Премиерът Пламен Орешарски най-кратко и най-точно формулира причините за актуализацията на бюджета за 2013-а. В четвъртък в пленарната зала на Народното събрание той обяви, че промените се налагат, защото правителството иска да промени кардинално три от водените от ГЕРБ фискални политики. Ние искаме да приключим с практиките финансовата стабилност да се постига за сметка на неплащане на бизнеса и на орязване или отлагане на разходи за бюджетните системи. Не желаем повече да допускаме лошо управление на ликвидността на държавните финанси, което води до свиване на фискалния резерв под критичния минимум, обясни премиерът.
С премерена доза хумор Орешарски отговори на въпроса на своите опоненти необходима ли е предлаганата промяна в бюджета. Актуализацията не е неизбежна. Можем да се съберем и в този дефицит. Можем и да го свием. Можем да направим и балансиран бюджет. Известно е, че мразя дефицитите. Ако спрем да плащаме през октомври, ноември, декември и ако спрем да връщаме ДДС, вярвайте ми и до излишък можем да достигнем, заяви Орешарски.
Актуализацията на бюджета за 2013-а бе приета на първо четене в парламента. Това означава, че дефицитът ще се увеличи с 493.4 млн. лв., благодарение на очакваните по-ниски приходи – с 207.4 млн. лв.,, и на повишените (спрямо заложените) – с 286 млн. лв. разходи.
Депутатите дадоха право на правителството да емитира допълнителен нов дълг от 1 млрд. лв., който обаче няма да превиши общия размер на задлъжнялостта на държавата, която ще остане 14.6 млрд. лева.
Дебатите по предложената актуализация в закона за приходите и разходите на държавната хазна се въртяха около обсъжданата и на улицата тема – защо се прави и дали новите управляващи нямат намерение да приберат онзи 1 млрд. лв., който смятат да вземат като нов дълг. Министърът на финансите Петър Чобанов даде изключително изчерпателна аргументация за предложените промени (публикуваме най-важните моменти от мотиви му).
Разбира се, депутатите и от управляващото мнозинство, и от опозицията си поначесаха езиците в спорове около числата, предлагани за актуализация. В аргументите си и те вземаха различни бази за сравнения на показателите, съзнателно или не бъркаха понятия като нетен и брутен държавен дълг. Удобно пропускаха факта, че вземането на нов дълг за погасяване на стария не води до увеличаване на дефицита.
Предложената оптимизация е ненавременна и не покрива мотивите, с които тя се защитава. При предишни бюджети основната критика на тогавашната опозиция – в лицето на БСП, бе, че има много подценена приходна част, и то в размер на около 900 млн. лева. Спомняме си и лайтмотива, с която сегашният премиер Пламен Орешарски убеждаваше българските граждани, че БСП знае как да се справи с контрабандата и сивата икономика и е готова в много кратки срокове да съкрати дефицита в бюджета и да осигури в него допълнителни приходи от 1.4 млрд. лева, каза бившият заместник финансов министър и сегашен депутат от ГЕРБ Владислав Горанов.
Бившият шеф на бюджетната комисия от предишния парламент Менда Стоянова пък заяви, че не вижда причина защо бюджетът се актуализира, преди да са ясни данните за полугодието. Според нея в данните, изнесени от министър Чобанов, и тези, които фигурират в статистиката на Министерството на финансите, има сериозно разминаване. Не е ясно защо по въпроса за дълга министърът съпоставя 2009-а с 2011-а, след като има данни за 2012 година. Пък и като проверите данните в статистиката, ще видите, че за периода 2009-2011-а дългът на държавата е нараснал с 1.35 млрд. евро, което е с 2.7 млрд. лв., а не с 4 млрд. лв., както твърди Петър Чобанов, обясни Стоянова. Само че и тя обърка понятията, защото в презентацията си Чобанов говори именно за периода 2009-2012-а, но дава информация за новоемитирания дълг, а не за нетните задължения на хазната, които са съвсем друго нещо. Въобще въпросът за емитирането на нов дълг се превърна в една от най-горещите точки на дебата. Особено като се имат предвид обвиненията към правителството, че възнамерява да пусне външни облигации за 1 млрд. лв., за да може после, грубо казано, да открадне получените от тях пари.
Наложи се в пленарната зала министър-председателят Пламен Орешарски за пореден път да дава примери като за първолаци. Да кажем, че дължите 100 лв. и вземете нов дълг от 100 лв., за да платите стария. Какъв е размерът на задължението, което ви остава? И можете ли да откраднете въпросните 100 лева? Ако знаете как, осведомете ме. Може пък и да се възползвам, с типичното си чувство за хумор запита премиерът.
Всъщност темата за дълга е може би една от най-важните в предложения закон за актуализацията. Но по причини, които не станаха ясни за широката публика. Правителството се нуждае от увеличаване на лимита на дълга, който може да емитира – от 2 млрд. на 3 млрд. лв., за да бъде хазната ликвидна и във всеки един момент да посреща плащанията към външни и вътрешни кредитори.
Както казва Петър Чобанов, трябва да се осигури гъвкавост на бюджета. Всички са наясно, че през август трябва да бъде платена емисията от 800 млн. лв., които правителството на Бойко Борисов емитира през февруари. Ако сегашният кабинет не получи правото да вземе нов заем, за да я погаси, това означава, че фискалният резерв ще намалее до 4 млрд. лева. Стигне ли се дотам, от ГЕРБ първи ще вдигнат шум до небето, че хазната е празна. Освен това в началото на следващата година има плащания по държавния дълг в размер на около 500 млн. лв., а както се знае, в този период приходите са малко. Тогава отново ще трябва да се вземат средства от фискалния резерв. Затова той трябва да бъде напълнен, пък дори и за сметка на нов дълг. И в случая не е толкова важно какво ще каже опозицията по въпроса, но ако чуждестранните ни кредитори и инвеститори видят, че фискалният резерв е пробит, тогава наистина може да стане опасно за държавата. Според някои анализатори, чието мнение се споделя и от Петър Чобанов, резервът не бива да пада под 6 млрд. лв., ако искаме да задържим репутацията си на финансово стабилна страна. Така че увеличаването на дефицита е по-скоро с цел да се осигури допълнително финансиране за попълване на фискалния резерв, отколкото за покриване на нови разходи в големи размери.
nbsp;
