На днешния ден на официална церемония край град Плоещ, Румъния, Самарското знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. е формирането и действията на Българското опълчение.
Българското опълчение е военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. Съставът му включва български доброволци – войници, българи офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници. Българите, участвали в Българското опълчение,след Освобождението на България са наричани опълченци-поборници.
На 17 април/29 април 1877 г. главнокомандващият Действащата руска армия на Балканския полуостров великият княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаване на Българско опълчение. Император Александър II утвърждава "Правила за създаването на Българското опълчение". Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи.
В края на април същата година Българското опълчение е предислоцирано в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война от 1876 година. Броят на опълченците достига 7400 души преди началото на войната.
Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворително общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската императорска армия.
Жителите на руския град Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града – Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е било предназначено за участниците в Априлското въстание в България.
Знамето е връчено в опълченски лагер край Плоещ на прославилата се след това трета рота на трета опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин от руския общественик и славянофил граф Пьотр Алабин и Ефим Кожевников. На него са изобразени "Иверската Богородица" и братята Кирил и Методий. Днес то се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
След форсирането на река Дунав започва формирането на шест нови дружини, като в крайна сметка личният състав на Опълчението надхвърля 10 000 души.
В края на май Българското опълчение напуска Плоещ и заедно с Предния отряд с командир ген.-лейтенант Йосиф Гурко пресича река Дунав при Свищов на 22 юни. Опълченците участва във всички важни битки през войната.
В началото на август 1877 г. Българското опълчение е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на августовските боеве при Шипка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк от 9/21 до 11/23 август 1877 година.
На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода "Опълченците на Шипка".
