Най-авторитетният финансов надзорник на планетата предупреждава за „допълнителни предизвикателства и шокове“ през идните месеци защото високите лихвени проценти подкопават икономическото възстановяване и застрашават ключови сектори, между които и недвижимите имоти. В регулярно осъвременяваната икономическа перспектива за лидерите на Г-20 преди срещата им на високо равнище в Ню Делхи на 9 и 10 септември, председателят на базирания в Базел Борд за финансова стабилност Клаас Кнот посочва, че „глобалното икономическо възстановяване губи ускорение и основните икономики все по-силно усещат ефекта от растящите лихви“. Той допълва, че „със сигурност ще има по-нататъшни предизвикателства и шокове за световната финансова система през идните месеци и години“.
Финансовите пазари са сравнително стабилни – добре дошло облекчение след поредицата от кризи през тази година, „повалили“ средногабаритните американски кредитори „Силикон Вели бенк“ и „Сигнъчър“ и довели до заличаването на швейцарската „Креди Сюис груп“ и поглъщането й от местния конкурент „Ю Би Ес“. Независимо от това, Кнот посочва, че рисковете във финансовата система все още са налице, въпреки че „заразата“ от събитията през февруари и март е ограничена. Шефът на надзора съветва оторизираните органи да следят особено изкъсо сектора на недвижими имоти за евентуални признаци на стрес заради силната му зависимост от повишението на лихвените проценти и настоява инвеститорите, които предоставят финансиране на бранша „да управляват разумно рисковете“.
По-високите лихви изискват време, за да повлияят изцяло на реалната икономика защото някои длъжници са взели кредити с фиксирани лихвени проценти преди Федералният резерв, Европейската централна банка и „Бенк ъф Инглънд“ да започнат да затягат паричната дисциплина, за да овладеят напиращата инфлация. Кнот е убеден, че потенциалът от по-нататъшни пазарни турбуленции подчертава необходимостта от „цялостно и последователно“ прилагане на капиталовите правила за глобалните банки, договорени от регулаторите през 2017-а, които трябваше да влязат в сила до 2023-а. Той обръща внимание и на нуждата от по-стриктно регулиране на небанковите финансови институции (които обхващат всякакви субекти и услуги – от частно кредитиране до хеджингови фондове и застрахователи) и смята, че е „жизнено важно“ да се осъществяват договорени реформи за справяне с рисковете на тези пазари.
Отделните региони по света вземат с различна скорост мерки за регулиране на небанковите финансови играчи, включително и за въвеждане на разпоредбите за дружествата от паричните пазари, взаимните фондове, задлъжнялостта, маржовете и ликвидността на пазара на облигации. Различни са графиците и за банките. Съединените щати съобщиха през юли, че няма да прилагат капиталовите изисквания за кредиторите до средата на 2025-а – около шест месеца по-късно от Европейския съюз и Великобритания, които, от своя страна, също обявиха закъснения, за да дадат повече време на банките да се настроят към новия режим.
Въпреки че пакетът се описва като „ендшпил“ за регулирането след финансовата криза (от 2008-а), паричните експерти вече обмислят нов набор от подобрения за справяне с някои слаби места, станали видни през тази година. Сред тях са затягане на правилата за капитала и ликвидността и принуждаване на Съединените щати да прилагат договорените в глобален аспект мерки за по-широк кръг от банки. Кнот пък обещава, че Бордът за финансова стабилност ще публикува скоро доклад за „научените уроци“ от тазгодишната банкова криза и за „бъдещите приоритети на политиката“.
