Застрахователният пазар истеризира след едно от последните съобщения, качено на интернет страницата на КФН. В него се казва, че КФН отправя покана към независими външни експерти да участват в проверката на балансите на застрахователите и на активите на пенсионните фондове. По-внимателният прочит обаче показва, че КФН не готви нов преглед на качеството на активите. Комисията иска одиторите да проверят как са отразени резултатите от прегледа в балансите и в отчетите за приходите и разходите на отделните застрахователни и пенсионноосигурителни дружества. В смисъл, че ако при проверката на дадено дружество е констатирано, че на него не му достига капитал от 1 млн. лв., за да покрие коефициентите за платежоспособност, това трябва да бъде отразено в годишния му баланс и отчет за 2016-а. Ако това вече е коригирано, също ще намери отражение в баланса за края на годината.
Причината за това ново "упражнение" е, че проверката на активите е направена според финансовите резултати на отделните компании към средата на 2016-а. Много по-важно е обаче, че докато са извършвани самите проверки, много от компаниите са предприели мерки за подобряване на капиталовите си показатели и съотношения. Тези мерки са свързани с увеличаване на капитала, включително и чрез вземане на подчинен срочен дълг, продажба на активи и т.н. За някои дружества въпросните мерки, водещи до капитализирането им, са в порядъка на милиони левове.
Но дори и тази конкретизация за целта на новата проверка не успя да успокои застрахователите. "Комисията за финансов надзор упражнява административен, по-точно – надзорен рекет върху застрахователния пазар." Това е мнението на много от запитаните шефове на компании през последната седмица.
Предварителната нагласа на застрахователния надзор преди приключилата проверка беше, че в сектора ще се открие капиталова дупка за 25 млн. лева. Затова застрахователите платиха няколко милиона лева за проверка на балансите им. Затова пълната непредсказуемост в действията на КФН сега бе поредна изненада за тях. И макар с повторната и частична проверка да се цели едно успокояване на бранша, тя отново ще ги удари по джоба.
Освен това след края на тази година, според разпоредбите на новия Закон за счетоводството, годишните им отчети ще трябва да се одитират вече не от един, а от двама одитори. Така че, ако капиталова дупка е имало и тя е била попълнена, в края на 2017-а би трябвало отново да зейне.
"Голяма каша стана с тази проверка – първо одобряваха одиторите, после ги променяха, а и не бяха еднакви изходните позиции", каза друг застраховател. "Системата беше направена прибързано и по порочен начин – без обратна връзка и без право на отговор от страна на проверяваните преди обявяването на резултатите" – признава експертът от КФН.
Например в "Бул Инс" откриха грешка на одитора си "Делойт", и то не нещо невинно, а за цели 6 млн. лева. От дружеството справедливо скочиха – грешката да се поправи. Но по процедура те не можеха да сезират когото и да било, защото одиторите държат монопола върху "тайната на вота". Така, въпреки че докладът съдържаше съществена грешка, никой – нито одиторът, нито КФН, откликнаха на възражението. В края на краищата КФН публикува доклада с грешката. Ставаше дума за един продукт, по който одиторът е записал само задълженията, но не и вземанията. От КФН казваха: "За нас проблем няма, ще го вземем предвид впоследствие."
Е да, но този неверен резултат беше комуникиран с публиката… Да, за КФН проблем нямаше, но за потърпевшия застраховател имаше, и то немалък. Но той не получи правото да публикува верните резултати дори и на уеб страницата си. Защо Ралица Агайн не пожела да коментира тази грешка?
Все пак драмата приключи на 28 февруари, когато в "Бул Инс" пристигна писмо от КФН, в което надзорът ги уверява, че в доклада за дружеството грешката е поправена.
От КФН все пак признаха с "половин уста", че има такъв казус с "Бул Инс", но той бил единствен от този род. Оттам обясниха, че бъдещата проверка – за резултатите към 31 декември 2016 г. на застрахователните дружества, цели да излъчи резултатите от "поправителния им изпит". Те имали все пак достатъчно време от юни до януари да променят нещата счетоводно така, че КФН да рапортува за един силен и стабилен сектор, както направи и БНБ преди време.
Защо обаче трябва да се избират нови одитори? Според експерти едната причина е да се раздадат още малко пари, които обаче през застрахователите се вадят от джобовете на клиентите им. От друга страна, новите одитори ще прикрият грешките на предишните, на които беше даден недостатъчен срок за работа. Едва ли това е одит на одита, коментираха за "БАНКЕРЪ" експерти от бранша.
Много от малките застрахователи негодуват. Те сочат за пример Румъния – другата страна в ЕС, чийто застрахователен сектор е бил проверяван. Там обаче обект на оценката са били само системните дружества, а не всички.
Оценката на някои застрахователи, и то от групата на отличниците, за прегледа на активите и стрес-тестовете, не е никак ласкава. "Източиха от пазара огромни пари, за да пуснат един захаросан доклад, критикуват те. Но не обвиняват за това единствено КФН, защото тя само изпълнява депутатско решение. То пък бе в тон с еврослагаческия популизъм на предишните народни избраници и както в повечето случаи – съществено ощетява интересите на бизнеса.
