Икономистът Георги Ангелов пред „БАНКЕРЪ“ – част I:
Г-н Ангелов, как гледате на забраната върху вноса на украински суровини? Питам, защото интересите на бизнеса и потребителите много сериозно взеха да се разминават и вече никой не знае този внос полезен ли е или е вреден за българския пазар?
– Първо – такъв внос, особено на пшеница, няма.
А защо се говори за някакви 4000 тона?
– Вижте, България е голям производител на пшеница, но потребяваме много малко. Ние произвеждаме 6-7 млн. тона, но потребяваме – за храни и за фураж – само 1.5 милиона тона. Всичко останало го изнасяме за чужбина. Тоест – ние не сме вносител, а износител. Колкото до вноса от Украйна, той е изключително малък – 0.3% от нашето производство, така че по никакъв начин не може да влияе върху цените. Освен това никога не е имало и растеж на украинския внос, защото България просто няма нужда от това зърно.
Вижте първа част от видеото на интервюто с Георги Ангелов:
Да разширим малко – не става дума само за зърно, а за хранителни суровини и продукти – месо, яйца, сухо мляко и т. н., които при всяко положение биха били полезни за българския потребител.
– Да, но само да завърша за зърното, защото имаше протести на зърнопроизводители – казват – дайте да затворим вноса.
А това са едни от най-богатите хора в България.
– Точно така – те доста спечелиха миналата година. Тогава цените на зърното бяха рекордно високи – заради кризата и заради опасенията, че няма да има зърно, ако Русия и Украйна спрат да изнасят…
И запасяването…
– Да и запасяването. Днес обаче цените на световния пазар вече се нормализираха. Може да не са съвсем ниски, но са горе-долу на нивата от преди две години. Това е записано и в последния доклад на Министерството на земеделието – в момента зърното е около 430 лв. на тон в България, а преди две години е било 398-400 лв. на тон.
Откъде тогава идва тази врява сред зърнарите, която се пренася към изпълнителната власт, а оттам – и към политическия сектор?
– Идва от това, че зърнопроизводителите повярваха в „опорките“ на руската пропаганда, че Европа ще умре от глад, докато стои на тъмно и студено. И поради тези „причини“, цените на зърното ще скочат. Нашите производители задържаха зърното, вместо да го продадат. Разбира се, през пролетта и лятото на 2022 г. цените наистина бяха много високи, през октомври също бяха сравнително добри. Те обаче не пожелаха да продават…
Аз съм чувал, че офисите им са около Женевското езеро, но се хващат на руска пропаганда… Или това е отделна тема?
– Не е само руска, защото дори от БАН бяха излезли с доклад, според който имаше само два варианта: ако войната продължи една година – цените скачат с 200%, ако продължи половин година – ценовият растеж ще е само 100 процента. Нищо от това не се сбъдна, но това си е пропагандата. Сега отново се хващат на „руското хоро“ – цените падат заради евтиното украинско зърно. Няма такова нещо, цените просто се нормализират, защото миналата година бяха изкуствено високи. Вместо обаче да продават, те спекулативно задържаха зърното в складовете си в очакване на още по-високи цени, които просто не се случиха.
Не е ли в интерес на потребителя да ни споходи някакъв такъв пазарен натиск и чрез конкуренция да постигнем естествено сваляне на цените?
– България е износител, така че пазарният натиск идва от износа – когато цената на световния пазар пада, пада и на местните пазари. Това няма нищо общо с Украйна, защото тяхното зърно дори и да дойте тук, количествата са толкова малки, че не оказват никакъв ефект. Там, където наистина идва много украински внос – това е при слънчогледа.
Затова ли се нормализира цената на олиото?
– Украинският внос поразби картела, който държеше високите цени на слънчогледа и олиото. Това помогна за нормализацията на цените, защото големият внос на украински слънчоглед отиде за преработка и увеличаване износа на българско олио. От този украински внос – с 200 000 тона повече, отколкото през стопанския сезон 2021-2022 г. – почти нищо не е останало тук. Всимко е преработено и изнесено на световния пазар. Така че тук също няма никакъв директен натиск върху местните производители, защото България е крупен производител на олио, но не отглежда достатъчно слънчоглед. И затова трябва да внася…
Тук браншови проблеми не мога да съзря.
– Основният проблем е, че цените падат – това е. Цялата земеделска продукция, която миналата година беше на рекордни цени, сега е на ниски цени и който е продал навреме, е реализирал големи печалби, инвестирал е в бизнеса и е станал по-производителен. А който е чакал по-високи цени, е реализирал единствено спекулативна загуба. Това е. .
А аз като потребител мога ли да попитам защо цените на хляба и на зърнените храни не падат изобщо, при положение, че те били притиснати – зърното им щяло да изгние, не могат да го пласират. А защо не го продадат на половин цена и не направят услуга на потребителите?
Те не го продават, чакайки нещо да се случи, но то нищо не може да се случи, защото идва нова реколта. Вие разбирате, че сега ще дойдат нови 6-7 млн. тона, които трябва да влязат в складовете. А преди това трябва да бъде продадено старото зърно, което може би е около 3 млн. тона. Тоест – сега ще има още по-голям натиск за падане на цените. И колкото повече се чака, толкова по-големи ще бъдат загубите.
Европейският съюз ще компенсира само разликите между по-скъпите торове и горива. И категорично няма да финансира правенето на свръхпечалби. Така че, който си е свикнал на високите цени и на свръхпечалбите… това си отива. И заради това казвам – малко провокативно – че ние живеем в дефлационна среда.
Пълен парадокс – при тази висока инфлация ние живеем в дефлационна среда
– Точно това е – миналата година беше инфлационният бум, това беше идеално за бизнеса – вдигаш цените, разходите по-малко растат, цените по-бързо растат и правиш печалба. Това беше добре за бюджета. Бюджетът се напълни с пари – толкова пари не е имало в историята! Сега е обратното – намаляват цените на едро и на тока – най-големият ни износ през миналата година беше токът, но вече има 59% спад на количеството ток, а отделно и цената е спаднала. Тоест – от износа на ток почти нямаме печалби. По същия начин е със зърното и слънчогледа. Тези, които през 2022 г. спечелиха най-много, сега губят в дефлационната среда. Надявам се крайният потребител скоро да започне да печели.
Всъщност, човек би се запитал и друго – защо украинското зърно и украинските суровини са по-евтини от българските, след като нашите земеделци получават евросубсидии? Излиза така, че или нашата евросубсидирана работа е нерентабилна, или непрекъснато искаме да правим много големи печалби…
– Мисля, че второто е по-вероятно, но не е толкова нерентабилно. Всъщност зърнопроизводството в България е един от най-печелившите бизнеси – особено през миналата година и особено като включим и субсидиите. Това е най-субсидираният сектор в българската икономика – говорим за милиарди всяка година, които влизат като субсидия. Това, между другото, е един от големите проблеми – защо всички субсидии хвърляме за зърнопроизводство? За нещо, при което добавената стойност и трудовия ресурс са най-малки? Това е най-лесната продукция – ореш, сееш, жънеш. Не е като при плодовете и зеленчуците, където се иска много и всекидневен труд – поливане, прекопаване, плевене, торене… Да не говорим за животновъдството. Тоест – селското ни стопанство е като маса с един крак, вместо с четири – имаме си зърнопроизводството, но си нямаме нищо друго. Това е най-големият бич на хранителната ни индустрия – зависими сме от много внос.
А дали в тази реакция на правителството няма и някакъв геополитически елемент? Тоест ние да покажем още веднъж, че по отношение на конфликта в Украйна ние сме, меко казано, „неутрални“. Дали го няма и това – след като няма икономическа логика в действията ни.
Вие сигурно си спомняте миналата година, когато дойде служебното правителство. Първата му работа беше да каже, че връща руския газ, защото бил най-хубав и най-евтин. И какво стана? Абсолютно нищо. Защото самото правителство разбра, че „Газпром“ не иска да продава газ, а да остави Европа на тъмно и на студено през зимата. Е, и това не се случи, нали? Всъщност, най-парадоксалното е, че тази ситуация ни се отрази много благоприятно – днес вече имаме доказателства, че сме си поискали газа, но те не са ни го дали. Защото преди се твърдеше точно обратното – те ни го дават, но ние не го искаме.
