Г-жо Логофетова, от няколко месеца сте не само адвокат, но и председател на управителния съвет на ТЕКСИМБАНК. Как се чувствате като човек, който вече е част от финансово-кредитната система?
– Знаете, че аз винаги съм била част от банковия сектор, дори и като адвокат, защото съм работила основно за банките. Занимавала съм се с много банкови сделки, в това число и приватизационни, като адвокат на Банковата консолидационна компания. Винаги съм следяла пулса на банковата общност, защото с нея е свързана професионалната ми кариера. А това, че отскоро съм в управителния съвет на кредитна институция, разбира се, е ново предизвикателство. Истината е, че на такова място човек се чувства по малко по-различен начин, защото динамиката на работата е по-различна от тази на всекидневната адвокатска дейност.
Какво му е по-различното?
– Става дума за чисто мениджърска работа, която е свързана с многобройни управленски дейности, и то в банка като нашата, която е в процес на преустройство.
Новата ви работа няма ли да попречи на адвокатската ви практика?
– Искрено се надявам, че няма да попречи.
Аз обаче нямам предвид като време. Това че управлявате банка, няма ли да ви изправи пред опасността от сблъсък на интереси по дела, където представлявате други банки или техни клиенти?
– Нека разграничим представителството от управлението. Банката се представлява от двама изпълнителни директори. Аз съм председател на управителния съвет, но не и изпълнителен директор, защото като адвокат не мога да съм представител на търговец – банка или каквото и да е друго търговско дружество. Освен това в Закона за кредитните институции има специални текстове, според които, когато за едно лице има конфликт на интереси, то е длъжно да го декларира. И когато го направи, това лице не участва при вземането на определени решения в банката. С други думи, този въпрос е нормативно уреден, а аз като юрист познавам и спазвам закона. Така че проблем не може да възникне. Пък и като адвокат аз не бих поела дело на кредитна институция, по което от другата страна е ТЕКСИМБАНК.
Разкажете за наследството, което заварихте в ТЕКСИМБАНК?
– Нищо неочаквано. Това е една малка банка, насочена предимно към корпоративния сектор. Разбира се, има и лоши кредити, но техният дял в общия размер на активите не е много голям. Дори на фона на останалите кредитни институции ТЕКСИМБАНК е с относително чист кредитен портфейл.
Правим всичко възможно да уредим извънсъдебно взаимоотношенията си с клиентите, които имат затруднения с плащанията.
Кои са основните проблеми при събирането на просрочените вземания?
– Практиката показва, че причините клиентите да просрочват задълженията си са комплексни. Знаете, че пазарната конюнктура през последните две години е доста влошена. Макар в началото на годината да имаше оптимистични прогнози за развитието на икономиката през второто и третото тримесечие, събитията, които се случиха в Европа, неминуемо оставиха своя отпечатък и у нас. Първоначалният оптимизъм бързо започна да се стопява. Така че пазарната ситуация у нас се подобрява много бавно, ако въобще можем да говорим за подобряване.
Сериозно негативно влияние върху платежоспособността на компаниите оказва и голямата междуфирмена задлъжнялост. Нали разбирате, че ако партньорите ви бавят плащанията, това намалява и вашите възможности да обслужвате кредитните си задължения. Разбира се, има и много недобросъвестни клиенти, които могат, но не искат да плащат.
В какво се изразява тази недобросъвестност?
– Нали си спомняте, че имаше много компании, които се опитваха да накърнят интересите на кредиторите си, като се самообяват в несъстоятелност. Те разчитаха, че в хода на самата процедура ще могат да преместят срока, от който започва неплатежоспособността на фирмата преди датата, на която са взели кредита, и по този начин да обезсилят обезпеченията по него – най-вече ипотеките. Промените, които бяха направени в Търговския закон, обаче вече дават възможност на кредиторите да се защитят от подобни действия на длъжниците.
Как?
– Ако длъжникът е подал молба за несъстоятелност и преди откриването на процедурата, кредиторът също подаде такава молба, съдът вече разглежда само тази на кредитора и спира молбата на длъжника. Това до голяма степен намалява възможностите срокът на неплатежоспособността на фирмата да бъде обявен некоректно, така че да се обезсилят обезпеченията по взетите от длъжника заеми.
Разпределихте ли вече отговорностите между членовете на обновения управителен съвет?
– Да, защото такива са императивните разпоредби на нормативните актове, по които работи финансово-кредитната система. Между другото такива са и изискванията на европейските директиви, засягащи банките. Нашата цел в банката обаче е почти всички решения в управителния съвет да бъдат вземани след общо обсъждане и при консенсус. Няма да има едно тясно профилиране – еди-кой си отговоря за един сектор и неговото мнение е решаващо. В управителния, а и в надзорния съвет всички членове са професионалисти и затова смятаме, че мнението на всеки от нас тежи независимо от естеството на въпросите, които обсъждаме.
Добре де, но все пак вие не можете да се занимавате и с ликвидност, и с администрация, и с одит например. Затова ви питам какви точно са ресорите, за които отговаряте?
– Ще ви кажа за мене. Останалите членове си ги питайте да ви отговорят. Аз се занимавам с правното обслужване, разбира се, и с банкирането на дребно…
Значи са ви дали и чисто банков ресор?
– Да. Една от основните цели в стратегията ни за развитие е именно да наблегнем на банковите продукти за граждани – област, която до момента е била слабо застъпена в ТЕКСИМБАНК. Сега ние искаме да развием тези продукти и да ги допълним с много силно онлайн обслужване и интернет банкиране. Разбира се, ще продължим да развиваме и услугите за корпоративни клиенти.
Това банкиране на дребно, както го наричате, изисква много инвестиции както в клонова мрежа, така и в информационни системи и в персонал. Смятате ли че тези разходи ще се оправдаят?
– Смятаме, че да. Сигурно сте забелязали, че независимо от кризата, а може би точно заради нея има тенденция депозитите на хората в банките значително да нарастват. Това означава, че пазар за такива услуги има.
Но депозитите са само едната страна, другата са кредитите за населението. А платежоспособните граждани нещо не се блъскат пред клоновете за финансиране. Много от хората, които кандидатстват за заеми, го правят притиснати от обстоятелствата и често доходите им не ги правят надеждни длъжници.
– Този проблем, за който говорите, стои пред всички банки. Нали майсторлъкът е да се намерят онези хора, които едновременно са платежоспособни и имат потребност от финансиране. Точно за тази цел се правят така наречените пазарни проучвания. Смятам обаче, че ние като една по-малка и по-гъвкава структура можем по-лесно да се нагаждаме към потребностите на различните групи клиенти.
Да, но ТЕКСИМБАНК е малка структура, която не притежава така необходимата за банкирането на дребно широка клонова мрежа. Това няма ли да ви затрудни?
– Една от амбициите ни е да разширим клоновата мрежа. Предвиждаме в следващите две години да разкрием още 30-40 клонове и офиси.
Това обаче е свързано с разходи. Ще увеличавате ли капитала на банката?
– Това е въпрос към акционерите. Но аз смятам, че подобен ход ще е нужен, за да направим банката, запомняща се на пазара. Защото това наистина изисква разходи. Имайте предвид, че смятаме да развием картовите плащания, да обособим самостоятелна дирекция „Частно банкиране“, която да се занимава с управлението на активи и да предлага специални услуги на по-заможни клиенти. Ще засилим и партньорството си с небанкови финансови институции – застрахователни, пенсионни и други компании, което едновременно ще ни даде възможност за по широко присъствие на пазара и за предлагане на комбинирани финансови услуги на клиентите. Въобще наистина ще се постараем, когато хората се замислят на коя банка да станат клиенти, в листата им за избор винаги да стои и името на ТЕКСИМБАНК.
