321 млн. лева. В тази ситуация цяло чудо е, че банковата ни система като цяло продължава да е печеливша. За ноември положителният й финансов резултат се увеличава с 55 млн. лв., а за единадесетте месеца на изминалата година той е 728 млн. лева.
