Чиста случайност ли е, че банкерите и рибарите празнуват на една дата. Едва ли. И едните и другите замятат въдици-оферти като разчитат на уникалната си стръв, за да кълве. Някои хващат едри шарани, а други – цаца, сулка и хамсия. И понеже ние сме от неправилната страна на въдицата, разбирай не откъм дръжката, а откъм кукичката,можем Коледно да си отпуснем душата с малко майтап. А банкерите като хора, които работят с чужди пари, имат чувство за хумор и се надяваме да се посмеем заедно на народния хумор. Както пише на Дома на хумора и сатирата в Габрово „Светът е оцелял, защото се е смял“.
Първо, бързам да ви споделя най-новата си бизнес идея. (От човек, фалирал два пъти, си заслужава да се взема акъл.)
Това е една проста схема за забогатяване в пет стъпки.
1. Сключвате договор с мобилен оператор за импулсен номер.
2. Взимате кредит от банката.
3. Не изплащате кредита.
4. От банката и колекторските фирми звънят денонощно на импулсния ви номер.
5. Трупате първия си милион.
Не съм я пробвал още, може би работи, но все пак помнете! Най-лесния начин за забогатяване в България е да си купувате билети с изтъркване. Като гледам телевизора, не остана село без печеливш. Хората вече забравиха радости и грижи и със вид на начинаещи шахматисти търкат с картите от лотариите с монети и трепетно очакват банкноти. Като дойдат – чувате ли отговорите – на децата, за къщата, за екскурзия – задължително. Но и за покриване на лоши кредити. Значи, банките да не чакат депозити, защото парите отиват за изтъркване, но да разчитат сигурно да да намалят рисковите си експозиции по кредитите с част от печалбите от това действие.
Като казах „кредити“, та се сетих една смешка за длъжниците по тях. В Щатите си си имат „Окупирай Уолстрийт“, в Гърция – „охи“, в Сърбия – …неудобно ми е да цитирам. Ние обаче сме по пасивните протести. Вижте колко прекрасно-примамливо изглежда този:
Пожарникарят бездействаше.
Банката гореше.
Кредитът се погасяваше.
Андрешковска работа, ще каже някой. Но не е точно така дори и по една причина – според банките договорите са доброволни споразумания между тях и клиентите, които и двете страни могат да променят, само че банките – едностранно. Точно тук се надига „вековната злоба на роба“ и се ражда този фолклор:
Съдията: „Защо ограбихте банката?“
Подсъдимият: „Тя първа започна“.
Но нека се върнем към всекидневния тих труд на банкерите, защото „парите обичат тишината“. И да видим, че всъщност те работят с хора, които комай никога не са достатъчно подготвени да влязат в клоновете, нещо като отиването при зъболекар. (Обикновено зъбоболът минава от само себе си, още при първата крачка към зъболекаря, но при банките острата финансова недостатъчност често не позволява такова пораженчество).
Затова нека чуем разноликия хор на хората пред гишетата.
– На вратата пише, че работите само понеделник и петък /понеделник – петък/.
– Извинете, с хора работите ли ?
– Ще внасяте или ще теглите?
– Аз тегля цял живот!
– Ша внасям на идин ибан.
– Миналия път бяхте с друга прическа, или по-скоро не бяхте вие.
– Егн-то ми е 0889, не не 0898, абе 8301…
– Аз имам две вносни бележки и искам да ми кажете на коя й изтича падежа днес.
– Щяха оня ден да ми го вкарват, ама не стана. Ама аз ще им се обадя да ги питам кога ще ми ги вкарат най-после. /изказване по повод болничен/
– Ооо, аз вземам много голяма заплата – към 500 лева.Е, понякога към 450, а лятото по 400.
– Снахата имала тука некви остатъци. Искам да й ги взема.
– Госпожо, сметката ви не е в нашата банка, няма как да изтеглите.
– Няма значение, бе, на мене тука ми е удобно да идвам !
– Вие за каса ли чакате?
– Не, за моя мъж.
– Синът ми работи във чужбината и иска тука да си внася върху него си.
– Дай да изтеглим един заем, че да са спукаме от ядене и пиене, бе.
– Обяснете тия неща на жена ми, защото аз съм по принцип доста неадекватен.
– Дай ми ги по-едри че шъ ги пъхам във сутиена.
– Искам да говоря с човека, не с колежките ви. Ще отида да питам човека /човека = колегата наско/
Аз искам просто да си внеса парите в банката, не е нужно да ми откривате сметка.
Като влезеш в офиса на обб-то отляво има две прекрасни служителки. Едната от тях по отвътре е особено прекрасна и печели много клиенти.
На ченгела ви ли да се подпиша?
Централната банка за колко време я информирате че съм си внесла парите, те не знаят и някой път ми се обаждат.
Къде тук мога да общувам с банката?
Досега всеки път съм ходил в банка уестър юнион.
Може ли да внеса 52 лева или приемате само кръгли суми?
Като някой престъпник ще ходя сега с тия пачки дето ми ги дадохте.
Може ли да ми върнете металически пари.
Клиент към банкер: Би ли ми дал личния си телефон да ти се обаждам по служебни въпроси в работно време?
Какъв е редът да се откажа от вас ?
Внасям си точно на обречените дати.
Чертая си схема на копчетата на банкомата ви, за да си ги разгледам вкъщи и да дойда подготвен следващия път.
– Не си знам онези неща отпред. (IBAN и BIC)
– Ще платя отворената карта и после подобрителския кредит
Банкерите, сигурно през смях си мислите за качеството на материала, които влиза в банките ви. Но не вирете нос, вижте какво е казал за вас Марк Твен. Сигурно от собствен опит, е стигнел до следната метафора: „Банкерът е човек, който ти дава назаем чадър, когато времето е хубави, и си го взима обратно – когато завали!“
Пък и ние, клиентите, можем да бъдем милостиво отмъстителни. Днес банкоматът ми изписа съобщение "недостатъчна наличност". Не разбрах дали става въпрос за моята карта или за банката.
В крайна сметка и вие и ние трябва да сме наясно с едно: "Казват, че парите говорят. Проблемът е, че най-често знаят само една дума: "Сбогом!"
