Дойде време чиновническото войнство, назначавано главно заради партийната му вярност към предишните управляващи, да свие перките. Едва ли някога за някого е било тайна, че топлите и ненатоварени откъм работа постове в директорските и надзорни бордове на държавни предприятия приютяваха главно „наши хора“. Хем от най-различно естество – партийни активисти, съученици и състуденти, субекти на интимно и професионално съжителство, стринки и балдъзи… Хем обединени и подчинени на общото правило „Колкото повече слушкаш, толкова по-дълго папкаш!“
По всичко личи, че за новият икономически министър Богдан Богданов тази „матрица“ е тежко сбъркана и ужасно неефективна. И затова той предприе действия, водещи до рязко орязване на разходите, заделяни за възнаграждения на директорските бордове на дружествата под шапката на Министерството на икономиката и индустрията.
След анализ на финансовото състояние на тези дружества, по-голяма част от които са под шапката на мастодонта „Държавна консолидационна компания“, рецептата за тяхното оздравяване се оказва (съвсем очаквано, между другото), адски кратка –
брутално орязване на възнагражденията,
които са.. неадекватно високи с оглед постигнатите резултати.
Установено е, че въпреки изобилието от управленски проблеми и незадоволителни финансови резултати, началниците на тези предприятия са оценявали собствената си некомпетентност повече от прекрасно – над 12 000 лв. месечно. На човек, естествено, не на „отбор юнаци“…
И още – по време на проверките е установено, че висшите чиновници не са забравили да оставят отворено още едно „държавно кранче“ – в тяхна полза, естествено: т. нар. представителни разходи, чрез които
в личните им „потребителски кошници“
са потъвали допълнително по още 20 000 лева.Пак на калпак…
„Тези разходи също ще бъдат орязани, а контролът върху и начините за тяхното разходване ще бъде засилен“, обеща министър Богданов, който – ако не му мине котка път – като нищо ще изпълни ангажимента си и ще ореже безобразния началнически „порцион“ в директорските и надзорните съвети.
Законът за публичните предприятия и правилника за неговото прилагане му позволяват да направи точно това. И то без да съгласува намеренията си с партиите от (не)коалицията, с плаващото парламентарно мнозинство или с нам кое си посолство.
По информация на „БАНКЕРЪ“, идеята на министър Богданов е „оперативните“ началници и техните „надзорници“ вече да получават най-много
три средни работни заплати, т.е. 2500-3000 лева.
Разбира се това е началото на готвените промени, тъй като в някои от дружествата проверките продължават.
Според информация на ведомствения пресцентър, след всяка приключена проверка незабавно ще бъдат предприемани мерки за отстраняване на констатираните нарушения и оздравяване на съответното дружество. Като това ще се прави с оглед предписанията, заложени в нарочна Програма по оздравяване и преструктуриране на публичните предприятия. Разработката й ще премине през няколко етапа, а окончателното й приключване е планирано за края на 2023 година.
Поредното обещание за светло бъдеще, което никой няма никакво намерение да изпълнява?
Нищо подобно! Оповестените мерки за привеждане на началническите заплати в някакъв що годе приличен вид, е първия етап от тази програма. Като пълното му „наименование“ е…
ограничаване на разходите и неправомерното разходване на средства.
Втората цел, която ще гони икономическото ведомство с тази програма е гарантиране на управленския капацитет в държавните дружества. За тази цел екипът на министър Богданов е запретнал ръкави и да актуализира бизнес програмата за периода 2024-2026 година, да разработи и внедри система за мониторинг и контрол.
В тази връзка няма как да не припомним, че наскоро финансовият министър Асен Василев също обяви „кръстоносен поход“ срещу
огромните разлики на заплатите в публичния сектор.
И без заобикалки съобщи, че членове на държавни директорски бордове получават заплати, които са два-три пъти по-високи от трудовото възнаграждение на министър-председателя.
Не пропусна и да коментира и факта, че някои директори на държавни болници са си изписвали възнаграждения, стигащи
до 40-50 пъти над средната заплата в подопечното им заведение
и надхвърлящи понякога… 80 000 лв. месечно.
В типично негов стил, финансовият министър Асен Василев разконспирира и възнагражденията на по-скромните фирмени босове на държавна издръжка – между 15 000 и 40 000 лв. на месец. С уклон, разбира се, към горната граница…
Последното, преведено на човешки език, означава само едно: достатъчно е веднъж да си вписан в такъв борд и да участваш във вземането на „най-важните решения“. Дали обаче одобряваш или отхвърляш тези решения по телефона, по пощата или по някакъв друг начин – няма абсолютно никакво значение. Важното е поне два пъти месечно подчинените и колегите ти да те виждат как идваш на работа, да слагаш парафите си под протоколите от заседанията и… да си тръгнеш със служебната кола, оправдавайки по този начин и заплатата на персоналния ти шофьор.
Дай, Боже, всеки му такъв изнурителен делник…
