Главният съдебен инспектор с отдавна изтекъл мандат Теодора Точкова се разсърди на медиите за публикации относно представени по-рано от Български институт за правни инициативи данни за имуществените декларации на магистратите. От реализираното право на отговор става ясно, че Точкова се докачила от тезата за „лукса“ и „привилегиите“ за съдиите, прокурорите и следователите, независимо че информацията е въз основа на подадени от самите тях до съдебния инспекторат данни.
Според Точкова не ставало въпрос за истински анализ, а за „компилация от процентни дялове, таблици и графики, които нямат характер на сериозно изследване. Публикуваме отговора на Теодора Точкова с някои съкращения:
„На 19.05.2026 г. на сайтовете на електронните медии „Сега“ и Lex News са публикувани статии, озаглавени съответно „Магистратите притежават апартаменти и къщи за над 1,4 млрд. евро. 4162 магистрати са декларирали над 20 000 придобити имота и над 7000 автомобила“ и „Средният магистрат в България – с два апартамента и кола за около 30 000 лева“. Информацията е препечатана и в други медии. Публикациите се позовават на извършен от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) анализ на декларираните имоти и автомобили от магистратите в подадените пред Инспектората към Висшия съдебен съвет имуществени декларации за периода 2017 г. – 2024 г.
Основните проблеми в „анализа“ са фундаментални:
– не е ясна методологията, въз основа на която е извършен анализа; не се посочва как точно са обработени данните, какъв е бил извадковият подход и дали изобщо е направена проверка за грешки или дублиране в декларациите.
– не е ясен също обхвата на данните – кои видове декларации са обхванати от анализа ( ежегодни, коригиращи, при встъпване в длъжност, при освобождаване от длъжност или тези, подавани една година след освобождаването); това е съществено, защото различните видове декларации отразяват различни периоди на деклариране и могат драстично да изкривят информацията за имуществото на магистратите.
– имуществото на магистратите е оценено като средна стойност и обща стойност по „текущи цени“; не става ясно как са определени „текущите цени“ – по какви пазарни справочници, по какъв метод на оценка, с какви коефициенти за инфлация или регионални разлики е направено остойностяването; това позволява произволно завишаване на числата и лесно манипулиране на възприятието.
Вместо прозрачен и прецизен анализ на читателя се поднася тенденциозен текст, който смесва средни статистически данни с внушения за „лукс“ и „привилегии“ на българските магистрати. Едно обобщение от типа „Х процента от магистратите декларират имоти на стойност над Y лева“ се превръща в медийно послание, че магистратите живеят в разкош за сметка на данъкоплатеца, без да се прави разлика между наследени имоти, имоти, придобити преди назначаването, имоти на съпрузи или реално текущо състояние.
Това не е анализ. Това е класическо използване на публично достъпни данни с цел дискредитиране на магистратите. Когато методологията е неясна, а интерпретацията – превратно обобщена, резултатът не е журналистика или граждански контрол, а поредната порция публичен линч с цифри.“
