С държавен дълг от 13.8 млрд. евро България навлезе в 2017 година. За близо двегодишния период, докато управляваше правителството на ГЕРБ – от 7 ноември 2014-а до края на 2016-а, той е нараснал с 4.4 млрд. евро, или с около 8.8 млрд. лева.
Причините за това са недвусмислено ясни. На първо място това са сериозните бюджетни дефицити в актуализирания бюджет за 2014-а и в този за 2015-а – общо 5.56 млрд. лв. (по Консолидирана фискална програма). Освен това бяха необходими значителни суми за покриването на заеми, свързани с ликвидната подкрепа за банковия сектор и за Фонда за гарантиране на влоговете – става дума за около 3.5 млрд. лв. общо. Тук е необходимо да уточним, че по-голямата част от тези пари – около 3 млрд. лв., бяха върнати на бюджета с лихвите. Само че част от получените обратно средства държавата трябваше да даде в края на 2016-а на Националната електрическа компания, за да може тя да плати задължението си от 1.2 млрд. лв. към "Атомстройекспорт" за реактора за АЕЦ "Белене". Не бива да се забравя също, че заради прегледа на качеството на активите на българските банки правителството поддържаше изключително висок фискален резерв, който в един момент – през септември 2016-а, достигна 14.2 млрд. лева. Този фискален резерв позволяваше държавата да реагира бързо в случай на сътресения във финансовия сектор.
За покриването на всички разходи, свързани с бюджета и с поддържането на висок фискален резерв, на 6 февруари 2015-а правителството подписа
Договор за дилърство
между Република България (в качеството на емитент) и "Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид", "Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си", "Сосиете Женерал" и "Уникредит Банк АГ" (в качеството на организатори и дилъри), с който се регламентира Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро. В Народното събрание бе внесен специален законопроект за ратификация на този договор, който бе гласуван в края на февруари.
Тези, които следяха професионално целия този процес, си спомнят бурните дебати около приемането на този закон, по време на които в детайли бе изяснено защо договаряме заем за въпросните 8 млрд. евро, или 16 млрд. лв., за какво са ни нужни, и дали ще ги вземем всичките наведнъж.
На основата на договора за дилърство бяха направени
два заема
На 20 март 2015-а България пласира троен транш облигации с общ номинал 3.1 млрд. евро. Те бяха разпределени в три вида книжа. Първата емисия е седемгодишна, с общ номинал от 1.25 млрд. евро. Лихвата по тях е 2%, а доходността при емитирането е 2.179 процента.
Втората емисия е със срок дванадесет години, с общ номинал от 1 млрд. евро. Лихвата по нея е от 2.625%, а доходността при емитирането е 2.732 процента. Третата емисия е двадесетгодишна, с общ номинал от 850 млн. евро. Лихвата по нея е 3.125%, а доходността при емитирането й е 3.264 процента.
На 15 март 2016-а България пласира и двоен транш облигации с общ номинал от 1.994 млрд. евро. Те бяха разпределени в два вида книжа. Първата емисия бе седемгодишна, с общ номинал от 1.144 млрд. евро и лихва от 1.875%, а доходността при емитирането бе 2.156 процента. Втората емисия бе дванадесетгодишна с общ номинал 850 млн. евро, с лихва от 3% и с доходност при емитирането от 3.179 процента.
Оказва се, че от цялата четиригодишна програма за дилърство за 8 млрд. евро правителството е усвоило – ще рече изтеглило е, около 5.1 млрд. евро. Поне до средата на тази година въпросната сума не може да бъде увеличена, защото в бюджета за 2017-а не е записана възможност за поемането на нов външен дълг.
Когато се прави
оценка на задлъжнялостта
на една държава, коректният подход е да се правят изводи не на брутния размер на дълга й, а чрез съотношението му към брутния вътрешен продукт и нетната му стойност. Това са двата параметъра, които характеризират доколко една страна е в състояние да обслужва без затруднение своите задължения. Кога държавата ни е била по-платежоспособна – през 1995-а, когато държавният й дълг бе под 10 млрд. щ. долара, които обаче надхвърляха 100% от БВП, а във валутния резерв имаше около 1 млрд. щ. долара? Или през 2016-а, когато държавният дълг е 13.8 млрд. евро, но съотношението му спрямо БВП е 29.4%, а фискалният резерв е близо над 6.4 млрд. евро? Явно въобще няма база за сравнение?
Как са се променили всички тези съотношения за
платежоспособност и финансова стабилност на страната ни
през периода на управление на ГЕРБ? В началото на ноември 2014-а, когато правителството на Борисов поема властта, държавният дълг е бил 9.4 млрд. евро (или 22.6% от БВП), а фискалният резерв е около 3.5 млрд. евро. С други думи, фискалният резерв е осигурявал близо 37% покритие на дълга. В края на 2016-а, както вече стана дума в началото, държавният дълг е 13.8 млрд. евро, или 29.4% от БВП. Ще повторим, че фискалният резерв към този момент е 6.4 млрд. евро. Което осигурява над 46% покритие на дълга. Излиза, че за този период държавният дълг е растял с много по-бързи темпове, отколкото БВП. Но доколкото значителна част от взетите назаем средства не са похарчени, а са натрупани във фискалния резерв, равнищата, които този резерв е достигнал, осигуряват по-висока незабавна ликвидност на правителството. Поради тези резултати при изготвянето на бюджета за 2017-а ГЕРБ взе решение да не взема нов дълг, а с парите от резерва да плати излизащата в падеж през юни 2017-а облигационна емисия от 970 млн. евро (книжата бяха пуснати по времето, когато Симеон Дянков бе финансов министър). Стане ли това, съотношението на държавния дълг спрямо БВП ще падне до 27.5 процента. Но и покритието на дълга с фискалния резерв (с други думи, незабавната ликвидност на държавата) ще намалее до 43.5 процента.
Спорно е кое е по-доброто от държавническа гледна точка решение – дали да се понижава едновременно съотношението на дълга спрямо БВП и незабавната ликвидност на правителството (което и да е то), или да се поддържа висока незабавна ликвидност. Във всеки случай по-далновидно е в бюджета да има дългов буфер от няколко милиарда евро, който позволява на управляващите, без значение дали става дума за служебен кабинет, или за редовно избрано от Народното събрание правителство, при необходимост бързо да си набавят нужните средства от международните пазари. В бюджета за 2017-а такава възможност не съществува и това е негов сериозен недостатък.
