Асоциацията на банките в България е сред малкото професионални организации у нас, които могат да се похвалят с четвъртвековна история. Тя е учредена от 47 държавни и частни банки на 6 април 1992 година. По това време броят на банките в България – респ. и на участниците в АТБ, е доста голям. Но поради една-единствена причина: през 1991 г. всички регионални клонове на БНБ са превърнати в самостоятелни юридически лица и стават търговски банки. Така се пръкват Ямболската, Елинпелинската, Карловската и Маданската банки. Едва след 1992 г. те започват да се сливат помежду си и вследствие на тези консолидации се родиха по-големите ОББ, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК…
Първият председател на управителния съвет на АТБ
е вицепрезидентът на "Държавна спестовна каса" (сега "Банка ДСК") Георги Томов, а главен секретар става юристът Иван Панчев.
Томов бе един от доайените на банковия сектор. Работи в спестовната каса от 1971 г., а през 1991 г. става неин заместник-председател и остава на тази длъжност до пенсионирането си през 1998 година. Той и Иван Панчев поемат на раменете си отговорността да изградят организационно структурата на асоциацията и да я превърнат в работеща институция. АТБ бързо става мост между банковия сектор и управляващите, а нейните председатели са натоварени с посредническата роля и логично привличат вниманието на медиите към себе си.
През първите години от съществуването на асоциацията
банковият сектор е разделен
на държавни банки и частни кредитни институции, които са собственост на българския капитал. И едните, и другите обаче се борят нетолкова за привличане на представителите на частния бизнес, който по това време все още прохожда, а за парите на големите държавни предприятия. Разбира се, не е еднозначен отговорът на въпроса дали българските икономически групировки от онова време са искали чрез банките си да обвържат със задължения държавните фирми и след това да ги приватизират по схемата "дълг срещу собственост", или целта е била да им приберат парите, за да финансират с тях собствения си бизнес. Вероятно и едното, и другото имат връзка с действителността. Но е тема за друг текст. В случая важното е, че банковият сектор се поляризира между държавния и частния български капитал и това намери отражение и в управленския модел на АТБ. От април 1993 г.
асоциацията се управлява от двама съпредседатели
като по правило единият е представител на държавните, а другият – на частните банки. Първите, които заемат тези позиции, са тогавашният изпълнителен директор на ОББ Димитър Димитров и председателят на съвета на директорите на "Туристспортбанк" (по-късно прекръстена на ТСБАНК) Емил Кюлев. През 1995 г. той основа "Българо-руска инвестиционна банка" и стана председател на нейния управителен съвет. През 1997-а Кюлев купи ТРАКИЯБАНК и я преименува в РОСЕКСИМБАНК, която години по-късно получи името "ДЗИ Банк". Това стана, след като Кюлев придоби държавния застраховател. Асоциацията му "избра" и съпруга. Сегашната наследница на богатството му – Весела Кюлева, която продаде "ДЗИ Банк" на Пощенска банка, работеше в секретариата на АТБ точно по времето когато Кюлев бе неин съпредседател.
Димитров и Кюлев наложиха АТБ като равноправен партньор на БНБ при обсъждането на политиката, която Централната банка водеше на финансовия пазар. Асоциацията вземаше активно участие при разработването на почти всички мерки на БНБ за намаляване на обезценката на лева спрямо долара.
Разбира се, БНБ невинаги вземаше предвид предложенията на асоциацията. Кюлев и Димитров критикуваха Централната банка, че води прекалено рестриктивна парична политика, която според тях източвала ресурс от кредитните институции. АТБ недоволстваше от действията на БНБ и по отношение на
отварянето на българския пазар за присъствието на чуждестранни банки
Повечето от българските банкери, в това число и Кюлев, смятаха, че националният капитал е слабо развит, че структурата на банковия ни сектор тепърва се изгражда, и допускането на западни капитал у нас и при тези условия те биха могли бързо да овладеят целия сектор.
Членовете на асоциацията коригираха реда за участие в управителния й съвет
Бе решено членовете на ръководния орган да имат право само на един тригодишен мандат, за да може представители на повече банки да участват в него във времето. Общото събрание на АТБ гласува също в УС на асоциацията да влизат само хора, които представляват кредитните институции – с други думи, изпълнителните им директори, а главният секретар да бъде назначаван от УС.
През същата година Иван Панчев бе освободен от длъжността главен секретар и на негово място бе избрана преподавателката в УНСС Павлина Аначкова (впоследствие дълго време тя бе началник на дирекция към управление "Банково" в БНБ).
Димитър Димитров мотивира рокадата с необходимостта длъжността да заеме икономист, който да е в състояние да подготвя всички документи, по които АТБ трябва да дискутира с БНБ и с правителството. Но още тогава много банкери видяха в тази промяна опит да се намали влиянието на Кюлев в АТБ, като бъде сменен Иван Панчев, който му е чичо, с независим от него човек.
На общото събрание на АТБ на 29 май 1994 г. в Шумен
от съпредседателския пост в АТБ оставка подаде Димитър Димитров. Тогава той трябваше да поеме длъжността заместник-министър на икономическото развитие в едноименното ведомство (година по-късно – през 1996 г., Димитров стана подуправител на БНБ). На овакантеното място за съпредседател на АТБ бе избран заместник-председателят на "ДСК" Асен Друмев.
Като съпредседатели на АТБ Кюлев и Друмев работиха близо година. Преди да приключи мандатът им, те трябваше да назначат
нов главен секретар на асоциацията
тъй като Павлина Аначкова пък прие да бъде изпълнителен директор на "Кредит Експресбанк" (сега "Токуда Банк"). Нейното място зае 39-годишната Камелия Касабова, която по това време от пет години бе главен юрисконсулт на МИНЕРАЛБАНК. Тя престоя на тази длъжност две години – период, през който банковата система първо бе срината едва ли не до основи, но успя постепенно да се възстанови от погрома, на който я подложи недомислената политика на Жан Виденов и на правителството му. Касабова остана главен секретар до 1998-а, когато се оттегли. През пролетта на 2001 г. тя бе избрана за депутат в парламента с листата на "Национално движение Симеон Втори", а на 5 юли стана и заместник-председател на Народното събрание. След идването на власт на тройната коалиция Касабова стана председател на помирителната комисия за платежни спорове.
Общото събрание на АТБ, проведено на 7 май 1996 г. в НДК, сякаш бе предвестник на кризата, в която се гмурна банковият сектор у нас.
На него съпредседателите Емил Кюлев и Асен Друмев, чийто тригодишен мандат бе изтекъл, трябваше да бъдат сменени. Точно на това заседание се разрази скандал, който постави под въпрос самото съществуване на АТБ.
Драматичният избор бе предшестван от предложенията за промени в устава на АТБ. Според една от тях трябваше да се гласува управителният й съвет от седемчленен в онзи момент да нарасне на деветчленен. Искането "увисна" още при първото гласуване. При второто се оказа, че 11 банки са против, една се е въздържала и 17 подкрепят деветчленния състав на управителния съвет. Но този резултат не бе достатъчен, за да се направи промяна в устава – тя изисква гласовете на 2/3 от всички членове. На събранието Стоян Александров пък лансира формулата асоциацията да има председател и заместник-председател вместо двама съпредседатели. Противник на това искане логично бе Емил Кюлев. Формулата "председател – заместник-председател" не бе приета и от общото събрание. След бурни дебати и след три гласувания управителният съвет все пак бе попълнен, а за съпредседатели на УС на АТБ бяха избрани изпълнителният директор на МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков и Огнян Енчев – изпълнителен директор на "Българска търговска и индустриална банка" (през 1996 г. тя се вля в Кредитна банка, която на свой ред бе затворена през 1998-а). Съвместното им управление обаче не издържа дълго. Десетина дни след общото събрание на АТБ, за което разказваме, БНБ затвори МИНЕРАЛБАНК и вкара в нея квестори. И тъй като по устав в УС на асоциацията можеха да членуват само изпълнителни директори на банки, Ташков трябваше да освободи съпредседателското място. То бе заето от изпълнителния директор на Стопанска банка Пламен Петров. Но и той бързо се раздели с него, тъй като на 23 септември 1996 г. БНБ затвори Стопанска банка. На практика
Огнян Енчев остана сам да председателства асоциацията
Бивш кадър на БУЛБАНК, шеф на БТИБ, която бе собственост на най-големия бос в хазартния бизнес Васил Божков, Огнян Енчев издържа на огромния стрес на банковата криза и успя с помощта на останалите членове на управителния съвет да запази целостта на асоциацията.
През април 1997 г. уставът на АТБ бе променен коренно. Статутът на съпредседателството бе премахнат и бе решено асоциацията да има един председател и един заместник. За председател на асоциацията си банкерите избраха Огнян Енчев, а за негов заместник – Олег Недялков, тогава изпълнителен директор на ОББ. Освен това на общото събрание през април 1997 г. за пръв път до участие в АТБ бяха допуснати представители на чуждестранни банки, които получиха статут на асоциирани членове.
Първите "чужденци" в АТБ бяха клоновете на холандската "ИНГ Банк" и на френската "Сосиете Женерал", както и "БНП-Дрезднербанк (България)" (сега "БНП-Париба (България)") и на "Райфайзенбанк (България)". През май 1998 г. Енчев си подаде оставката, тъй като тригодишният му мандат изтече.
На негово място
за председател на УС на АТБ бе избран Стоян Александров
а негов заместник стана тогавашният изпълнителен директор на ДСК Иван Искров. Няколко години по-късно той стана управител на БНБ.
В много отношения двамата успяха да върнат авторитета на банковото съсловие. Факт е, че именно при председателството на Александров БНБ започна да обсъжда с банкерите всички промени в нормативните актове. Но не липсваха и случаи, когато усилията на Александров се разбиха в непреклонността на тогавашния премиер Иван Костов.
Александров стана жертва на острия си език и на праволинейността си. Той така и не се отказа да коментира грешките на правителството на Костов. Който пък му взе главата, като го принуди да се оттегли от длъжността на изпълнителен директор на ЦКБ – респ. и от председателския пост в АТБ.
В края на 1999-а управителният съвет на асоциацията бе оглавен от
председателя на УС на "Банка ДСК" Спас Димитров
(сега член на надзорния съвет на Общинска банка). За негов заместник бе назначена изпълнителната директорка на Общинска банка Ваня Василева. Асоциацията продължи да участва активно в изработването на всички нормативни документи, засягащи банковия сектор.
Спас Димитров се оттегли от председателския пост в АТБ през 2001 г., когато приключи тригодишният му мандат, и мястото му зае Ваня Василева. Заместник-председател стана главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев. Те ръководиха асоциацията до средата на 2003 година.
За неин главен секретар още през 1998-а бе назначена Ирина Марцева. Тя е първата, дошла на тази длъжност без предварително да е била в банковата система. Преди да поеме администрацията на АТБ, тя работи в управление "Държавно съкровище и дълг" в Министерството на финансите. Марцева заема най-дълго тази длъжност – вече 19 години движи вътрешните дела на банковото сдружение. И е съпричастна към всички важни събития в него. А
сътресенията в асоциацията
не приключват с възстановяването на финансовия сектор. По времето, когато начело на АТБ бяха Ваня Василева и Стилиян Вътев, някои чуждестранни банки се опитваха да мътят, общо взето, спокойните ни банкови води. Първо, "БНП-Дрезднербанк (България)" се опита да направи обструкции във връзка с членския внос, тъй като годишната такса от 7 хил. лв. се видя голяма на мениджърите й. Останалите членове на АТБ обаче решиха да не "цепят басма" на френско-германската кредитна институция и подготвиха изключването й от асоциацията. Тази развръзка обаче въобще не се хареса на шефовете на централите в Париж и в Дрезден – и те разпоредиха на своите подчинени в България незабавно да направят дължимите вноски. Така финансовите въпроси бяха уредени и "БНП-Дрезнербанк (България)" запази членството си в АТБ.
Това обаче не бе последният
драматичен епизод в историята на асоциацията
През следващите години имаше разгорещени спорове за увеличаване на вноските, което се налагаше заради необходимостта организацията да закупи своя сграда. Активен противник на тази идея бе "Societe Generale Експресбанк". Но нейните шефове все пак отстъпиха пред единната воля на останалите кредитни институции.
Скандал се разрази и при смяната на ръководството на асоциацията през 2003-а. Тогава някои банкери предложиха промяна в устава, която щеше да позволи на председателя Ваня Василева да остане на тази длъжност за трети мандат. Противници на идеята пък бяха група мениджъри, консолидирани около председателя на УС на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян. Те настояваха обичайните принципи на мандатност да не бъдат нарушавани. Този спор някои банкери окачествиха като
"Битката на Иван Костов срещу Стефан Софиянски"
Обяснението е, че Хампарцумян се приемаше като човек на Костов, а Василева ръководеше доминираната по онова време от Софиянски Общинска банка. Крайният резултат от спора бе, че уставът остана непроменен, а за председател на АТБ бе избран тогавашният изпълнителен директор на "Банка ДСК" Райко Карагьозов. Негов заместник стана изпълнителният директор на "Алианц Банк България" Димитър Костов. Съдбата обаче бе отредила тази двойка да не се задържи дълго на позицията. През 2004-а Карагьозов с гръм и трясък се оттегли от вече приватизираната "Банка ДСК", тъй като не прие предложението на нейния собственик – унгарската ОТП, да бъде понижен в длъжност и да стане началник на дирекция. С оставката си като изпълнителен директор той обаче загуби и правото да участва в УС на АТБ, камо ли да бъде негов председател. Тогава тази длъжност бе възложена на Димитър Костов. Но и той не остана дълго на нея, защото в средата на 2005-а бе избран за подуправител на БНБ и стана началник на управление "Банково", какъвто продължи да бъде до средата на 2015-а. А в момента е подуправител на Централната банка и отговаря за банковия надзор.
Настъпи времето на Левон Хампарцумян
Който пое председателското място в АТБ от Димитър Костов. Основател на офиса на одиторската компания "Купърс и Лайбрънт" (сега "ПрайсУотърхаус Купърс") в България, шеф на Агенцията за приватизация и заместник-министър на икономиката по времето на Иван Костов, оглавил по време на неговото правителство прясно приватизираната БУЛБАНК, Хампарцумян с основание бе възприеман като човека, който може да осигури активно посредничество между банките, изпълнителната и законодателната власт. През 2007-а АТБ смени името си на "Асоциация на банките в България" (АББ). Година по-късно той предаде председателската щафета на главния изпълнителен директор на "Банка ДСК" Виолина Маринова. За трите години начело на УС на АББ тя успя да запази, доколкото е възможно добрият тон между банките и правителството.
Черните облаци на политическия популизъм на управляващите обаче се сгъстяваха над главите на мениджърите на кредитните институции и банките отново изпитаха нужда от човек с политически опит начело на асоциацията. Затова през 2011-а за втори път тя бе поверена на Левон Хампарцумян. Той се нагърби със задачата да преведе АББ през вълните от агресивно политиканстване и кампанийно охулване, които заливат кредитните ни институции. На тази длъжност Хампарцумян изкара два мандата. Той преведе асоциацията през бурните води на финансовата криза и на финансовия ураган, разразил се след затварянето на Корпоративна банка през юни 2014-а. След изтичането на втория мандат на Хампарцумян
председателския жезъл на банковата общност пое Петър Андронов
Бивш главен директор на управление "Банков надзор" на БНБ, а сега главен изпълнителен директор на СИБАНК, Андронов познава банковия сектор и от двете страни на барикадата – и като надзорник, и като търговски банкер. Той пое ръководството на асоциацията в доста трудни времена. На банките им предстоеше да се справят с огромното предизвикателство, каквото е прегледът на качеството на активите в условията на обществено недоверие и на медийни политически спекулации, които във всеки момент заплашваха да сринат постигнатото крехко финансово равновесие. Андронов успя да спечели доверието на медиите и на политиците, отвори асоциацията към журналистите и успешно преведе банкерската организация през трудния процес на оценка на качеството на активите. Председателят на АББ винаги повтаряше, че колкото и важен да е този преглед, много по-голямо значение ще има осъществяването на строг надзор върху банковия сектор след неговото приключване.
Предизвикателствата, с които банковата асоциация тепърва трябва да се справя, са все по-големи. Банките трябва да съумеят да отговорят на обществения интерес, свързан с лихвените индекси и равнища, с информацията по клиентските сметки, с въвеждането на нови европейски регламенти за оценка на риска и на Международни счетоводни стандарти. И всичко това в условията на изострено политическо внимание и натиск върху този изключително чувствителен и стратегически важен за сигурността на държавата сектор.
