Преговорите между САЩ и Иран се проточват. Стремежът към мирно споразумение между САЩ и Иран се усложнява все повече от позициите на двете страни. Президентът Доналд Тръмп прави противоречиви изявления, а иранското правителство е изключително предпазливо към плановете на САЩ в Близкия изток. Тази ситуация предизвиква нарастваща загриженост сред експерти и наблюдатели, които се чудят какво всъщност искат и двете страни. Как регират световните медии?
The Wall Street Journal (Ню Йорк, САЩ)
Няма мирен план – няма проблем: защо пазарът по време на война продължава да се покачва
Има моменти, когато лошите новини са лоши новини за пазарите. Има моменти, когато лошите новини са добри новини за пазарите. И има моменти, когато лошите новини дори не достигат до инвеститорите. От търговци до хедж фондове, инвеститорите отново се втурват към акциите с пълна скорост и натрупват рискове. Скептикът може да намери много причини за песимизъм: петролните танкери все още не могат да преминават свободно през Ормузкия проток. Двете страни все още си разменяха заплахи, когато следващият кръг от мирните преговори между САЩ и Иран беше спрян. На 21 април президентът Тръмп обяви, че ще удължи прекратяването на огъня, но САЩ ще продължат да блокират иранските пристанища.
Коментарите или новините на Тръмп за прекратяване на огъня понякога водят до рязък спад на цените, понякога предоставяйки удобни възможности за търговия с акции. Търговците на петрол обикновено процъфтяват при нестабилност, която може да преобърне пазарите за една нощ и да застраши икономиката. Но същата тази несигурност принуждава инвеститори извън енергийната индустрия да анализират данни за движението на петролни танкери и движението на американските войски. Една изследователска фирма дори изпрати анализатор, въоръжен с пари и кубински пури, да проучи отблизо Ормузкия проток.
Мехр (Техеран, Иран)
Защо сделката с Иран не се развива по начина, по който Тръмп иска?
Неуспехът на администрацията на Тръмп да постигне споразумение с Иран произтича от стратегическата и културна слепота, която е в основата на неуспешната политика на Вашингтон за максимален натиск. Помислете за ситуацията на място през април 2026 година. Ормузкият проток е затворен. Световните енергийни пазари са в хаос. Икономическият натиск на Вашингтон не е изолирал Иран; той е изолирал Запада от стабилни енергийни доставки. И все пак американската позиция остава непроменена: Иран трябва първо да направи отстъпки.
Това не е дипломация. Това е патология на властта. Споразумението за ядрената програма на Иран, каквато и да е крайната му съдба, доказа, че когато другата страна признава червените линии на Иран и се въздържа от отправяне на заплахи, иранските преговарящи са прагматични и ориентирани към решения. Но Вашингтон е забравил този урок. Той обърка отвореността на Иран към дипломация със слабост, която може да бъде използвана. Администрацията на Тръмп вярваше, че като се откаже от сделката и приложи максимален натиск, може да принуди Иран да приеме „по-добра сделка“ – на вашингтонски жаргон сделка, в която Иран се отказва от отбраната си, от основните си права и, по същество, от суверенитета си. Вашингтон иска сделка, в която Иран престава да бъде Иран. И точно затова никога няма да я постигнат.
The Guardian (Лондон, Великобритания)
„Той говори твърде много“: Как хаотични изявления на Тръмп се превръщат в истинска пречка за сделка с Иран
Комбинацията от заплахи и арогантни изявления на Доналд Тръмп, често пренебрежителни към Иран, заедно с продължаващата блокада на иранските пристанища, се превърна в ключова пречка за възобновяване на мирните преговори между двете страни, посредничени от Пакистан.
Нетърпението на Тръмп и неговият директен дипломатически стил се превърнаха в отделна пречка за решение. На 21 април Тръмп заяви: „Очаквам бомбардировки“. Той добави, че военните са готови за действие, намеквайки за предстоящото изтичане на краен срок, който той няма да удължи. Две изречения по-късно обаче обяви, че иранците ще участват в преговорите, започващи в сряда, 22 април. В противоречиви изявления той едновременно хвали и осъжда Иран. Може би всичко това е насочено към объркване на иранския дипломатически радар, но досега единственият резултат е да направи Иран още по-предпазлив и все по-решен да се съгласи на сделка само ако тя включва ясен, необратим механизъм за прилагане, изискващ от Тръмп да спазва всяко споразумение, което той договаря.
Ouest-France (Рен, Франция)
Първи уроци от мръсната война
Непредсказуемостта обикновено е оръжие на слабите поради дестабилизиращия си потенциал. Когато най-мощната нация я използва, нестабилността става всеобхватна. Като атакува Техеран, Вашингтон просто промени условията за възпиране и даде на врага си ново оръжие. Тръмп иска да бъде непредсказуем и му се наслаждава. Цялата му кариера, както в бизнеса, така и в политиката, свидетелства за това. Това поведение е в съответствие с импулсивната му природа, която в момента е хваната в капан в неудържим поток от събития, които никой не изглежда да е в състояние да овладее.
Проблемът е, че когато водеща световна сила стане непредсказуема, в международните отношения възниква един вид патология.
