Растежът на БВП у нас, изпреварващ спрямо страни като Гърция, Румъния и Унгария, се дължи почти изцяло на вътрешното потребление. Девизът на българина „Веднъж се живее!”, ненакърнимо работи, въпреки поскъпването и неподозираните рискове на международната среда. Спестовността остава чужда, а при завишени цени това е радост за правителството, което и каквото да е то.
Но!
Икономическият растеж е движен от крехки и неустойчиви дори в средносрочен план фактори. Накратко, в значителна степен отчитаният ръст на БВП е резултат от потребление, а то на свой ред се подхранва от увеличавани с висок темп заплати и пенсии, нарастващ кредит за домакинствата и държавни разходи при бюджетен дефицит.
Същевременно износът и инвестициите в частния сектор стагнират. Тези източници на растежа в един момент, при това не твърде далеч във времето, ще се изчерпят. За това предупреждава Лъчезар Богданов от ИПИ. И няма по-добро доказателство за неговите думи от данните на националната статистика. Те са за миналата година, но трендът продължава почти без корекции, въпреки отрицателните ефекти от войните, които ни заобикалят.
Според НСИ през 2025 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е 14 403 лв. (7364,14 евро) и нараства с 12 на сто в сравнение с 2024 година. За последните десет години (2016 – 2025 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 2,8 пъти. Миналата година българските домакинства са изразходвали 12 661 лв. (6473,47 евро) средно на човек, което е с 8,1 на сто повече в сравнение с 2024 година. За периода 2016 – 2025 г. разходите на домакинствата се увеличават 2,7 пъти. На годишна база ръстът на доходите изпреварва този на разходите с 3,9 процентни пункта. А това значи запазване на жизненото равнище и сериозен потенциал за харчене.
Реалните доходи на домакинствата нарастват с 9,7 на сто през 2025 г. в сравнение с 2024 г., а индексът на реалните доходи през 2025 г. спрямо 2016 г. е 181,4 на сто. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2025 г. той е 57,2 на сто, което е с 2,2 процентни пункта повече в сравнение с 2024 г. и с 2,9 процентни пункта повече спрямо 2016 година. Продължаващият ръст на заплатите обаче помпа бюджетния дефицит. Според Богданов за първото тримесечие на тази година той е висок и при настоящата траектория ще надхвърли 3% за година. Моделът с удължителен закон за бюджета от предходната година не е гаранция за фискална консолидация.
Всичко това се случва при благоприятна за бюджета стопанска конюнктура и впечатляващо висок ръст на приходите. Причината за дефицита, както и през миналата година, е в изпреварващото нарастване на разходите. Което посочва и нужните стъпки за решение – охлаждане на харченето. Но реалността ни предлага всеобщ и понякога откровено нагъл натиск за субсидии, помощи и преференции. Сякаш всички организирани групи по интереси в бизнеса и обществото изобщо са прегърнали максимата „Никога не оставяй една криза да остане неизползвана“ – а сега енергийният шок от войната в Близкия изток дава „идеално“ извинение за всякакви искания към държавата.
Който и да управлява ще трябва да се съобрази с липсата на фискално пространство за допълнително увеличаване на дефицита чрез повече разходи. Това означава, че каквито и мерки да се обсъждат и предприемат, те трябва да бъдат ограничени, прецизно насочени и (на)временни. Алтернативата е свръхдефицит, бюджетна криза и принудително свиване на дефицита в условия на риск от рецесия и спад в доходите, казва Богданов.
Извън прекия ефект през високите цени на горивата и някои ключови суровини, продължаването на войната в Близкия изток може да създаде достатъчно дълбок енергиен шок, който да забави глобалния растеж и да вкара Европа в рецесия. Никой не може да каже кога ще бъде разрешен конфликтът, нито колко ще струват петролът, природният газ или торовете. Българските експортно-ориентирани предприятия вече изпитват негативните последици от почти изчезналия икономически растеж в основните търговски партньори в последните години. Едно бъдещо влошаване на външната среда ще доведе до много по-осезаем спад в частния сектор, загуба на работни места и ограничаване на ръста на заплатите, а оттам и допълнителен неблагоприятен ефект върху бюджетните приходи.
Връщайки се към началото, България ще влезе в подобен сценарий без никакъв буфер в публичните финанси – именно защото не се спазваше логиката в „добрите време“ да се трупат излишъци, за да има възможност за мерки и действия при кризи, изтъква Богданов.
