Сигурността на Европа не може да бъде гарантирана само с кухи политически декларации, а изисква реална военна готовност, координация и стратегическо единство. Това беше основното послание на срещата на върха на формата „Букурещката деветка“ (B9), която се проведе в румънската столица на 13 май. Форумът събра лидерите на държавите от източния фланг на НАТО, както и представители на северните съюзници, генералния секретар на Алианса Марк Рюте и президента на Украйна Володимир Зеленски. Срещата се превърна в ключова подготовка за предстоящия форум на НАТО в Анкара през юли и ясно показа, че държавите от Източна Европа настояват за по-решителен отговор срещу руската заплаха.
Полският президент Карол Навроцки отправи едно от най-категоричните предупреждения по време на форума. Според него Европа вече не може да си позволи да разчита единствено на дипломатически формулировки и символични гаранции. Той подчерта, че сигурността на континента трябва да се основава на „сила, готовност, солидарност и решителност“. Навроцки подчерта, че именно държавите от източния фланг са разбрали най-рано опасността от възраждането на руските имперски амбиции.
Форматът B9 беше създаден през 2015 година от Полша и Румъния след анексирането на Крим и началото на руската агресия в Източна Украйна. Целта му е да координира позициите на страните от източния фланг на НАТО и да гарантира, че специфичните заплахи за региона ще бъдат взети предвид при стратегическите решения на Алианса. Днес в групата участват България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия и Естония.
Тазгодишната среща в Букурещ обаче надхвърли традиционния формат. За първи път към дискусиите се присъединиха и северните съюзници – Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и Исландия. Това разширяване има важно стратегическо значение, защото оформя нова ос за сигурност от Арктика до Черно море. Навроцки определи тази зона като „непрекъснат пояс на сигурност“, който трябва да се превърне в гръбнака на колективната отбрана на НАТО.
Румънският президент Никушор Дан също подчерта значението на единството в момент на силно напрежение в международната среда. Според него основната задача на форума е да укрепи трансатлантическата връзка и да покаже, че европейската сигурност остава неделима от американското присъствие в Европа. Букурещ и Варшава очакват решение от Вашингтон за евентуално прехвърляне на американски войски от Германия към източния фланг, което би засилило отбранителните способности в региона.
НАТО 3.0 и новата отбранителна архитектура на Европа
Една от най-важните теми на срещата беше концепцията „НАТО 3.0“, представена от генералния секретар Марк Рюте. Според него това не означава отслабване на ангажимента на Съединените щати към Европа, а поемане на по-голяма отговорност от европейските съюзници за собствената им конвенционална отбрана.
Идеята предвижда Европа постепенно да увеличи военните си способности, докато САЩ запазят ролята си на основен ядрен гарант на Алианса. По този начин Вашингтон ще може по-гъвкаво да разпределя ресурсите си и към други стратегически региони, включително Индо-Тихоокеанския.
Рюте подчерта, че европейските държави вече започват да реагират на американските очаквания. Той даде за пример Германия, която планира до 2029 година да увеличи военните си разходи до над 150 милиарда евро годишно. Това би означавало почти двойно увеличение спрямо нивата от 2021 година и би превърнало Берлин в един от най-големите военни инвеститори в Европа.
Срещата в Букурещ постави също така силен акцент и върху необходимостта от разширяване на европейската отбранителна индустрия. Лидерите настояха за увеличаване на производствения капацитет, стабилизиране на веригите за доставки и ускорено развитие на нови технологии. Особено внимание беше отделено на дроновете и системите за противодействие срещу безпилотни апарати.
Марк Рюте посочи, че войната в Украйна е показала колко неефективно е използването на скъпи ракети срещу евтини дронове. Според него НАТО трябва спешно да разработи по-ефективни и икономически устойчиви средства за въздушна защита. Украйна пък вече се разглежда като своеобразна лаборатория за модерна война, в която се тестват нови технологии, тактики и системи за защита.
В общата декларация след форума държавите от B9 подчертаха, че повтарящите се руски нарушения на въздушното пространство на източния фланг налагат изграждането на интегрирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана. Това е особено важно за страните около Черно море, които са подложени на постоянен риск от ескалация на конфликта.
Украйна остава в центъра на стратегиите на НАТО
Присъствието на Володимир Зеленски в Букурещ потвърди, че Украйна остава основният въпрос в дневния ред на блока. Украинският президент призова съюзниците да не допускат Москва отново да диктува условията за сигурност в Европа чрез заплахи и ултиматуми.
Зеленски заяви, че най-ефективната подкрепа за Киев са оръжията и системите, които реално могат да спрат руските атаки. Той благодари на европейските държави за помощта, но подчерта, че сигурността на Украйна е пряко свързана със сигурността на целия континент.
Полският президент Карол Навроцки беше още по-категоричен, като изтъкна, че няма съмнение кой е агресорът във войната. Според него всякакви бъдещи мирни договорености трябва да бъдат определяни единствено от Киев, а не налагани отвън. Той предупреди и за ролята на Беларус, която продължава да подпомага руските операции срещу Украйна.
Лидерите обсъдиха и напредъкът по бъдещите гаранции за сигурност на Украйна. Рюте обяви, че работата по нов механизъм за възпиране на Русия е почти завършена. Целта е Москва да разбере, че ново нарушение на примирие или мирно споразумение би довело до незабавен и тежък отговор от страна на съюзниците.
На срещата на върха в Букурещ България беше представена само на ниво посланик чрез постоянния представител в НАТО Николай Милков. Липсата на президентско или премиерско участие предизвика критики от страна на опозицията и постави въпроси за позицията на страната ни по ключовите теми за сигурността в региона.
Междувременно лидерите на B9 потвърдиха ангажимента си постепенно да увеличат военните разходи до 5 процента от БВП. Според Навроцки това не е амбициозна цел, а минималното необходимо условие за защита на Европа в условията на нарастваща нестабилност.
Форумът приключи с решение следващата среща на върха на B9 да се проведе във Варшава. Полша вече открито демонстрира амбиция да бъде политически и военен лидер на източния фланг. В същото време страните от региона изпратиха ясно послание към Москва, че Източна Европа повече няма да бъде периферия на НАТО, а негов стратегически център.
Срещата в румънската столица показа още нещо важно, че след години на колебания Европа постепенно започва да приема сигурността като въпрос на реална военна мощ, а не само на хартия и кухи дипломатически декларации. В контекста на продължаващата война в Украйна и растящото напрежение между Русия и НАТО това може да се окаже най-същественият политически извод от форума B9.
