Трилиони долари бяха заличени от световните фондови борси, от пазарите на облигации, на валути и на суровини, и от колапса на няколко криптоимперии през 2022-а, определена като най-турбулентната година, която са преживявали инвеститорите.
Глобалните борсови индекси олекнаха с 14 трлн. долара и отчетоха вторите в историята си най-слаби годишни финансови резултати, приключвайки 2022-а с около 20% по-ниски котировки, в условията на почти 300 увеличения на лихвените проценти и три възходящи движения с ръст на пазарната капитализация от по над 10% при всяко от тях.
Скокът на лихвите отне 3.6 трлн. щ. долара от технологичните гиганти.
Акциите на „Фейсбук“ и на „Тесла“ олекнаха с по над 60%, а на „Гугъл“ и „Амазон“ – съответно с 40 и 50 процента. В резултат, най-сериозен годишен срив с 33.10% и крайна цена за годината от 10,466.48 пункта регистрира високотехнологичният NASDAQ Composite. Следва S&P 500, заличил 19.44% от пазарната си оценка до 3,839.50 точки, и DJIA, поевтинял само с 8.78% на годишна база – до 33,147.25 пункта.
Десетгодишните щатски и германски облигации – базови „репери“ за глобалните дългови пазари и традиционни спасителни убежища в кризисни времена, загубиха съответно 17% и 25% в доларово изражение.
Черното злато завърши годишната си търговия с поскъпване от 8% след като в началото на март цената му беше скочила с почти 80% след нахлуването на Русия в Украйна. Природният газ пък приключи с почти 15% ръст на цените след скок с цели 140 процента.
По данни на „Рефинитив/Ройтерс“, доларовият индекс се е повишил с 8% в сравнение с началото на 2022-а.
Най-тежки загуби спрямо зелените пари отчитат украинската гривна, олекнала с 26%, новата турска лира, загубила 29%, египетският паунд – 37%, и ганайското чеди – 41 процента. Швейцарският франк се е обезценил с 1% към щатския долар; чешката крона – с 4%; еврото – с 6%; канадският, австралийският и новозеланският долар с по 7%; полската злота – с 8%; китайският юан – с 9%; британският паунд и норвежката крона – с по 11%, шведската крона – с 13%, японската йена и унгарският форинт – с по 14 процента. Има и печеливши, като короната си поделят бразилският реал и мексиканското песо, поскъпнали с по 6% спрямо американската валута през 2022-а. По петите ги следва новият перуански сол с 5% ръст и руската рубла – с 2 процента.
Водещата виртуална валута Bitcoin 60% от пазарната си оценка, а широкият криптопазар се сви с 1.4 трлн. долара след колапса на криптоимперията на Сам Банкман-Фрид „Еф Ти Екс“, „Селсиъс“ и на смятаните за „стабилни монети“ – terraUSD и Luna.
Основните виновници за пазарните трусове след края на пандемията от КОВИД-19 бяха препускащата инфлация и руската инвазия в Укрйна, нанесла огромни поражения на пазарите за суровини, и наложила преустройство на световния икономически ред, засегнали особено тежко ред индустриални области. Доколкото тези фактори ще продължат да влошават обстановката и през новата 2023-а, анализаторите не се ангажират с прогнози за бъдещето
