На днешния ден можем да си спомним за Милтън Фридман (Milton Friedman) – статистик, известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката и своята защита на свободния пазар.
През 1976 г. той получава Нобелова награда за икономика за "своите постижения в областта на анализа на консумацията, монетарната история и теория и за неговата демонстрация на сложността на стабилизационната политика". Фридман е най-известен сред учените с изключителния си принос в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според него е напълно възможно да съществува постоянен икономически растеж и ниски нива на инфлацията, всичко което той изтъква като необходимо за това е добрата правителствена парична политика, от една страна, и фискална и регулационна политика, от друга.
Много правителства са практикували неговите ре-заявявания на политическа философия, която възхвалява и величае добродетелите на икномическата система на свободния пазар с малка интервенция от държавата. Списание Economist го възхвалява като най-влиятелния икономист от втората половина на ХХ век, вероятно и като цяло (2006 г.).
Отначало Фридман е кейнсиански поддръжник на Новия курс и адвокат на правителствените интервенции в икономиката, но през 50-те на ХХ век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функция подлага на изпитание основния кейнсиански модел. В Чикагския университет Фридман става поддръжник на опозиционерите на кейнсианската икономика. През 60-те той предлага алтернативна макроикономическа политика, известна като монетаризъм.
Нобеловата награда отдава почит към изключителния принос на Фридман в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика.
Главните трудове на Фридман са от 50-те години на ХХ век, като в началото той развива анализа на търсенето на пари, преминавайки от теоретичен към иконометричен модел. През 1956 г. разглежда търсенето на пари като зависещо от определен брой променливи. През 1959 г. изтъква голямото значение на една от тях – величината "постоянен реален доход", а останалите играят вече второстепенна роля.
Публикувал е множество книги и статии, като някои от тях са преведени и на български. Например, "Немирството на парите" от издателство "Дамян Яков" (1994 г., превод на "Money mischief", 1992 г.) и книгата на М. Фридман и Ана Дж. Шварц "Великата контракция, 1929-1933", издателство Център за обществено развитие (2015 г.).
